BG | EN

Политекзотика ли е всичко, което се случва отвъд Калотина

Льо Пен и Виктор Орбан. Скрийншот от видео.

„За истината“ рлепубликува анализ на Димитър Бечев от „Свободна Европа„.

Националните избори в България по традиция са по-обсъждани от вота за Европейски парламент. Така е и в останалите страни членки. Случващото се в Брюксел обаче има все по-голямо влияние върху вътрешната политика в държавите от Европейския съюз. Димитър Бечев обяснява защо.

На 9 юни гласувахме за Европейски парламент (ЕП) за пореден път. И какво от това?

Основният сюжет, който вълнува обществото и политическия елит, са резултатите от националните избори, които по познати причини се проведоха в пакет с тазгодишния евровот. Разпределението на властовите позиции в София има приоритет като тема, а случващото се в Брюксел остава на втори план.

Подобен поглед върху европейските избори е напълно оправдан. Както в България, така и във всички останали страни членки на Европейския съюз (ЕС), те рядко предизвикват особен ентусиазъм сред избирателите.

За разочарование на много еврофили във фокуса на избирателната кампания често попадат въпроси от национално, а не от общоевропейско значение. Говорим си много повече за Делян Пеевски и Бойко Борисов, за Николай Денков, Костадин Костадинов или пък (под)полковника от „Величие“, а не за Зелената сделка или за Пакта за миграцията.

Вместо да легитимира ЕС и даде тласък за по-тясно обединение, вотът за Европарламент показва на всеки пет години колко парцелиран е политическият живот в Европа.

Тази нагласа обаче е напълно погрешна и неадекватна. Политиката на равнище Брюксел и на национално ниво е все по-преплетена. Най-ярък пример в това отношение е Франция. Успехът на Националния сбор, партията на Марин Льо Пен, доведе до хазартното решение на президента Еманюел Макрон да разпусне Националното събрание (долната камара на френския парламент) и да насрочи нови избори.

С този свой ход Макрон цели да финтира Льо Пен, като ѝ даде възможност да сформира правителство, което обаче няма да има достатъчно мнозинство и няма да може да управлява ефективно. Загубата на доверие пък ще навреди на плановете на крайната десница за пробив на президентските избори през 2027 г., когато Макрон вече няма да може да се кандидатира.

Провокирано от европейските избори, рискованото решение на Макрон на свой ред има ефект върху настроенията в Брюксел. Ако Льо Пен (или пък нейното 29-годишно протеже Жордан Бардела) седне в премиерското кресло, съжителството с Макрон ще доведе до блокаж в Париж, което на свой ред ще предизвика и парализа на ниво ЕС. Редица политики и инициативи ще бъдат замразени или пък разводнени като съдържание – например Зелената сделка, която и без това е в отстъпление, или помощта за Украйна.

Програмата на Националният сбор съдържа радикални постановки по европейския дневен ред, включително преустановяване на френските вноски в бюджета на ЕС, ограничение на свободното движение (т.е. без източноевропейци на пазара на труда във Франция), прекратяване на разширяването (Западните Балкани, Украйна, Молдова остават извън Европа), преференции за френските бизнес и земеделски сектор (точка на Единния пазар).

Макар и вече да не призовава за „Фрекзит“, Льо Пен е решена да саботира Евросъюза отвътре. В този смисъл тя се различава както от премиера на Италия Джорджа Мелони, която зави от крайното дясно към центъра, така и от унгарския ѝ колега Виктор Орбан, който няма нищо против ЕС да преразпределя пари и да поддържа отворения пазар.

Затова и изходът на изборите във Франция има значение за всички останали страни членки в ЕС. Дори и за България, за която всичко, което се случва отвъд Калотина е абстракция или политекзотика. Повратът в Париж ще бъде усетен и в София. А ако „Алтернатива за Германия“ успее да спечели властта в някоя от немските федерални единици, например Тюрингия, това също ще бъде използвано тук за легитимиране на национал-популистите и приятелите на Путин.

