Само две от парламентарно представените досега партии в България увеличиха резултата си в абсолютни стойности на националните избори в 27-ми Старозагорски избирателен район.
Това са ДПС и ИТН
При 33,7 на сто избирателна активност, партията на Ахмед Доган получи 14, 9 от гласовете на всички избиратели, което е с четири процента отгоре и 11400 гласа повече в сравнение с резултата на ДПС от миналогодишните парламентарни избори. Въпреки, че този тренд не е от вчера, в регион, в който по данни от последното преброяване едва 4,4 процента се самоопределят като етнически турци и мюсюлмани и 6,6 като роми,
подобен резултат е изненадващ.
И предполага логичният въпрос откъде идва тази силна подкрепа за партията, управлявана формално от двама председатели, но реално само от Делян Пеевски. На първо място е
„циганизирането“ на вота за ДПС, тенденция отпреди повече от едно десетилетие, когато започна масовото купуване на гласове в ромските гета и махали.
И на тези избори тя показва ръст, въпреки публичните изявления на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов, че гарантира честността на изборите. Проверка на „За истината“ на резултатите в секциите от ромския квартал „Лозенец“ в Стара Загора показва, че гласа си за ДПС са дали между 50 и 70 процента от жителите, упражнили избирателното си право. Подобна е картината и в някои секции в общините Мъглиж, Николаево и Гурково, където ромите са втория по големина етнос. Там в някои секции ДПС получава над две трети от вота.
В старозагорската листа на ДПС след водача Халил Летифов – зам. председател на партията, се нареждат Иса Бесоолу – кмет на Павел баня, Николай Тонев – кмет на Гълъбово и Шендоан Халит – зам. кмет на Павел баня.
Присъствието на тези имена в листата „по подразбиране „предполага контролиран вот.
Павел баня винаги е била една от най-силните крепости на ДПС и преди Иса Бесоолу да стане кмет на общината, чието население той е феодализирал отдавна като основен работодател в региона. Но когато той и неговият заместник кмет Шендоан Халит са на първите места в партийната листа, е извън всякакво съмнение, че хората там са гласували под натиск и от страх. Ако обаче резултатът на ДПС в Павел баня може да бъде обяснен и от факта, че делът на самоопределилите се като етнически турци и роми в общината при последното преброяване е почти 50 процента,
то в община Гълъбово ситуацията е коренно различна. Там живеят предимно българи и под 5 процента роми, затова вотът за ДПС на тези избори – 1291 гласа от общо 4000 гласували изглежда необясним.
Но затова пък реплика на възрастна жена, чакаща реда си пред една от секциите на 9 юни, обяснява защо е била готова да пусне бюлетина за партията на Ахмед Доган: „Аз не гласувам за ДПС, а за Николай Тонев, защото го харесвам“. И други очевидно го харесват – заради големите купони, които организира – като предизборният в с. Обручище, където е пяла Ивана, а според присъствали на оркестъра са били хвърляни банкноти. Доволна е и администрацията на общината, за която кметът Тонев редовно организира екзотични „обучения“ в чужбина – в Италия и на остров Тасос.
Илюстрация: „За истината“
Николай Тонев в момента изпълнява шестият си мандат като кмет на Гълъбово, известна още като първата „частна община“.
Той бе кандидат в депутатската листа на движението и на парламентарните избори през 2021 г. и получи 1939 преференции, но се отказва да отиде в Народното събрание, което поначало не беше и негова цел.
На местните избори миналата година кандидатурата на Тонев бе издигната от местна коалиция БСДП(ДПС) и той спечели мандата с над 50 процента от гласове. Затова наказа(по неговите собствени думи) жителите на селата, в които загуби вота, като ги държа повече от месец без да събира контейнерите с битови отпадъци, затвори читалища, ритуални зали и пенсионерски клубове и дори си позволи да спре уличното осветление в някои села с аргумента, че няма средства да плаща сметките им на EVN. И каза, че ще бъде така, докато не му се извинят. Жителите на две от „разбунтувалите“ се села-Искрец и Мъдрец го направиха под формата на унизителна за самите тях декларация, написана в общината, под която те само сложиха подписите си.
Случаи като този с Иса Бесооулу, Николай Тонев и Шендоан Халит доказват, че са необходими промени в Изборния Кодекс, които да позволяват на кметове на общини да се явяват като кандидати в партийни листи за избор на Нароно събрание или Европейски парламент само след като подадат оставките си като градоначалници.
Защото на всекиго е ясно, че те участват в парламентарните избори с единствената цел да „налеят“ гласове на партията. Затова на тази порочна практика трябва да бъде сложен край.
