„За истината“ препубликува с незначителни съкращения текст от „Портал Култура“.
След взрива на обществено възмущение, последвал зверското деяние на старозагорския „мачо“ и безумното решение на окръжния съд да пусне на свобода (вече осъждания за подобни деяния и намиращ се в период на пробация) насилник, официалните медии се изпълниха с публикации на „специалисти“, очертаващи „психопрофила“ на въпросния субект и представящи ни го като „комплексар“, „психологически незрял“ и т.н.
Други публикации пък задълбаха в юридически тънкости, опитващи се да ни „обяснят“ нелепото решение на местния съд. Те обаче се въздържаха да се вгледат в социално-политическия профил както на извършителя, така и на съдиите, пуснали го на свобода, а също на всички онези (съвсем не малко), които в дните, последвали скандала, захванаха да ги оправдават и защитават. А именно социално-политическият профил на всички тези е удивително сходен и ужасно симптоматичен.
Ще се опитам отначало да го очертая за основните му действащи лица.
Първо, какви са по своите социокултурни и политически убеждения хората, които оправдаха и защитаваха обвинения в насилие?
Във фейсбук страницата на съдията докладчик от състава, пуснал на свобода заподозрения, ще срещнете обилие от такива например публикации: „Американците държат света в мъртва хватка.“, „Защо Украйна реши да унищожи пленниците от „Азовстал“?; „Оливър Стоун: САЩ водят абсурдна война с Русия“; Путин: „Цялата планета ще плати цената за амбициите на Запада за световно господство“; „Европа се самоубива! Не чухме Путин и затова сега чуваме бомбите“.
При такива публикации нали се досещате какви биха могли да са вижданията на съдията и за социокултурния сблъсък на „либералния“ Запад и „християннейшата“ Русия, а следователно базисното отношение към „консервативния мъжкар“ с патриотична татуировка, когото е длъжен да съди.
Измежду защитилите го във Фейсбук ще цитирам само две мнения (типични за практически всички одързостили се да го бранят и да обвиняват момичето). Те принадлежат на работещ не някъде другаде, а в БАН и гласят следното (запазвам правописа – б. м.): „аз съм по елегантен, ама нямя да кажа как заради еврейската цензура тук. Има начин да почне да съжалява че сехе родила. Сори, не може така. Уж сте заедно с един човек, а той си върти опашката както му дойде. Като не ви харесва ПЪРВО го оставяте с обяснения защо и ПОСЛЕ си намирате друг. Иначе ножчета, остригване и даже имаше преди куфар в реката Така функционират мъжко женските отношения и никакви луди феминистки и „еврогейски“ ценности няма да ги променят“. По-нататък: „Като изчезнат шафрантиите, то ще изчезнат и насилниците Такава е мъжката природа от 10 000 години и няма да се промени с лудо-„демократични“, джендърски и феминистки заклинания Но човек трябва да има сериозно образование, а не соросоиден ПУЦ за да вижда по далеч от носа си и текущите опорки от Посолството“.
Питам: не говорят ли подчертаните от мен изрази (особено намекът за „опорките на Посолството“ и заклеймяването на „еврогейските ценности“) повече от ясно за социополитическите убеждения на този човек – повтарям, типични в това отношение за всички защитници на „героя“ с макетното ножче?
Нататък: какъв е не психологическият, а социо-политическият профил на самия обвиняем?
Разбира се, той е не просто „комплексар“, а „патриот“ – очевидно по модела на „възражданството“ – татуиран патриот, чийто „патриотизъм“ е, разбира се, не друго, а антилиберализъм, който пък отдавна е стилизиран за люде като него като „феминистичен“, перверзен, „чуждестранен“, елитарно антинароден и на който затова се противодейства с патриархална грубост и „право на силния“. Агресивен „патриот“ („Свобода или смърт“), но не щеш ли – видяхме го в първите дни на скандала във Фейсбук профила му (медиите обаче симптоматично не го забелязаха) пропагандатор и на провъзражданския референдум „за мир и суверенитет“. Лицето на „патриота“ фигурираше там – оплезено (очевидно на „евроатлантиците“, които „искат да ни вкарат във война с Русия“) и обградено именно с надписа „За мир и суверенитет“.
С две думи освен „патриот“, „истински българин“ и представител на „мъжката природа“, каквато е „от 10 000 години“ и нямаща да се промени „с лудо-демократични джендърски и феминистки заклинания“, героят с макетното ножче е също – най-малкото принципен – путинофил.
В целия този казус и обвиняемият за извършител на престъплението, и неговите защитници и единомишленици, и даже правораздавателните органи в социополитически план ни демонстрират едно типично и съвпадащо у всички тях месиво от убеденост, че „Европа се самоубива“ в плен е на „еврогейски ценности“, че подчинени днес на „текущите опорки на Посолството“, у нас се опитват да променят хилядолетните „мъжко-женски отношения“, а отгоре на всичко ни забраняват да противодействаме на това с „еврейска цензура“, отнемат ни „суверенитета“ и затова ние вече сме изпълнени с решимост да извикаме (с татуировки по ръцете си): „Свобода или смърт“.
