Отбиваме вдясно от магистралата за София, само на 15-ина минути с кола от Варна. Движим се по черен път. От едната страна се нижат микросметище след микросметище. Ясно личат следи от багер, явно разчиствал купищата боклук. От другата е кално трасе, представляващо писта за мотокрос. Стигаме до малка полянка с черни кръгове изгоряла трева и почти изпепелен ствол на дърво.
По остатъците от боклук личи, че мястото е използвано за пикници. И как иначе? От тук се разкрива невероятна гледка. Пустинен пейзаж с каменни колони, извисяващи се до 7 метра над земята. Докъдето ти стига погледа.
Тук-там по широкото песъчливо поле лилави камбанки са навели глава, придавайки магично изражение на цялата картина. Това е едни от най-красивите видове на съсънката. Тя цъфти през март и се среща в района на Побити камъни – групата „Слънчево Юг“.
Има и обширна група „Слънчево Север“. Двете са най-представителни за природната забележителност, защото в най-голяма степен разкриват пустинния пейзаж на района. Тук са снимани филми със Силвестър Сталоун, „По следите на капитан Грант“, „Конан Варварина“…
„Побити камъни“ е първата официално обявена в България природна забележителност, още в далечната 1937 г. Тогава местността се нарича още Дикили таш. Разположена е на територията на 4 общини – Аксаково, Девня, Суворово и Белослав.
Побити камъни е едно от местата, което България е предложила в предварителния списък обекти на ЮНЕСКО
Това се случва още в началото на 80-те години на миналия век.
Кандидатурата е препотвърдена и след 2000 г. За съжаление, нищо не е предприето, за да се развие зоната и да стане реално обект на ЮНЕСКО.
Това би създало доста туристически възможности, особено по отношение на алтернативния и приключенски туризъм на четири общини, които са по-встрани от крайбрежието на Варна, смята Деян Кателиев от „Велоуикенд“.
Интересът на Деян към Побити камъни започва именно от „Слънчево Юг“ през 90-те години на миналия век, когато като ученик идва с велосипед тук от Варна. Това е и началото на заниманието му с велосипедизъм, а впоследствие – с велотуризъм. През 2014 – 2015 г. търсейки вече професионално нови велосипедни маршрути в региона, отново започва да обследва различните групи на Побити камъни. Така се сблъсква с многото неуредици в района – сметища, разбити пътища, застрояване и промишленост.
Освен като природна забележителност, Побити камъни има още няколко режима на защита.
През 1995 г., а по-късно и през 2002 г. с няколко последователни акта територията от 253 хектара е обявена за защитена местност. Със заповед No.РД-1054 от 17.12.2020 г. е защитената зона по Закона за биологичното разнообразие. Целта е да се опазят и поддържат понто-сарматските степи, които в целия Европейски съюз се срещат само в
Североизточна България и отчасти в Румъния. Да се подобрят местообитанията на шипобедрената и шипоопашата костенурки, бръмбара рогач и тигровата пеперуда, които са защитени видове според Бернската конвенция и Закона за биологичното разнообразие.
В началото на 2019 г. Деян Кателиев подава редица сигнали до Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) във Варна за замърсяване със строителни и битови отпадъци до дерето, преминаващо през с. Слънчево и в границите на защитената местност; за микросметище от около 500 кв. м по пътя към група „Кариерата“ и др. Резултатът от проверката на РИОСВ – Варна, са няколко предписания – до кметовете на Аксаково и Девня със срокове за почистване.
Два месеца след изтичане на предписанията екоинспекторите установяват, че са „почистени замърсяванията на имотите, собственост на община Аксаково, като за тези,
които имат други собственици, са изпратени уведомителни писма за предприемане на действия по почистване“. Община Девня също е почистила замърсяванията и дори е поставила забранителна табела, като е ограничила достъпа до дерето с лента.
През 2020 г. Деян Кателиев идва да провери резултата. „Видях, че нищо не се е случило. Продължаваха да стоят купчините сметища“, казва варненецът. Две години по-късно – Кателиев отново подава сигнал до РИОСВ за множество нерегламентирани сметища на територията на община Аксаково. Следва ново предписание от РИОСВ до кмета на Аксаково за „предприемане на действия по компетентност“.
Ситуацията през пролетта на 2024 г. може да се обобщи в едно изречение – „нищо ново под слънцето“.
„Има почистване, но има и нови изхвърляния на боклук“, оглежда терена Деян. Ново е също разширеното трасе за мотокрос около групата „Слънчево Юг“, което на места навлиза в защитената местност.
Теренът е държавен, собственост на Държавно горско стопанство. А управлението на защитена местност „Побити камъни“ е към дирекцията на Природен парк „Златни пясъци“.
Според режима на защита на „Побити камъни“, в местността се забранява провеждане на състезания с моторни превозни средства извън съществуващите пътища; движение на мотоциклети, ATV, UTV и бъги-та извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии.