Другата партия след ДПС, която вдига резултата си с 1 процент и 550 гласа в сравнение с миналогодишните избори, е ИТН. Слави Трифонов се радва на добра и трайна слава в града на липите, дори запис от негов концерт на стадион „Берое“ е бил записан и излъчван рекламно по време на кампанията на партията, твърдят граждани на Стара Загора.
Явно и шоуменът харесва публиката тук, щом на среща в Дома на културата преди парламентарните избори м.г. първите му думи бяха „Стара Загора е велик град“. Защо, не е ясно!
Макар ГЕРБ да са отново начело в класацията и въпреки постижението им от 23,7 процента и 21 300 гласа, партията на Бойко Борисов изгуби 5760 гласоподаватели на 9 юни в сравнение с резултата си на миналогодишните избори за Народно събрание. Тази тенденция, както отчитат и социолозите, е трайна и най-вероятно ще продължи. Тя се дължи на умората от окопаването на партията във властта, дори и когато формално правителствата не бяха на ГЕРБ. Към това трябва да се прибави и разочарованието на гражданите в регионите, управлявани в почти всички големи общини от кметове на ГЕРБ, някои от които като Живко Тодоров в Стара Загора управляват вече четвърти мандат.
Разочарованието е от непрозрачния начин, по който бяха изхарчени стотици милиони от европейските програми и фондове и от националния бюджет за некачествено изпълнение на различни проекти, корупцията, особено при възлагана на обществени поръчки и унищожаването на зелени площи.
На втора позиция след ГЕРБ се нарежда „Възраждане“ с резултат от 17,2 процента, който е с 3,4 пункта по-висок от този, който партията на Костадин Костадинов има в страната. И въпреки загубата на 2400 гласа в сравнение с миналата година, тя получава доверието на 15 440 избиратели.
Този силен резултат се дължи на категоричната позиция на кандидатите за народни представители, че енергийният комплекс „Марица изток“ трябва да продължи да работи е да е „гръбнакът на българската енергетика„,
както и че, ако „Възраждане“ управлява страната, ще поиска предоговаряне на условията в договорите ни с Европейския съюз и излизане от НАТО.
Друга причина партията да постигне добър резултат на 9 юни е поведението на групата на „Възраждане“ в общинския съвет – най-гласовитата и крайно опозиционната в него. Нерядко позициите й съвпадат с тези на съветниците от „Продължаваме промяната-Демократична България“, затова понякога гласуват заедно срещу безпринципни предложения на администрацията, подкрепяни от мнозинството около ГЕРБ.
Традиционно силна в региона и сега БСП отново постигна по-добър резултат, отколкото има партията на национално ниво.
Но и тези 8,8% и близо 8000 гласа за социалистите не могат да се определят като успех и показват, че спадът на доверие към тях продължава. А и поведението на групата им общински съветници често е безлична, дори колаборационистка с тази на мнозинството и трудно може да бъде определена като опозиционна.
Дали „Величие“ обра част от вота на „Възраждане“ на национално ниво, както твърди Костадин Костадинов, е много рано да се твърди.
Но е факт, че новият политически играч на сцената, получи в 27-ми избирателен район резултат по-висок от националното си представяне – 5,6% и малко над 5хил. избиратели. Не знаем от кои групи по образование, възраст и етнос са гласувалите за тази нова популистка формация, но ако се вярва на профила, който вече им беше направен от социолозите, става дума за добре образовани и икономически активни хора.
Големият губещ на тези избори, както в страната, така и в Стара Загора, са „Продължаваме промяната-Демократична България“,
които получиха 8700 гласа по-малко в сравнение с изборите през април м.г. За този срив на доверие към формално управлявалата девет месеца България коалиция има много причини. Но за загубата на 11% и около 9 хил. гласа в сравнение с м.г. в региона, освен разочарованието на избирателите, излъгани в очакванията си,
основната причина беше принципната и неотстъпчива позиция на демократичната коалиция по т.нар. „зелена сделка“, която предизвика протеста на миньори и енергетици през есента на миналата година и тази пролет.
Правителството и депутатите бяха поставени в неудобната позиция да премълчават факта, че основният виновен за тази ситуация в комплекса „Марица изток“ са ГЕРБ и Борисов, които пропиляха години в неправене на нищо и празни обещания да не спират въгледобива и да не затварят централи. Това мълчание бе част от цената за поддържането на кабинета „Денков“ от ГЕРБ и ДПС, за да може да бъде променена конституцията и да се реализира докрай съдебната реформа, което разбира се така и не се случи. Дали в новата си роля на опозиция, каквато твърдяха, че ще бъдат ПП-ДБ в новия парламент, ако ДПС влезе във властта, дали ще запазят коалиционния си формат или ще се разпаднат, както и дали ще могат заедно или поотделно да възвърнат изгубеното доверие на гражданите не може да се каже.
Най-важното – съставянето на мнозинство в парламента и на ново правителство предстои.
