„За истината“ препубликува анализ на Тимъти Гартън Аш от „Портал Култура„.
Покрай 80-ата годишнина от края на Втората световна война всеки ден получаваме нови доказателства, че забележително дълго просъществувалият международен ред, начело на който беше САЩ, вече е в историята. Сега всеки се мъчи да разбере какво може да дойде след него. Нов многополюсен ред? Сфери на влияние? Глобална версия на системата на баланс на силите от XIX век, установена в Европа с Виенския конгрес? Но най-вероятният отговор, при това с голяма преднина пред останалите, е продължителен и опасен период на световно безредие.
Разбира се, никога в историята не е имало златна епоха на повсеместно приет либерален международен ред. Но в голяма част от света – в Европа, Азия и Океания, функционираше система на сигурност и икономически ред, поддържани от „либералния левиатан“, както Джон Айкенбери, изследовател от Принстънския университет, описва САЩ от периода след 1945 г. Този ред, който достигна своя апогей в началото на този век, е в упадък от известно време, отчасти заради „възхода на останалата част от света“, който сам по себе си е възможен благодарение на процеса на глобализация под водачеството на САЩ и отчасти заради високомерния курс на самонараняване, възприет от САЩ.
Президентът Доналд Тръмп руши последните устои на тази система с безпрецедентна бързина и безразсъдство.
Дори американската демокрация да се измъкне невредима от четиригодишната революция на Тръмп, колкото и малко вероятно да е това, за отношенията между САЩ и нейните съюзници можем да кажем, че те „никога повече няма да носят духа на приятна и уверено напредваща утрин“ (ако мога да цитирам стихотворението The Lost Leader („Изгубеният лидер“) на Робърт Браунинг).
На фона на три, потенциално дори четири значими войни, бушуващи по света в момента (в Украйна, Газа и Судан, наред с борбата между разполагащите с ядрени оръжия Индия и Пакистан за контрол над Кашмир), и на задушаващите търговията трицифрени мита, които двете най-големи икономики в света си налагат взаимно, кой може да се съмнява, че се намираме в период на опасно безредие? Някои все още се надяват, че този период ще отмине сравнително скоро – било чрез чудотворно възстановяване на предишния ред, било чрез създаването на нов. Имаме правото да се надяваме, но ето няколко основателни причини да се съмняваме, че нещата ще се развият по този начин.
Дори ако една надигаща се суперсила (Китай) и една относително западаща суперсила (САЩ) не попаднат в „клопката на Тукидид“ и не започнат война, периодите на мащабни промени в силите почти неизменно носят със себе си повишаване на напрежението на международната сцена. Лидерите на Китай и Русия току-що отбелязаха края на Втората световна война в Европа, като се срещнаха в Москва, за да препотвърдят партньорството си спрямо Запада. Си Дзинпин дори сравнява „арогантните фашистки сили“, победени през 1945 г., с днешните „еднополюсност, хегемония и тормоз“. (Познайте от страна на кого.)
Днес Русия поддържа военна икономика и Владимир Путин е решен да възстанови възможно най-голяма част от Руската империя. Индия на Нарендра Моди пък има свои националистически амбиции и изпитва маниакална враждебност към Пакистан, подкрепян от Китай.
В добавка към тези съперничещи си велики сили има и няколко средни по сила държави като Турция, Бразилия и Южна Африка. За отбелязване е, че тези държави често виждат възможности в новото безредие. Те могат да си съюзничат с някоя велика сила с една цел, с друга велика сила – с друга цел, напредвайки безспирно в осъществяването на стремежите си. Междувременно малки държави като тези в Персийския залив могат да бъдат партньори и посредници на всички големи сили, подобно на птицата египетска булка, която преживява през чистенето на остатъчни продукти, застанали между зъбите на крокодилите.
В продължение на 80 години след атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки използването на ядрени оръжия беше табу. Но сега, когато светът наблюдава как Русия, която притежава ядрени оръжия, води мащабна война срещу Украйна, която през 1994 г. доброволно се отказа от своите ядрени оръжия от времето на Съветския съюз в замяна на гаранции за сигурността си от страна на САЩ, Великобритания и (колкото и да е смешно) Русия, има вероятност крехкият бент, възпиращ разпространението на ядрени оръжия, да се спука.
В Южна Корея, измъчваща се, задето не знае какво точно Русия е обещала на Северна Корея в замяна на предоставянето на значителна военна подкрепа срещу Украйна, тече дебат относно възможността за придобиване на ядрени оръжия – а Южна Корея е страна, притежаваща необходимия за тази цел технологичен капацитет. Тази тема е на дневен ред и в Близкия изток, тъй като регионът люшка между притежаващия ядрен арсенал Израел и Иран, който е напът да се сдобие с ядрени оръжия. Същевременно европейците започват да приемат мисълта, че се нуждаят от свой собствен ядрен чадър.
Успоредно с това продължаващата технологична революция поражда нови измерения на геополитическо съперничество, включително контрол върху данни, софтуерни програми и комуникационни мрежи. Изкуственият интелект в частност носи опасност от нова оръжейна надпревара, по-непредсказуема от ядрената надпревара по време на Студената война. Ако Китай може да изненада САЩ с DeepSeek, защо да не е възможно тайно да разработва и Deep Strike? Комбинацията от продължаващото нарастване на населението и климатичните промени ще изостри конкуренцията за ресурси и ще увеличи натиска за масова миграция.
Със сигурност има и фактори, които действат в обратната посока. Китай има очевиден икономически интерес да запази глобалната търговска система отворена, тъй като в най-голяма степен се възползва от нея. Дори най-опортюнистично настроените сред силите от среден порядък трябва да се страхуват от възможността безредието да се превърне в тотален разпад. Има окуражителни сигнали за либерален отпор в Канада, Австралия и Европа.
Папа Лъв XIV, от своя страна, обещава да „гради мостове“ с оглед на тревожното време, в което живеем.
Нищо в историята не е неизбежно. И все пак е препоръчително е вярващите в идеала на либералния международен ред, който никога не може да бъде осъществен напълно, да допуснат, че меланхоличният Ленард Коен е прав. Трябва целенасочено да се подготвим за продължителен период на световно безредие.
Превод от английски Даниел Пенев
Текстът е публикуван в сайта на Financial Times на 9 май 2025 г.
