BG | EN

Политическият профил на татуираните мачовци

Снимка: Фейсбук

„За истината“ препубликува с незначителни съкращения текст от „Портал Култура“.

След взрива на обществено възмущение, последвал зверското деяние на старозагорския „мачо“ и безумното решение на окръжния съд да пусне на свобода (вече осъждания за подобни деяния и намиращ се в период на пробация) насилник, официалните медии се изпълниха с публикации на „специалисти“, очертаващи „психопрофила“ на въпросния субект и представящи ни го като „комплексар“, „психологически незрял“ и т.н.

Други публикации пък задълбаха в юридически тънкости, опитващи се да ни „обяснят“ нелепото решение на местния съд. Те обаче се въздържаха да се вгледат в социално-политическия профил както на извършителя, така и на съдиите, пуснали го на свобода, а също на всички онези (съвсем не малко), които в дните, последвали скандала, захванаха да ги оправдават и защитават. А именно социално-политическият профил на всички тези е удивително сходен и ужасно симптоматичен.

Ще се опитам отначало да го очертая за основните му действащи лица.

Първо, какви са по своите социокултурни и политически убеждения хората, които оправдаха и защитаваха обвинения в насилие?

Във фейсбук страницата на съдията докладчик от състава, пуснал на свобода заподозрения, ще срещнете обилие от такива например публикации: „Американците държат света в мъртва хватка.“, „Защо Украйна реши да унищожи пленниците от „Азовстал“?; „Оливър Стоун: САЩ водят абсурдна война с Русия“; Путин: „Цялата планета ще плати цената за амбициите на Запада за световно господство“; „Европа се самоубива! Не чухме Путин и затова сега чуваме бомбите“.

При такива публикации нали се досещате какви биха могли да са вижданията на съдията и за социокултурния сблъсък на „либералния“ Запад и „християннейшата“ Русия, а следователно базисното отношение към „консервативния мъжкар“ с патриотична татуировка, когото е длъжен да съди.

Измежду защитилите го във Фейсбук ще цитирам само две мнения (типични за практически всички одързостили се да го бранят и да обвиняват момичето). Те принадлежат на работещ не някъде другаде, а в БАН и гласят следното (запазвам правописа – б. м.): „аз съм по елегантен, ама нямя да кажа как заради еврейската цензура тук. Има начин да почне да съжалява че сехе родила. Сори, не може така. Уж сте заедно с един човек, а той си върти опашката както му дойде. Като не ви харесва ПЪРВО го оставяте с обяснения защо и ПОСЛЕ си намирате друг. Иначе ножчета, остригване и даже имаше преди куфар в реката Така функционират мъжко женските отношения и никакви луди феминистки и „еврогейски“ ценности няма да ги променят“. По-нататък: „Като изчезнат шафрантиите, то ще изчезнат и насилниците Такава е мъжката природа от 10 000 години и няма да се промени с лудо-„демократични“, джендърски и феминистки заклинания Но човек трябва да има сериозно образование, а не соросоиден ПУЦ за да вижда по далеч от носа си и текущите опорки от Посолството“.

Питам: не говорят ли подчертаните от мен изрази (особено намекът за „опорките на Посолството“ и заклеймяването на „еврогейските ценности“) повече от ясно за социополитическите убеждения на този човек – повтарям, типични в това отношение за всички защитници на „героя“ с макетното ножче?

Нататък: какъв е не психологическият, а социо-политическият профил на самия обвиняем?

Разбира се, той е не просто „комплексар“, а „патриот“ – очевидно по модела на „възражданството“ – татуиран патриот, чийто „патриотизъм“ е, разбира се, не друго, а антилиберализъм, който пък отдавна е стилизиран за люде като него като „феминистичен“, перверзен, „чуждестранен“, елитарно антинароден и на който затова се противодейства с патриархална грубост и „право на силния“. Агресивен „патриот“ („Свобода или смърт“), но не щеш ли – видяхме го в първите дни на скандала във Фейсбук профила му (медиите обаче симптоматично не го забелязаха) пропагандатор и на провъзражданския референдум „за мир и суверенитет“. Лицето на „патриота“ фигурираше там – оплезено (очевидно на „евроатлантиците“, които „искат да ни вкарат във война с Русия“) и обградено именно с надписа „За мир и суверенитет“.

С две думи освен „патриот“, „истински българин“ и представител на „мъжката природа“, каквато е „от 10 000 години“ и нямаща да се промени „с лудо-демократични джендърски и феминистки заклинания“, героят с макетното ножче е също – най-малкото принципен – путинофил.

