„Писна ми да ме е срам“ – Петко Петков, който прекоси две граници, за да помага на бежанци от Украйна

Петко Петков
Снимка: личен профил

Разговор с Петко Петков – инженер програмист в голяма международна компания и активен протестър от Стара Загора, който тръгна сам с личния си автомобил, за да помогне на бежанци от Украйна да стигнат до България.

Как взе това решение, което изглежда почти като авантюра? Да тръгнеш сам с личния си автомобил и да изминеш хиляди километри, за да помогнеш на хора, които бягат от войната в Украйна, се иска доста кураж и смелост.

Разсъждавах няколко часа, след като ми се обади, че искаш да говорим за моята почти „авантюра“, но нищо много философско не успях да измисля. Мога да кажа какво чувствам – рязко ми писна да ме е срам. Затова не ми трябваше много да разсъждавам. Просто, когато чух, че трябва да се транспортират хора, първата ми мисъл беше да стигна до румънската граница. Към онзи момент си мислех, че там вече има украинци, които чакат транспорт и да им помогна да се придвижат до България. Но още преди да стигна границата, разбрах, че там няма хора, че са по-нагоре и че трябва да се влезе в Румъния. Когато минах Букурещ, научих, че има много блокирани на по-близките граници с Молдова и вече трети ден и не могат да се придвижат. Затова тръгнах към Сигет, който се намира на границата с Украйна, но след малко ще тръгна към Ужгород на словашко-украинската граница, където са се събрали и чакат бежанци. От тези, които искат да се придвижат до България, ще мога да взема само четирима. Затова и тръгнах сам, иначе имаше много желаещи за разходки. Аз съм издръжлив, мога да не спя дълго, такава ми е работата и знаех, че няма да ми е проблем да стигна дотам и да се върна.

Как и с кого осъществяваш комуникация по пътя, за да се ориентираш къде да отидеш, кого да вземеш?

Когато реших да тръгна, го споделих с много хора и имаше достатъчно време информацията да стигне до тях. И сега тези, които се нуждаят по някакъв начин от помощта ми, ме намират сами. Вече имам уговорки с някои групи, на които евентуално ще се опитам да помогна, защото знам къде се намират и мога да ги свържа с други от България, които са тръгнали към границата със същото намерение като моето. Всичко става по телефони и по интернет.

Основно през социалните мрежи?

Да, трудно е, тъй като аз никога не съм бил тук, без езика не мога да се ориентирам също като всички останали и през социалните мрежи най-лесно можем да си изпращаме точни локации. Понеже не говоря нито руски, нито украински, налага се понякога да се обаждам на други хора и преводачки, а това отнема време. Някои украинци говорят английски, въпросът е, че всичко става бавно. Това изнервя хората, които бързат, но се оправяме някак си.

Вече си от близо 50 часа на път. Имаше ли през това време рискови ситуации за теб?

За мое учудване през целия път нямаше натоварен трафик. Очаквах да има доста повече хора, с такова убеждение останах от това, което прочетох в мрежата, но пътуването е спокойно. Явно хората едва сега започват по някакъв начин да се измъкват от границите, на които са блокирани от дни. Тази сутрин се появи поток от бежанци от Украйна, но повечето тръгват в други посоки, не към България. А тези, които пътуват за страната ни, предполагам ще пристигнат до часове на нашата граница.

Видя ли се с украинци в Сигет и какво ти разказваха при срещите ви?

О, да, тук има много украинци. В съседната стая в малкия хотел, в който бях отседнал, имаше младо семейство от Украйна. Всички заедно отидохме днес на неделната служба в църква да се помолим. Оттам всеки тръгва кой накъдето е потеглил, повечето са без никакъв багаж, защото не са имали възможност да вземат нищо. Вчера разговарях в хотела с две момичета, които бяха току-що успели да минат границата. Техен познат, който има вътрешна информация, им се обадил да тръгват веднага и те го направили само с по едно яке.

Как изглеждат хората, уплашени ли са?

Изплашени са, познавам хора от Украйна, с които съм коментирал ситуацията дни преди началото на войната и мога да преценя колко е различно сега тяхното поведения. Аз по-уплашени хора през живота си не съм виждал.

Освен рисков, твоят благотворителен жест струва пари. Знам, че като прочетат интервюто с теб, ще се намерят хора, които да попитат кой финансира пътуването ти?

Като инженер програмист в голяма международна компания съм високо платен и мога да си позволя да финансирам сам пътуването си.

В началото на разговора ни каза, че се срамуваш. От какво – от колебливата ни позиция като държава, от снишаването на политиците ни, от това, че в страната ни няма масови протести срещу агресора Путин, от раздвоението и мълчанието на голяма част от интелигенцията ни, от какво?

Каква интелигенция, то е пародия, това което имаме. Наистина ми е неудобно и затова отбягвам да отговарям на такива въпроси.

Много хора от Украйна казват, че очакват само Бог да им помогне. Защото помощта от Запада не е достатъчна да спре войната, поне това чувам от доста украинци в телевизионни репортажи. А според теб адекватна ли е реакцията на свободния свят?

Не знам какво да кажа. Адекватна не може да е никоя реакция, защото никой не се подготвя да бъде адекватен на такава ситуация. Така че, аз не знам какво адекватно, нито мисля, че някой друг знае какво е да си адекватен, когато си изправен срещу Путин. Но това, което може да направи всеки и което има смисъл е да бъде преди всичко добър човек. 

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам