„За истината“ препубликува анализ на Александър Детев от „Доче Веле“.
Българското правосъдие е тежко болно и ако от него се изрежат всички заразени клетки, по високите етажи ще останат една шепа хора – това е само едно заключение от интервюто на съдия Цариградска. Какво ни каза още тя?
Брокер на влияние, назначаващ, уволняващ и извиващ ръце на представители на правосъдната система, собственик на частен клуб, в който членуват магистрати, с дългогодишен опит в извършване на различни видове измами. Това са само част от фактите за убития миналата седмица Мартин Божанов, които станаха публично достояние след смъртта му. Една българска съдийка е изпитала на гърба си на какво е способен той. И събра смелост да разкаже цялата история.
Какво ни каза съдия Владислава Цариградска в интервюто си за bTV – за Божанов, но и за състоянието на българското правосъдие като цяло?
В България работи една „адска машина“
– Критиката към работата на прокуратурата и защитаването на независимостта на съдебната система в България води до координирана атака от политици и „медии“;
– ВСС в синхрон с политическите партии атакува съдии, чиято незавимост е призван да пази, по казуси като този с Джок Полфрийман;
– Критиката към главния прокурор, по това време Сотир Цацаров, води до персонални атаки от страна на издания в онлайн пространството, начело с един сайт с трибуквено име;
– Отказът на съдия да си направи отвод по дело на убития Мартин Божанов води до директни заплахи – „ще последват много публикации“, „няма да мога да работя – но не само като съдия, ще бъда неспособна за работа“, защото „Марти е много близък с Иван Гешев и Пеевски“;
– Поредният отказ води до редица нови очернящи публикации в булевардни „медии“;
– И до директни заплахи на запис в съдебна зала;
– Половин година прокуратурата не реагира на данни на ГДБОП за организирана престъпна група, в която участват и магистрати, за оказване на натиск и търговия с влияние. Впоследствие работата по случая досега не води до никакви тежки последици;
– Политическите и съдебни процеси в България се дирижират от една „адска машина“ .
А заключението от целия разказ на Цариградска е следното: Никой орган или институция няма силата, смелостта или интереса да се разправи с брокерите на влияние в съдебната система, които я превръщат в квазимафиотска структура, като Петър Петров – Еврото и Мартин Божанов. С тях се разправят техните побратими – по мутренски (спекулира се, че Еврото също не е между живите).
Кой да гарантира справедливостта?
Работата на някои колеги – като Антикорупционния фонд – и смелите изказвания на отделни личности – като съдия Владислава Цариградска и бившата Мис България Ивайла Бакалова – осветяват тези случаи. Политиците, включително тези, които обещават съдебна реформа, основно реагират, когато се вдигне достатъчно шум. И то вяло.
И накрая – българското правосъдие е тежко болно и ако от него се изрежат всички заразени клетки, по високите етажи ще останат една шепа хора. „Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност“, е казал Имануел Кант. Въпросът, който трябва да занимава всички ни, е: Кой да я гарантира тази справедливост?