„Развитието на Побити камъни като туристически обект реално предполага формирането на такива трасета и зони за рекреация. Но те трябва да съобразени с генерален план за управление на цялата природна забележителност“, смята Кателиев.
Една от най-отдалечените групи на Побити камъни е „Баново“. Тя е и най-удобна за развитие на велосипедни маршрути, защото в близост няма натоварени асфалтови пътища. По-гориста е и по-малко песъчлива. Намира се в рамките на Община Суворово.
И тук има наличие на микросметища в непосредствена близост до защитената зона
Многократно са били почиствани, но потокът от отпадъци не може да бъде възпрян. Като цяло сред хората в региона има установено разбиране, че ако трябва да изхвърлят нещо нелегално то е добре да отидат до Побити камъни, заявява Деян.
До една от най-колоритните и грандиозни групи от природната забележителност, известна като Кьоморлука, се стига по разбит асфалтов път, който е и единственият й достъп. Около него отново се натъкваме на множество боклуци – тоалетни чинии, фаянс, дори юрган… По-нагоре, тръгвайки по черната пътека, успоредно на скалите, се редуват сметище за стари гуми, микро строително сметище и т.н. От другата страна на дола се разкрива невероятен пейзаж като от индийски скални храмове.
В изоставена кариера се представя целия фундамент на произхода на Побити камъни. Само тук може да се проследи нагледно как в дълбочина се е формирал природния феномен. Това е и едно от най-дивите и запазени места от гледна точка на животински свят в Побити камъни. Дължи се отчасти на пряката връзка с река Харамията, която е водната система на иначе пустинния район. Източниците на реката захранват първия
водопровод, изграден за водоснабдяване на Варна.
Само на един хвърлей разстояние от това диво място кипи бурна индустриализация.
На гърба на уникалните скални образования в изоставената кариера се намират огромни хвостохранилища, депа за индустриални отпадъци от химическите заводи в Девня. Дори и да не се виждат от страната на природната забележителност, шумът от работещата техника се чува ясно.
„Понякога всичките насипи се разливат извън зоната на обхват и навлизат по границите на защитения обект. Това е един от факторите за не толкова доброто име на мястото“, казва нашият водач.
Предимството от туристическа гледна точка на „Кариерата“ е, че това е входът за туристическите маршрути, свързани с жп линията от Белослав. Още през 30-40-те години на миналия век подходът е бил откъм белославската жп линия. Има интересни снимки на мястото с цар Борис III. На тях се вижда как зоната е била много по-тревиста, с доста по-малко храсти и дървета.
Залесяването, извършено през 70-те години на миналия век променя облика на обекта
Най-ясно това личи в централната част на Побити камъни. Трайната растителност е навлязла между камъните и вече местността има храстовиден, а не толкова пустинен вид. Така една от двете cъщecтвyвaщи пycтини в Eвpoпa (дpyгaтa e в Иcпaния) постепенно губи облика си.
Само на 100-на метра от туристическия център, в граничната горичка, се намират обширни нерегламентирани сметища от авточасти, строителни и битови отпадъци. А това е една от витрините на Варна при туристическото й представяне, недоумява Деян Кателиев.
Можем само да гадаем дали ситуацията щеше да бъде различна, ако Побити камъни беше станал обект на ЮНЕСКО.
В момента туристическият потенциал на района е оставен на заден план за сметка на транспортна, обслужваща, производствена, складова и горска инфраструктура. По-често слушаме за проекти за индустриална зона в Слънчево, отколкото за групата от Побити камъни „Слънчево юг“ или „Слънчево север“.
В нито един общ устройствен плана на общините, в чиято територия попада природната забележителност, не е предвидена буферна зона, която да я защити от замърсявания или строителство.
В началото на 2000 г., когато Министерството на околната среда и водите потвърждава кандидатурата на Побити камъни за геоложки обект на ЮНЕСКО, е имало предписание да бъде изградена такава, разказва Деян Кателиев. В нея са влизали всички земи, граничещи със защитените обекти.
От геоложка гледна точка Побити камъни е уникален феномен със световно значение, се посочва в сайта на ЮНЕСКО. Освен това биоразнообразието на територията около „камъните“ увеличава стойността им. В заобикалящата среда се намират значими местообитания в България за 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени растителни вида.
Общият брой на видовете гръбначни и безгръбначни животни с консервационна стойност възлиза на 52.
В критериите към кандидатурата е вписано още: Колоните са забележителни седиментни структури, образувани на пет нива едно над друго с обща височина 40-45 м. Те образуват 18 групи, разпръснати на площ от 70 кв. км. Всички нива се наблюдават само в кариерата край село Белослав. Огромните каменни колони са уникален природен феномен, който няма аналог в света.
За произхода им има много хипотези – че са останки от коралови рифове от дъното на древно море, вкаменена гора, че са формирани около газови извори чрез слепване на песъчинки, че са призматично изветрени скали, пясъчно-варовикови конкреции… дори и че са дело на изчезнала цивилизация.