Да не забравяме, че лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов беше почетен гост на миналогодишната национална конференция на „Алтернатива за Германия“. След като германците бяха изключени от групата „Идентичност и демокрация“ (доминирана от партията на Льо Пен) пък – заради скандал, предизвикан от коментар за ролята на СС в Хитлерова Германия – Костадинов ги призова да основат нова крайнодясна фракция в Европарламента, към която да се присъедини и „Възраждане“. Миналата неделя „Алтернатива за Германия“ се оказа втората по големина партия в Германия, след ХДС, но преди социалдемократите на канцлера Олаф Шолц.

Ако Франция и Германия завият към крайното дясно, това ще легитимира съидейниците им в Източна Европа. Същият ефект ще има и евентуалният избор на Доналд Тръмп за президент в САЩ идния ноември. Не би трябвало да се учудваме, ако в един момент подобните на „Възраждане“, „Величие“ и т.н. станат приемливи партньори за мейнстрийма в лицето на ГЕРБ и ДПС. В миналия парламент „възрожденците“ така и така гласуваха от време на време с последните две партии. Нищо не пречи партньорството на парче да прерасне в брак по сметка.

Разбира се, резултатът от евроизборите не е еднозначен. И в следващия ЕП проевропейските партии – ЕНПСоциалисти и демократи и либералният съюз „Обнови Европа“ имат мнозинство (398 от общо 720 места). В Източна Европа популистите загубиха тактически. Орбан не успя да спечели местните избори в Будапеща, дори при повторното преброяване. В Полша Гражданската коалиция на премиера Доналд Туск финишира с процент преднина пред бившата управляваща партия „Право и справедливост“, която спечели най-много гласове на миналогодишните парламентарни избори.

Всеобщият триумф на евроскептиците и националпопулистите, от който се опасяваха мнозина, не се състоя. Но, разбира се, това едва ли е повод за преждевременна радост.

Колкото и въпросителни да кръжат около изборите за ЕП, очевидно е, че те имат все по-голяма относителна тежест за европейската политика в широкия смисъл на думата. Иронията в случая е, че крайната десница, чиято отколешна цел е да разгради или отслаби Европа, способства за по-тясното взаимно преплитане на политическите процеси, явления и тенденции в отделните страни членки. Крепне и връзката по вертикала: Брюксел към 27-те и обратно. За добро или зло, европеизацията на политическия живот е факт.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

Още от автора

АЕЖ: Прокуратурата да разследва дали Ивелин Михайлов е поръчал на охранител “да се справи” с журналист

Асоциацията на европейските журналисти – България внася сигнал в Главна прокуратура и Окръжна прокуратура Варна по разкритията, че изпълнителният директор на т.нар. “Историческия парк” Ивелин Михайлов е поръчвал на шеф на охранителна фирма “да се справи” с журналиста Йоан Запрянов. 

Президентът Радев връчи втория мандат за съставяне на правителство на ПП-ДБ, те го върнаха неизпълнен

Президентът Румен Радев връчи втория проучвателен мандат за съставяне на правителство на втората по численост парламентарна група в 50-ото Народно събрание - "Продължаваме промяната" - "Демократична България". Втората по численост парламентарна група обаче върна мандата неизпълнен.

Парламентът – менажерия с най-различни фантастични животни

С тази менажерия в 50-тия български парламент, пълен с най-различни фантастични животни, няма да стане, пише Ивайло Нойзи Цветков. Време ли е за сглобка 2.0 и как да се казва тя?

Още анализи

Кои са хората на Доган в ДПС, които Пеевски нарича „деребеи“

„Деребеи“, забогатели „на гърба на Доган“. Така Пеевски и поддръжниците му наричат няколко знакови лица на ДПС, с които се карат. Пеевски твърди, че самият Доган изобщо не е част от конфликта, проблемът му е с „деребеите“. Кои хора има предвид?

За честта на хората: случаят с „ПИК“ и съдия Цариградска

Владислава Цapигpaдcĸa беше обект на злостни клеветнически кампании в "ПИК". Собствениците бяха осъдени да платят обезщетение. Но клеветническото съдържание не бе свалено. Защо съдът не пази честта на хората?

Как диктаторите се опитват да се скрият зад заклинания

Всяко поколение рано или късно изпада в изкушението да мисли, че диктатурата с нейната афиширана дисциплина е по-ефективна подредба на обществените отношения от демокрацията с нейния всекидневно видим хаос. Затова на всяко поколение е необходимо да се напомнят следните три аксиоми.