Политическата импотентност на Слави Трифонов и „Има такъв народ“

Илюстрация: Публична Фейсбук група „Има такъв народ“

„За истината“ публикува анализ на Евгений Дайнов за „Дойче веле“.

В политиката (и не само там) наблюдаваме два основни вида поведение. Инструментално поведение имаме тогава, когато си поставим ясна цел и търсим инструменти за нейното постигане. Експресивното поведение прави друго: изразява (експресира) на арената на публичността някакви вътрешни състояния на деятеля.

Започнаха да се трупат анализи, според които Слави Трифонов демонстрира инструментално поведение с „оттеглянето“ на „Има такъв народ“ (ИТН) от четворната коалиция. Гадае се относно целта, към която сочи това негово оттегляне. Иска да спре бързото откачане на България от Русия? Иска да няма ефективна антикорупционна комисия (КПКОНПИ)? Иска да наследи Борисов при разпределянето на порциите в пътното дело? Не иска въвеждане на еврото?

Вероятно в поведението на Трифонов има и инструментален компонент – цели се някакъв измерим резултат. Но все пак постоянният истеричен заряд у видните дейци на ИТН навежда на мисълта, че тяхното поведение е предимно експресивно – че е израз на някакви вътрешни състояния, както е при истерията на начинаещите тийнейджъри.

Трифонов е точно толкова популист, колкото и Борисов

Да се опитаме да анализираме Трифонов (и основните му деятели) от гледната точка на експресивността. Какви разбирания, идеи, нагласи или стереотипи изразява неговото поведение, откакто се намеси в политиката? Ако разберем това, може би ще можем по-точно да предвиждаме неговите действия (ако има нужда) оттук насетне. Или поне – да разпознаем овреме следващия като него.

Първото, което забелязваме в поведението на Трифонов, е, че той е точно толкова популист, колкото е и Бойко Борисов. При тях светът се дели на две: Аз и не-Аз. В тази бинарна действителност целта е Аз да подчини на своята воля не-Аз – да може да стигне до положението „аз изтеглям аз нареждам“ и подобни. За да се стигне до това състояние, е нужно Аз да има власт.

Популистът живее в много лесен ментален свят: „Хората са гласували за мен, властта е в мен и ще става, каквото аз искам“. Борисов искрено не разбираше, защо – т.е. след като „хората“ са му дали власт на него – трябва да има разделение на властите, институции на държавата и всякакви други глезотии. Нали властта е в него и той решава всичко? Оттук насетне всякакви конституционни и институционални ограничения върху волята на популиста се смятат за възмутително нарушение на волята на народа.

Че това е така и при Трифонов разбрахме в момента, в който той изневиделица предложи първия си проекто-премиер след първите избори от миналата година, когато ИТН имаше 51 депутати (при изискуеми 121 за парламентарно мнозинство). При следващите избори, с вече 65 депутати (т.е. половината на мнозинството), Трифонов стовари върху публиката готов кабинет, недоговорен с никоя партия, от която да се очаква да добави свои народни представители, за да се стигне до 121.

Интересното тук беше неговото категорично убеждение, че всички останали са длъжни да го подкрепят, тъй като Конституцията не забранявала формирането на кабинет на малцинството. Скокът от „не забранява“ до „задължава“, който Трифонов направи, е типичен за популиста, т.е за човека, за когото всяко ограничение на собствената му воля се усеща като лична обида.

Дълбоко невежество, но са убедени, че знаят всичко

Позоваването на Конституцията разкрива второ вътрешно състояние, на което Трифонов дава израз в политиката: толкова дълбоко невежество, че смята научаването на нови неща за напълно излишно. В Конституцията няма текст, третиращ „кабинет на малцинството“ по какъвто и да е начин. Но според Трифонов именно тази Конституция задължава всички участници в политическия процес да подкрепят неговите предложения за правителство и министри.

Това политическо невежество, постоянно споделяно пред публиката с изумителен апломб, е трайна характеристика на основните деятели на ИТН. То е и в основата на смайващия факт, че от момента на влизането си в политиката те демонстративно отказват да се учат на уменията, характерни за този нов за тях занаят. „Знаят си“ по същия начин, както „си знае“ една особена порода начинаещи студенти, които разпознавам по хитрите погледи, излъчващи посланието: „Ти си говори там за Аристотел, ама аз знам как стоят игрите“. Тези студенти обикновено отпадат от образователния процес към третия си семестър.

В политиката подобно невежество има своите основи. Популистът е убеден, че всичко си знае, тъй като именно той изразява щенията на народа (на „суверена“ по трифоновски). Това е третото нещо, което Трифонов изразява в своето политическо поведение. Тук има скрита картинка, а именно, че ролята на изразител на щенията на суверена не е задължително обвързана с някакво гласуване от страна на суверена. Популистът по своята природа, така да се каже, олицетворява народа независимо от това дали този народ е гласувал за него. И един глас да не е получил, популистът е непоклатимо убеден в своята роля на изразител на народните блянове – и има съответстващото поведение: „всичко си знам“.

От това убеждение идва нелепото предложение на Ива Митева от политическата криза да се излезе с кабинет на партията на Трифонов, в момента разполагаща с 25 депутата. Не е важна бройката на депутатите, важното е, че ИТН изразяват народните блянове

С този манталитет няма как да се постигне успех

Казаното до тук обяснява и четвъртата основна характеристика на поведението на ИТН, а именно – постоянният нагон да се воюва с всички наоколо, постоянно и без прекъсване. Ясно е откъде идва този манталитет на обсадената крепост. След като ИТН са по дефолт изразители на народа, как така някакви си други политически субекти ще имат претенции?

Разбира се, петата черта, която ИТН изразяват в своето поведение е тежко битовият манталитет на обитателя на малкия град или на крайния квартал. Всичко е лично и всеки възникващ проблем се олицетворява от някаква личност, която таи злокобни намерения. Оттук иде онази войнстваща клюкарска мнителност, през призмата на която дейците на ИТН гледат на останалите. А мнителността е импотентно поведение: вместо да гледаш на другия (на не-Аз) като на потенциален партньор в някакво общополезно занимание, ти го оглеждаш за дефекти и зли намерения; освен това питаш кварталната клюкарка, какво лошо се говори за него.

С този манталитет няма как да имаш успехи в политиката. Тя е усилие за постигането на общото благо, а не за атакуването на отделни личности.

Основната черта в поведението на ИТН

И така стигаме до шестата и основна черта, която ИТН изразява в своето поведение на политическата арена: политическа импотентност. Това са хора, импотентни в политиката – нещо, което изобилно демонстрират вече 14 месеца. Проблемът обаче не е само техен. Както физическата импотентност може да разруши семейства и родове, така политическата импотентност може да разруши държави и общества.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам