„По компетентност“ – как въпроси на „За истината“ обикалят с месеци институциите без да получат отговори

Дома за стари хора в с. Добромирка отвън.
Снимка: „За истината“

Въпроси, изпратени от „За истината“ по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) в Габрово, три месеца обикалят българските институции без да получат окончателни отговори.

Става дума за въпроси, по повод състоянието на Дома за стари хора в с. Добромирка, община Севлиево и информацията за криза са кадрите там, както твърдят пред медията бивши служители на социалното заведение. Вместо отговори в срок обаче, въпросите изминаха дълъг институционален път, за да се върнат накрая със спестени отговори.

До Габрово през София за по-направо

На 22 октомври т.г. „За истината“ изпрати заявление по ЗДОИ до РДСП в Габрово. Същия ден оттам препращат заявлението до Агенцията за социално подпомагане (АСП) в София. Допълнителна подробност е, че от РДСП се престарават и прилагат към заявлението протокол за проверка на авторство. Във въпросния протокол пише, че подателят на заявлението е този, с когото са разговаряли, а това е малко странен начин за удостоверяване на авторство.   

На 9 ноември 2021 г. от АСП връщат въпросите и протокола в Севлиево. Това става с писмо до кмета на Общината, на когото е указано „по компетентност“ да предостави отговорите, тъй като кметът на общината управлява социалните услуги на територията на съответната община, когато се делегирани от държавата дейности и е работодател на ръководителя на тези услуги.

На 22 ноември т.г. кметът на Севлиево от своя страна препраща заявлението с въпросите до директора на Дома за стари хора в с. Добромирка Галина Рачева. Така нещо, за което бе поискана информация на 22 октомври 2021 г., има частични отговори на 3 декември 2021 г. На най-важния, колко са напусналите социалната институция служители, е намерен начин отговорът да бъде спестен.  

Премълчаните отговори говорят

Четирийсет и пет души са започнали работа в социалното заведение за последните пет години. Това са единайсет санитари, трима социални работници, четири медицински сестри, двама счетоводители, един главен готвач. Огнярите се назначават ежегодно и само за отоплителния сезон, уточнява директорът на социалния дом в справката, която предоставя. А справката, подробна и по години, само потвърждава съмненията, че в дома в с. Добромирка персоналът не се задържа.

От подробната справка се вижда на кои длъжности са назначени нови лица за последните пет години.
Илюстрация: „За истината“

Въпреки, че във въпросите на „За истината“ изрично бе посочено, че се иска информация освен за назначените и за освободените или напуснали, директорът Галина Рачева удобно пропуска отговора, посочвайки, че точно във въпроса, касаещ освободените и напуснали не е уточнен периода, за който се искат данни. Фомално тя действитилно е права. „За истината“ поиска справка за назначените в периода 2016 – 2021 г. и за освободените или напуснали служители. За последните обаче не бе посочен период, тъй като по подразбиране е ясно, че исканата информация касае едни и същи години.

По девет нови назначения годишно

Въпреки, че директорът на дома не каза колко са напусналите служители, не е трудно пъзелът да се сглоби от останалата информация, с която „За истината“ разполага. Позоваваме се на протокол от проверка на АСП през 2018 г., предоставен на медията в пълен обем. В него е записано, че по щатно разписание Домът за стари хора в с. Добромирка има 28.6 щатни служители. След като според справката на директорката за пет години са назначени 45 нови служители, това прави средногодишно по девет новоназначени.

Пак от нейните отговори се разбира, че новоназначените са започнали работа на незаети щатни длъжности, на мястото на напуснали или пенсионирани служители. Дали когато една институция с 28 служители освобождава и назначава по девет души на година е основание да се говори за текучество, е въпрос на гледна точка. В случая премълчаният отговор е повод за съмнение дали предоставянето на информация по този начин не цели спестяването на информация.

Какво се случва зад стените на Дома за стари хора в с. Добромиркатук.

Предисторията

Дома за стари хора в с. Добромирка влезе в новините през октомври, след като стана огнище на Ковид-19 и шест от старците, настанени там, починаха за дни. Подчинени на Галина Рачева я обвиниха в неумение да ръководи институцията, а Община Севлиево, че си затваря очите за нередностите в Дома и в покровителстване на директора.  

Дали над Галина Рачева има чадър е трудно за доказване, но не е за пренебрегване начина, по който е назначена за директор. Тя се явява на три конкурса, след първия е отстранена заради липса на професионална квалификация, но до третия конкурс изискванията се променят и тя става директор на общинския социален дом със специалност „Българска филология“.  Това в последствие се оказва един от основните упреци към нея от страна на подчинените й, но от Община Севлиево са категорични, че Рачева управлява заведението добре.

Колко добре, не се уточнява. Попитани за резултата от проверки в заведението от общинската администрация в Севлиево казаха, че извършват „ежегодни регулярни проверки“ и текущи проверки, но само те знаят какво пише в протоколите от тези проверки.

 От АСП бяха по-конкретни и предоставиха протокол от проверка през 2018 г. От него на бял свят излизат редица нередности най-вече в битово отношение. Според директорката оттогава са правени ремонти и много неща са се променили.

Новосъздадената през 2020 г. Агенция за качеството на социалните услуги, която има 79 щатни служители, още не е влизала в Дома за стари хора в с. Добромирка заради Ковид-19, казаха оттам.

Вратичките в законодателството

Колкото и да е странно, у нас всеки може да си отвори социален дом. Като начало е необходимо да има сграда, която да бъде вписана в регистъра на обектите с обществено предназначение на съответната РЗИ. След това да получи разрешително за определени социални услуги и това да бъде вписано в публичния регистър на АСП. Опитът сочи, че в частните социални домове лицензи се предоставят за повече услуги, без значение дали има капацитет за предоставянето им.

Не е изключено социални услуги да се предоставят и в стаи под наем или в къщи за гости. Подобен абсурд действително е в реда на нещата, се оказа след проучване на „За истината“ от 2018 г., когато тогавашният директор на „Социално подпомагане“ в Габрово Радостина Братованова се оказа собственик на Дом за стари хора, който първоначално бе къща за гости, в която се отдават стаи под наем срещу около 1000 лв. на месец. За всичко това въпросният дом не подлежи на контрол нито от Агенцията по безопасност на храните, защото „какво се готви в една къща за гости не е обект на проверка“, нито на РЗИ, защото „става дума за частен имот, в който хора живеят под наем“, т.е. това не е обект с обществено предназначение.

Подобни безсмислици нямаше да съществуват, ако у нас имаше контрол върху фирмите и общините, които стопанисват социални заведения. А причината за липсата му определено не е в Ковид-19.  

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам