Централният плаж в Черноморец може да изчезне. За това сигнализират жители на града, според които причината е в реконструкцията на рибарското пристанище.
Старото съоръжение бе в лошо състояние, което наложи реконструкцията му. В сегашния си вид обаче
пристанището затваря залива,
твърдят гражданите. Променена била и посоката на водните течения, което се отразявало негативно на бреговата ивица и плажа.
За проекта не е изготвена Оценка за въздействие върху околната среда, твърдят жителите, позовавайки се на отговорите на кмета на Черноморец Добри Добрев. Това показва и решение на районната екоинспекция в Бургас от юни 2012 г. Според кмета оценката за въздействие върху околната среда е излишна, тъй като става въпрос за ремонт на вече съществуващо пристанище.
Граждани на Черноморец са инициирали подписка,
в която до момента са се включили 340 души. „Една трета от плажа в момента липсва, обясни Яна Николова от Инициативния комитет. Пясъкът от едната страна на плажната ивица се пренасочи в другата част“.
Тя допълни, че в момента едната част на плажа е оголена, а заради лошата циркулация водата на другата, се получава заблатяване. „Наблюдаваме всичко това през последните 2-3 години. Мислим, че единствената причина е построяването на новото пристанище“, поясни тя.
„Пристанище Черноморец“ е открито след ремонт през 2016 г.
Обществената поръчка
е спечелена от „Консорциум Черноморец инженеринг“, в който участват две български фирми и една украинска. Това са: „Космос шипинг“ с 93 % от общия капитал, „Инфлот-Данубис ейджънси“ от Украйна и българската „Планекс“ съответно с 2 и 5%.
Целият проект е на стойност малко над 9 млн. лв., а Общинският съвет в Созопол е гласувал още 450 хил. лв. за допълнителните строително-монтажни дейности.
В становището на тогавашния директор на РИОСВ – Бургас Бойчо Георгиев пише, че според инвестиционното намерение, цялото разширение на пристанището ще се извърши
само в актуалната му акватория.
В документа е записано още: „Да не се извършва оценка за въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони.“
В крайна сметка това решение е потвърдено и от тогавашния зам.-министър на околната среда и водите Евдокия Манева.
Стоян Маринов от Общинското предприятие „Рибарски пристанища“ в Созопол обясни, че
преди ремонта пристанището е било в лошо състояние
и е побирало само около 50 лодки. „То не беше защитено от силни вълни, каза Маринов. Имало е случай, в които по тази причина са потъвали лодки. Беше лодкостоянка, не беше пристанище. Към момента капацитетът на пристанището е за 172 лоди и 9 места за по-големи риболовни кораби“. Маринов допълни, че в момента то е запълнено почти 100 % и дори има 25 чакащи. Според него това е
едно от най-работещите пристанища в страната.
Маринов каза за „За истината“, че е запознат с протеста на местните жители, но не намира основание в техните опасения.
„Наблюдавам, че има по-голямо насипване на пясък, плажът е станал доста широк, каза той. Преди ивицата беше малко по-дълга, но изключително тясна. Сега е по-къса, защото от западната страна на ивицата, вълните са взели пясъка и са ги насипали от източната“, обясни той.
Според концесионера на плажа в „Крайморие“ Николай Димитров намаляването на плажната ивица в Черноморец е очаквано, ако се има предвид начина, по който е проектирано рибарското пристанище.
„Първото, което се набива на очи
е, че това пристанище е като една изкуствено създадена преграда, каза той. Течението по нашите плажове върви в посока север – юг. Винаги, когато се строи на море, задължително се вземат предвид както посоката на ветровете, така и на морските течения“.
Според Димитров пристанището на Черноморец е в малък и дълбок залив и както проекта, така и изпълнението му са предвещавали
това, което сега се случва с плажа
на града.
Кметовете на община Созопол и Черноморец Панайот Рейзи и Добри Добрев отказаха да коментират казуса. От Областаната администарция в Бургас обясниха, че са изпратени писма до Министерствата на транспорта, околната среда и водите, регионалното развитие и на туризма. Очаква се да те изпратят препоръки за това какви специалисти да бъдат включни в предстоящите проверки по казуса.