В целия този казус и обвиняемият за извършител на престъплението, и неговите защитници и единомишленици, и даже правораздавателните органи в социополитически план ни демонстрират едно типично и съвпадащо у всички тях месиво от убеденост, че „Европа се самоубива“ в плен е на „еврогейски ценности“, че подчинени днес на „текущите опорки на Посолството“, у нас се опитват да променят хилядолетните „мъжко-женски отношения“, а отгоре на всичко ни забраняват да противодействаме на това с „еврейска цензура“, отнемат ни „суверенитета“ и затова ние вече сме изпълнени с решимост да извикаме (с татуировки по ръцете си): „Свобода или смърт“.

Социополитическата основа на спукалия се в Стара Загора цирей свидетелства за родил се у нас през последните няколко години фашизъм (имащ вече и партийно-парламентарно представителство в републиката ни). А това е много по-тревожно и обществено опасно от появата на „комплексирани психопати“ и „домашни насилници“. И ето: аз твърдя, че именно новият български фашизъм роди въпросния типаж с ножчето и „възражданската“ татуировка. Той е негово порождение. Той е негов плод. Плод е:

1. На трайно насажданата – още от „патриотите“, партньори на последното правителство на ГЕРБ, от „новите консерватори“ (на КОД и т.под.), а днес на „Възраждане“ – дихотомия между „народа“ и „елита“. Ако в този нов фашизъм „народът“ е стилизиран като първично непосредствения, „изконно“-провинциалния нашенец-патриархалист, русофил и „православен“, то „елитът“ пък се стигматизира като „жълтопаветен“, „умнокрасив“ (и значи унижаващ „народа“), а отскоро – и вече от К. Костадинов – като състоящ се от „национални предатели“. „Традиционният българин“ е противопоставен в тази дихотомия било на не-българското „маркузианско ляво“ (това от по-интелектуалните фашизоиди), било на европейското „меко-китковство“, обединено в края на краищата също от К. Костадинов като „чужд на българщината“ антропологичен тип, който следва да бъде „унищожен за доброто не само на България, но и на цялото човечество“.

2. Той е плод и на незабелязваното до този момент (и също не без връзка с хората около Костадинов) избуяване на цяла агресивна масово-„народна“ youtube- и Tik-Tok култура, насочена главно срещу онова, което наричат „либераство“ и което е представено от такива подмолно популярни фигури като някой си Киро Брейка или Тото, в чието шоу „народни“ герои като Тити Папазов разказват своите брутално-просташки „подвизи“. Впрочем би могло с известно основание да се допусне, че хрумването да остриже главата на момичето, е могло да споходи „изрода“ именно в резултат на вдъхновението от въпросния Тити. Щом такъв „голем човек“ като него може да се хвали с подобни „много забавни“ подвизи, защо и той да не може.

Буквално докато пиша този текст, се запознах с много интересна публикация на журналиста Мартин Карбовски (нашумял напоследък с интервютата си със самата говорителка на Владимир Путин – Мария Захарова, с посланичката на Русия у нас г-жа Митрофанова и с някои много „консервативни“ интелектуалци-путинофили). Ето какво гласи тази публикация в списание „Егоист“ от 1999 г.:

„Всеки мъж е опитвал да рейпва най-малкото заради алкохол или поне защото Кърт Кобейн и Слави Трифонов пеят подобни песни. Аз съм се опитвал да насилвам жена два пъти. Едната се казваше Ваня и беше на моя таван към 02 часа АМ. Беше интересна с това, че беше пуснала на историка Андрей Пантев. Някак си логично ми изглеждаше, че щом е пуснала на него, би трябвало да пусне и на мен – да не говорим, че се познавахме интимно и отпреди. Тази жена се разрева и се скъса да ме налага с юмруци, докато аз по най-глупавия съсредоточен начин неуспешно се опитвах да застана между стиснатите ѝ като зъби красиви крака.

Вторият път въобще не си спомням името на девойката, но тя беше изключително тъпа и наистина ме харесваше. Заведе ме у тях и легна до мен. После, на разбора, тя ми каза, че не ми е давала знак за секс, защото била легнала с нощница. „Бахго, ще кажат Четиримата Трудоваци, дори на нощницата да има надпис на английски, че тази нощница е знак, пак немоа да му повервам“ Не ме е срам да си призная, че бях пребит от тази млада госпожица, тя ми скъса сакото и искаше да ме удря с ютия. За първи път в живота ми ме беше страх, че някой ще ме наръга с нож.

