„За истината“ препубликува анализ на Даниел Смилов от „Дойче Веле„.
Може ли Петьо Еврото да е бил посредник и да е влияел на магистрати, да е осигурявал техния избор, без да е имал политически патрони в модела Борисов-Пеевски на най-високо ниво?
За няколко години „разследване“ на казуса с Петьо Еврото
(а и с Нотариуса) българските институции не са достигнали до нито едно конкретно име на магистрат от тяхната мрежа: било то изнудван или изнудващ. От време на време изтичат информации за свързаности – дори на и.ф. главен прокурор Сарафов, сниман с Еврото – но от това нищо не е произтекло. С казуса на европрокурора Теодора Георгиева вече е пределно ясно как Еврото е изнудвал и продължава да изнудва зависими магистрати, които са се възползвали от услугите му. Ясно е също така, че неговите дигитални банки с компромати поне частично са разкрити и се намират в разследващите органи и прокуратурата. Но всичко спира дотам и впечатлението е, че има организирано усилие нищо повече да не се разкрие.
Еврото и Нотариуса (който вече е покойник) не са възможни като посредници без политически гръб и защита обаче. Нещо повече, за да реализират своето посредничество, те трябва да влияят не само на магистрати, но и на политици, които имат контрол върху политически решения. Връзката между Петьо Еврото и определени български политици също е ясна. Той е бил ръководител на следователя Делян Пеевски, а също така се е намесвал поне на два пъти в ключови разследвания, свързани с този политик (единият от които е с особена важност – фалитът на КТБ). Бойко Борисов, разбира се, не познава Петьо Еврото, но този герой се развихря по времето на управленията на Борисов, в които политически решения се вземат в голяма степен от него.
Щеше ли Еврото да е възможен без „Борисов-Пеевски“?
Та въпросът е може ли Петьо Еврото да е бил посредник и да е влияел на магистрати, да е осигурявал техния избор, без да е имал политически патрони в модела Борисов-Пеевски на най-високо ниво? Разследващите органи в страната не си задават този въпрос и не търсят „патрони“ в политиката на евровците, което само по себе си е проблематично.
Ето как нещата стоят в казуса с избора на Теодора Георгиева за европрокурор, например. Тя дори не отрича, че се е срещала с Еврото и крайният резултат от срещата е този, който Еврото е обещал – тя е предложена като единствен български кандидат, защото другите се отказват. Ето я и веригата от събития:
- Комисия от експерти оценява кандидатите за български европрокурор. Сред комисията има наистина авторитетни имена. Тази комисия трябва да излъчи и да подреди трима кандидати, които да предложи за окончателно одобрение на Министерски съвет;
- Теодора Георгиева е класирана от комисията сред тримата, макар и не на първо място;
- Министерски съвет (Борисов 3) одобрява кандидатите;
- Останалите две кандидатки се отказват;
- Едната заема висша позиция в прокуратурата, а другата става делегиран европейски прокурор;
- Съветът на министрите на ЕС назначава Теодора Георгиева за български европрокурор като избира един от един кандидат.
За да реализира успешно схемата си, Петьо Еврото трябва да има влияние или всъщност да действа от името на два субекта: правителството и ВСС. Назначаването на европрокурор е всъщност политическа процедура – одобрението е в крайна сметка от правителството. Самият факт, че Теодора Георгиева стига до Съвета на ЕС като предложение се дължи на българското правителство.
Но още по-интересното е, че Еврото успява да убеди другите две кандидатки да се откажат, чрез устройването им на висши позиции в магистратурата. Това означава отново някакво политическо влияние, но и свързаност с ВСС. Без решение на ВСС останалите две кандидатки не могат да бъдат „компенсирани“.
Този анализ показва, че Еврото няма как да действа без някакви свързаности на ниво правителство и ВСС. Какви са те, чрез кого точно и как са се реализирали е въпрос на разследване, което обаче не се провежда и изглежда няма да се проведе.
Моделът „Борисов-Пеевски“ се възстановява
Политическата отговорност за възникването и просперирането на посредници като Еврото е ясна обаче – те са съществена част от модела „Борисов-Пеевски“, който беше наложен през годините в България.
Лошото е, че в момента този модел на управление се възстановява почти в оригиналния си вид и политическите му патрони изглежда нямат намерение да се поправят. Нещо повече, скандалът с Теодора Георгиева изглежда демонстрира, че поне един от тях е готов да се „сбори“ и с европрокуратурата, когато интересите му са засегнати.
