„За истината“ препубликува анализ на Георги Лозанов от „Дойче Веле“.
В Украйна Русия води класическа завоевателна война. В Иран е различно – военните действия на САЩ и Израел целят да го освободят от режима на аятоласите, който е един от най-безчовечните на планетата.
Една от любимите хватки на съветската пропаганда, продължена от тази на днешна Русия, са фалшивите симетрии от типа на „А вие защо биете негрите?“. По правило говорителите ѝ не отговарят на обвинения, а веднага измислят насрещни, за да внушат, че обвинителите с нищо не са по-добри, така че е най-разумно да си мълчат и да оставят Кремъл да си постигне целите.
И сега относно войната в Близкия изток путинистите ехидно питат из медии и подкасти: Е какво, Путин е агресор в Украйна, а Тръмп в Иран не е, така ли? И ако събеседникът се стъписа и отстъпи с изказване от рода на „Кога съм казал, че не е агресор“, сам пада в капана и затъва в неизбежните следващи въпроси: Значи Тръмп може да е агресор, а Путин не, значи има добри и лоши войни?
Войните – добри и лоши, освободителни и завоевателни
Зададени едва ли не като риторични, целта на тези въпроси е да не позволят на събеседника да си даде сметка, че всъщност е точно така – войните са добри и лоши. Еднакви са само от птичи поглед. За хората, особено в земите, където се водят, те са или завоевателни, или освободителни. Или им налагат власт с насилие, или ги избавят от насилието на властта.
Когато на 3 март изразяваме признателност към руските войски, помогнали за Освобождението на България, ние агресор ли честваме? За такъв не го приемат дори наследниците на загубилите Руско-турската война в днешна Турция, които гледат на нея като на епизод от естественото разпадане на имперската власт на султана през 19 век.
Какво прави Путин в Украйна и какво прави Тръмп в Иран
В Украйна през 21 век обаче Русия води класическа завоевателна война като окупира територии на независима държава, които иска да бъдат признати за нейни. И с цената на милиони жертви се опитва да отклони Киев от избрания от него път на западноевропейска интеграция, за да остане покорен на кремълската диктатура. За оправдание на завоевателите се лансира и още една фалшива асиметрия, вече в глобален мащаб – Путин бил принуден да нападне, за да спре настъплението на НАТО. Сякаш пактът не е отбранителен, в който се влиза единствено доброволно, а е тръгнал насилствено да завладява държави, както прави самият Путин.
За разлика от войната в Украйна, военните действия на САЩ и Израел в Иран нямат за цел да го завоюват, а тъкмо обратното – да го освободят от режима на аятоласите, който е един от най-безчовечните на планетата. И това се случва след като Техеран беше заявил открито намерението си да унищожи Израел, беше стигнал до прага на създаването на атомна бомба и беше стрелял „на месо“ срещу собствените си мирно протестиращи граждани, като според различни преценки е убил над 30 000 от тях.
Готовността на иранците да излязат по площадите с ясното съзнание какво може да им струва показа, че те не само вече не могат да понасят гнета на ислямистката диктатура, но и че в иранското общество има алтернатива. Това се превърна в стимул САЩ отново да изпълнят ролята си на „световен полицай“, призван да защитава борбата за демокрацията, където тя е най-кръвопролитна. Още с акцията срещу венецуелския президент Николас Мадуро Доналд Тръмп беше дал знак, че е склонен да се откаже от заявената си изолационистка политика.
Режимът на аятоласите „по учебник“ имаше всички най-лоши черти на диктатура, основана на религиозен фанатизъм: политическо преследване и арести, изтезания и публични екзекуции, терор върху жените и малцинствата, санкции срещу неспазването на ислямските обичаи, цензура в образованието, медиите и интернет – и всичко това извършвано с назидателна жестокост и насаждане на страх.
Свалянето на подобен режим е хуманен жест. Позоваването на държавния суверенитет тук е геополитическо лицемерие, не само защото който и да реши да използва ядрено оръжие, е проблем за цялото човечество, но и защото, ако е по силите ти да спреш насилие – в дома, на улицата, по света, си длъжен да го направиш, въпреки възможните правни пречки. Силата на правото отстъпва пред правото на силата, когато е упражнена върху насилник. Иначе демокрацията винаги ще е жертва на диктатурите, които носят насилието в самата си природа.
Ако Тръмп успее в Иран
С други думи въпросът не е с какво право САЩ се включиха в свалянето на режима в Иран, а дали наистина ще го свалят и ще доведат до демократизация на страната, независимо от удобната мантра на диктатурите, че демокрацията в региона не вирее. Когато в сходна ситуация през миналия век САЩ се оттеглиха от войните в Корея и Виетнам – макар и по различен начин, там за десетилетия стъпи ботуша на диктатури от съветски тип. В Северна Корея тя продължава и до днес и в зловещата си абсурдност надмина дори романа „1984“ на Джордж Оруел. Там са притихнали в очакване САЩ да се провалят в Иран.
Няма да е лесно, но ако Доналд Тръмп не остави след себе си разрушения и хаос, а успее да върне човешките права на иранците, ще постигне световната слава на спасител, за която досега напразно мечтае. Второ, победата му в Иран ще е първата му победа над Путин и с нея ще премине от „новия световен ред“, който гради с диктатори като кремълския, на страната на демокрацията, чието геополитическо лице за милиони хора продължават да са САЩ. И трето, от такава позиция, а не в сделки с военнопрестъпник, ще може далеч по-убедително да защити човешките права и на украинците. Стига, разбира се, да иска.