За първи път разбрах, че насилието е като снежен човек по нанадолнище. Не е ясно къде започва лавината и къде снежният човек просто си се търкаля. За утеха на феминистите и феминистките ще кажа, че синините на сутринта по мене и по нея бяха равен брой.“

3. Плод е обаче и на все по-откровено агресивното поведение на твърдящата, че представлява „народа“ срещу „националните предатели“ политическа партия „Възраждане“. Как да не се одързостиш да раздаваш „народно“, „мъжко“ правосъдие, след като в страната има парламентарно представена партия, чийто лидер се заканва на политическите си противници, че когато „дойдат на власт“, тия „ще имат голям избор от работни места – тунела под Шипка, тунела под Петрохан, урановите мини и т.н., а тези от тях, които ще са в Белене, няма да бъдат разхождани надалеч – те ще могат да се включат пряко в изграждането на АЕЦ Белене“.

Как да не се одързостиш да раздаваш патриархално правосъдие, след като активисти на тази партия възпрепятстват, с методите на същото правосъдие, прожекции на филми, които си позволяват да обявяват за „педофилски“, да замерят желаещите да ги гледат с бутилки, яйца и домати? Как да не „изографисаш“ тялото на изневерилата ти „шафрантия“, след като активисти на същата тази парламентарна партия рисуват шестолъчни звезди по витрините на магазини и пускат антисемитски колажи в социалните мрежи?

4. Накрай, социополитическият типаж е – нека да е и косвен – плод на упоритото напоследък внушение, че официалното, конституционно установеното, демократично-представително управление на страната ни (откакто сме интегрирани в ЕС и НАТО) се осъществява от „безродници и нихилисти“ (според президента Радев), от „национални предатели“ (според депутата К. Костадинов), от „политически боклук“ (според довчерашния главен прокурор Иван Гешев). Подобно упорито внушение не може да не тласне – да, недостатъчно зрели и (може би) комплексирани люде към метежни прояви. Нали при положение, че „достоверно“ са ни казали, че сме „в колониална зависимост от САЩ и Запада“, че сме „окупирани от „евро-гейовете“, а правилата на обществения живот се пишат от „национални предатели“, противозаконните действия и в частната и в публичната сфера се превръщат вече в лични, свещени, „народни въстания“.

Това е социополитическата основа на случилото се в Стара Загора и можещото да продължи да се случва и утре. Нека не се опитват да си затварят очите за това.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

monsterid
Калин Янакиев
Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.).

Още от автора

Волгин, жена му и другите

След като в края на миналата календарна година ръководството на Българското национално радио (БНР) не допусна в предаването на Петър Волгин да се излъчи предварително записаното от него интервю с посланичката на Русия у нас (разбира се, посветено на закани във връзка с демонтирането на паметника на съветската армия), „изтъкнати общественици“ и „анализатори“ гръмогласно заповтаряха, че в България и в частност в БНР вече се налагала цензура, че се посягало на журналистическата независимост.

Представих си…

"За истината" публикува текст на Кирил Янакиев от "Портал Култура".  Наскоро гледах телевизионно предаване за условията на живот в няколко от т.нар. домове за настаняване на "умствено изостанали" и самотни...

Протестиращата улица (От 1989 г. насам)

"Сваляйки доверието си" от настоящото правителство, президентът Румен Радев му се закани с протестния взрив на "улицата". Приятелски настроени към управляващите журналисти тутакси започнаха да се притесняват дали наистина президентът ще "организира" подобен взрив.

Още анализи

„И в двата варианта е неправилно“. Защо тайната среща между Коцев и Сарафов е проблем

Главен секретар на МВР говори с главен прокурор. Какъв е проблемът? Проблемът настъпва, когато първият може да се окаже потенциален обвиняем, но вторият му съдейства да остане само свидетел. Престъплението е хипотетично, но ситуацията е реална. И тя не изглежда добре, откъдето и да я погледне човек.

В това служебно правителство няма почти нищо служебно

В новия служебен кабинет няма почти нищо служебно. Той е поредното доказателство колко фалшив е този формат в България. А задаващите се избори ще са може би най-трудните. Защото не предлагат ново бъдеще.

„Бухалката“ на ДАНС и въпросът с часовника на Живко Коцев

ДАНС избра кога да нанесе удар по ръководството на митниците. Такива акции са "бухалки". Но избирателните действия на ДАНС са само едната страна на медала. Главният секретар на МВР със сигурност дължи публични обяснения.