Социополитическата основа на спукалия се в Стара Загора цирей свидетелства за родил се у нас през последните няколко години фашизъм (имащ вече и партийно-парламентарно представителство в републиката ни). А това е много по-тревожно и обществено опасно от появата на „комплексирани психопати“ и „домашни насилници“. И ето: аз твърдя, че именно новият български фашизъм роди въпросния типаж с ножчето и „възражданската“ татуировка. Той е негово порождение. Той е негов плод. Плод е:
1. На трайно насажданата – още от „патриотите“, партньори на последното правителство на ГЕРБ, от „новите консерватори“ (на КОД и т.под.), а днес на „Възраждане“ – дихотомия между „народа“ и „елита“. Ако в този нов фашизъм „народът“ е стилизиран като първично непосредствения, „изконно“-провинциалния нашенец-патриархалист, русофил и „православен“, то „елитът“ пък се стигматизира като „жълтопаветен“, „умнокрасив“ (и значи унижаващ „народа“), а отскоро – и вече от К. Костадинов – като състоящ се от „национални предатели“. „Традиционният българин“ е противопоставен в тази дихотомия било на не-българското „маркузианско ляво“ (това от по-интелектуалните фашизоиди), било на европейското „меко-китковство“, обединено в края на краищата също от К. Костадинов като „чужд на българщината“ антропологичен тип, който следва да бъде „унищожен за доброто не само на България, но и на цялото човечество“.
2. Той е плод и на незабелязваното до този момент (и също не без връзка с хората около Костадинов) избуяване на цяла агресивна масово-„народна“ youtube- и Tik-Tok култура, насочена главно срещу онова, което наричат „либераство“ и което е представено от такива подмолно популярни фигури като някой си Киро Брейка или Тото, в чието шоу „народни“ герои като Тити Папазов разказват своите брутално-просташки „подвизи“. Впрочем би могло с известно основание да се допусне, че хрумването да остриже главата на момичето, е могло да споходи „изрода“ именно в резултат на вдъхновението от въпросния Тити. Щом такъв „голем човек“ като него може да се хвали с подобни „много забавни“ подвизи, защо и той да не може.
Буквално докато пиша този текст, се запознах с много интересна публикация на журналиста Мартин Карбовски (нашумял напоследък с интервютата си със самата говорителка на Владимир Путин – Мария Захарова, с посланичката на Русия у нас г-жа Митрофанова и с някои много „консервативни“ интелектуалци-путинофили). Ето какво гласи тази публикация в списание „Егоист“ от 1999 г.:
„Всеки мъж е опитвал да рейпва най-малкото заради алкохол или поне защото Кърт Кобейн и Слави Трифонов пеят подобни песни. Аз съм се опитвал да насилвам жена два пъти. Едната се казваше Ваня и беше на моя таван към 02 часа АМ. Беше интересна с това, че беше пуснала на историка Андрей Пантев. Някак си логично ми изглеждаше, че щом е пуснала на него, би трябвало да пусне и на мен – да не говорим, че се познавахме интимно и отпреди. Тази жена се разрева и се скъса да ме налага с юмруци, докато аз по най-глупавия съсредоточен начин неуспешно се опитвах да застана между стиснатите ѝ като зъби красиви крака.
Вторият път въобще не си спомням името на девойката, но тя беше изключително тъпа и наистина ме харесваше. Заведе ме у тях и легна до мен. После, на разбора, тя ми каза, че не ми е давала знак за секс, защото била легнала с нощница. „Бахго, ще кажат Четиримата Трудоваци, дори на нощницата да има надпис на английски, че тази нощница е знак, пак немоа да му повервам“ Не ме е срам да си призная, че бях пребит от тази млада госпожица, тя ми скъса сакото и искаше да ме удря с ютия. За първи път в живота ми ме беше страх, че някой ще ме наръга с нож.
За първи път разбрах, че насилието е като снежен човек по нанадолнище. Не е ясно къде започва лавината и къде снежният човек просто си се търкаля. За утеха на феминистите и феминистките ще кажа, че синините на сутринта по мене и по нея бяха равен брой.“
3. Плод е обаче и на все по-откровено агресивното поведение на твърдящата, че представлява „народа“ срещу „националните предатели“ политическа партия „Възраждане“. Как да не се одързостиш да раздаваш „народно“, „мъжко“ правосъдие, след като в страната има парламентарно представена партия, чийто лидер се заканва на политическите си противници, че когато „дойдат на власт“, тия „ще имат голям избор от работни места – тунела под Шипка, тунела под Петрохан, урановите мини и т.н., а тези от тях, които ще са в Белене, няма да бъдат разхождани надалеч – те ще могат да се включат пряко в изграждането на АЕЦ Белене“.
Как да не се одързостиш да раздаваш патриархално правосъдие, след като активисти на тази партия възпрепятстват, с методите на същото правосъдие, прожекции на филми, които си позволяват да обявяват за „педофилски“, да замерят желаещите да ги гледат с бутилки, яйца и домати? Как да не „изографисаш“ тялото на изневерилата ти „шафрантия“, след като активисти на същата тази парламентарна партия рисуват шестолъчни звезди по витрините на магазини и пускат антисемитски колажи в социалните мрежи?
4. Накрай, социополитическият типаж е – нека да е и косвен – плод на упоритото напоследък внушение, че официалното, конституционно установеното, демократично-представително управление на страната ни (откакто сме интегрирани в ЕС и НАТО) се осъществява от „безродници и нихилисти“ (според президента Радев), от „национални предатели“ (според депутата К. Костадинов), от „политически боклук“ (според довчерашния главен прокурор Иван Гешев). Подобно упорито внушение не може да не тласне – да, недостатъчно зрели и (може би) комплексирани люде към метежни прояви. Нали при положение, че „достоверно“ са ни казали, че сме „в колониална зависимост от САЩ и Запада“, че сме „окупирани от „евро-гейовете“, а правилата на обществения живот се пишат от „национални предатели“, противозаконните действия и в частната и в публичната сфера се превръщат вече в лични, свещени, „народни въстания“.
Това е социополитическата основа на случилото се в Стара Загора и можещото да продължи да се случва и утре. Нека не се опитват да си затварят очите за това.