Според най-разпространената теория
„каменната гора“ край Варна се е образувала преди 50 милиона години, когато местността е била част от морското дъно.
След оттеглянето на водата, неорганичните отлагания по него ерозирали, придобивайки днешните си причудливи форми.
Природни структури, подобни на Побити камъни включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, съществуват само в Австралия.
Това са строматолити – скалоподобни структури, изградени от микроби. Те са открити в Залива на акулите, на крайния западен бряг на Австралия.
Ако трябва да сравняваме Побити камъни по разпръснатост и мащабност с друг обект от ЮНЕСКО, то едва ли има по-подходящ от лозарския пейзаж на Пиемонт – Ланге-Роеро и Монферато. Той обхваща цели пет отделни лозарски района с изключителни пейзажи и замъка Кавур – емблематично име както за развитието на лозята, така и за италианската история. В района е намерен лозов прашец от V в. пр.н.е. За да управляват по-ефективно природната забележителност, петте италиански административни района учредяват обща асоциация.
У нас подобно партньорство между общини се осъществява през 2004 г., когато Девня, Аксаково и Суворово реализират проекта “Магията на побитите камъни: Развитие и промоция на екотуризма с участието на местните общности”. Стойността е в размер на 235 412 евро. 86% от сумата отпуска Изпълнителна агенция ФАР – ИСС към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предвижда се изграждането на специални маршрути за хора със зрителни и двигателни увреждания, както и на велоалеи. В проекта е залегнало и изграждане на специализиран туристически сайт за обекта, както и посетителски център.
Охраната на туристическия обект е трябвало да се осъществява от трите общини.
20 години по-късно от екопътеките и велоалеите няма и следа
Охрана липсва, видно от множеството и безразборно образувани сметища. Посетителският център, който реално се намира на територията на община Аксаково, е затворен. Входните такси за обекта (5 лв. за възрастни и 3 лв. за ученици) се събират от държавата в лицето на Регионалния исторически музей. От там ни уверяват, че работното време от 1 януари до 30 април е от 9 до 18 ч, без неделя и понеделник.
Реално обаче той изглежда напълно необитаем от месеци.
„Хубав проект, но не се постигнаха заложените резултати. Вина имат може би всички, защото не са го считали за приоритет и не са положили достатъчно грижи“, признава кметът на Девня, Свилен Шитов.
За разлика от кмета на Аксаково, г-н Шитов, се съгласи да застане пред камерата и да отговори на въпросите ни. По думите му, на всяка от общините е трудно да полага грижи по отношение на природния феномен. От тази година кметът на Девня е заложил възстановяване на част от проекта в частта му за посетителския център. „Ще се опитаме да възстановим със собствени средства и екопътеките, и велоалеите така, както бяха обозначени едно време. Надявам се да успеем преди туристическия сезон“, обеща Свилен Шитов. Обектът е един от най-посещаваните във Варненска област, но не се полагат достатъчно грижи от страна на държавата, смята градоначалникът.
Тази година Община Девня има сключен договор с туроператорска фирма за реализация на проект, свързан с туризма. В него не попада Побити камъни. „Но това е основен туристически обект, от който общината трябва да се възползва. Възстановявайки информационния център, ще имаме допълнителна възможност да промотираме територията си“, коментира Шитов.
По данни на РИМ, Побити камъни са посетени официално от над 36 300 туристи през 2022 и 2023 г., като през последната година цифрата е по-висока с близо 6000. Това е въпреки работещият отвреме-навреме посетителски център и въпреки възможността природната забележителност да се разгледа от различни места, без да се минава през официалния вход.
„Достъпността е максимална. Обектът се посещава от туристи, дори когато там няма служители на РИМ-Варна. Посещаемостта може да бъде увеличена, ако в близката околност има спирка на извънградски автобусен транспорт“, смята директорът на РИМ – Варна, гл. ас. д-р Игор Лазаренко.
Наричат “Побитите камъни” „уникална световна забележителност“, „един от най-невероятните природни феномени в България“ с най-големите в страната вътрешни пясъчни хабитати
Място, където са намерени единствените за България доказателства за живот на човека през мезолита.
Първата официално обявена природна забележителност у нас в момента остава защитена от човешкото безхаберие само на хартия.
Реализирахме този различен поглед към Побити камъни, не за да подронваме имиджа на туристическия обект, а за да включим сигналната лампичка. Убедихме се, че в района има невероятни възможности не само за велотуризъм, но и за винен. В непосредствена близост има лозя и четири винарски изби, дори една бирария.
Екотуризъм, приключенски, алтернативен… всичко, което може да допълни морето, да увеличи продължителността на туристическия сезон и да донесе инвестиции, работни места, доходи, по-висок жизнен стандарт. Необходими са само малко управленска визия и… действие.
Тази статия е създадена от „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ (ОЦОСУР) в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с несторанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на ОЦОСУР и не непременно са споделени от „Про веритас“.
