„Битката за България се води в момента. Войната е в много напреднала фаза – петата колона е тук, цялата хибридна мощ е изправена срещу нас. Нека да бъдем заедно, за да достигнем точката, от която няма връщане назад.“ Това заяви при откриването на международния форум „Бизнес и гражданско общество: Партньори за по-добра среда“ Евгений Иванов, главен изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), организиран на 21 ноември в „София тех парк“.
Фокусът на форума бе към съвместните усилия на бизнеса и гражданското общество в България, за да има по-добра обществена и икономическа среда и насочен към
опитите за подкопаване на демокрацията
със законопроекти, които посягат на основни свободи у нас в противоречие с международни правни норми и българската конституция. А повод бе последният законопроект, внесен от „Възраждане“ на 11 ноември – за регистрация на чуждестранните агенти.
Законопроектът може да прочетете ТУК
В конференцията участваха представители на 10 български и международни работодателски и бизнес асоциации и 10 български и международни граждански организации – Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Асоциация на банките в България, Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), Американска търговска камара, Българо-швейцарска търговска камара, Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране, Българската предприемаческа асоциация – BESCO, Български форум на бизнес лидерите, Германо-българска индустриална търговска камара, Съвет на жените в бизнеса в България, Български дарителски форум, Български център за нестопанско право, Европейска асоциация на благотворителните организации (Philea), Национален младежки форум, Фондация „Америка за България“, Фондация „Герои на времето“, Фондация „Заедно в час“, Фондация „Софийска платформа“, Фондация „Фридрих Науман“, Форум гражданско участие.
„Би било много по-удовлетворяващо да се съберем заедно, за да отпразнуваме успеха на многобройните ни съвместни инициативи. Вместо това сме тук, за да научим за негативното въздействие на закона за чуждестранните агенти в съседни държави и как загрижени граждани могат да се противопоставят на това. Това е закон, който посява разделение.Както мнозина от вас знаят, миналото беше турбулентно, когато гражданите се опитваха да разберат какво означават свободата и демокрацията, как техният живот ще се промени, как ще изкарват прехраната си. Въпреки объркването и икономическия стрес, имаше изобилие от надежда за по-светло бъдеще. Вратите и границите се отвориха, а възможностите изглеждаха безкрайни. Трудно е да се повярва, че 35 години по-късно има заплаха вратите да се затворят, а възможностите да изчезнат.“, каза Нанси Шилър, президент на Фондация „Америка за България“.
„Мога да ви уверя, че въздействието на това предложение ще надхвърли пределите на тези врати. Законът ще бъде усетен от цялото общество – независимо дали управлявате бизнес, дали сте преподавател, медицински специалист, доброволец или студент.“, добави тя.“Преди седем години Фондация „Америка за България“ си партнира с много бизнес лидери в тази зала, за да помогне за обзавеждането на детските отделения на болница „Пирогов“. Това, което започна като малък проект, фокусиран върху приемната, се разрасна в трансформация на три етажа от 6500 кв.м. в полза на българските деца и семейства. Наред с много български компании, значителна финансова подкрепа дойде от международни дарители, включително УниКредит банк, ИКЕА, AstraZeneca. Хиляди деца и семейства са се възползвали от проекта на „Пирогов“. Това нямаше да е възможно, ако законът за чуждестранните агенти беше в сила през 2017 г.“, каза Нанси Шилър. Искаме България да продължи да предоставя възможности на всичките си граждани – да се чувстват свободни да изразяват себе си, да работят за своите мечти и амбиции, да бъдат защитени от принципите на правовата държава и ръководени от нашите общи ценности – уважение и достойнство. На нашите приятели от Грузия, Унгария, Русия, Германия, Полша и Белгия, благодарим, че споделяте своя опит, за да помогнете на България да засили своята устойчивост.“, каза още тя.
Внесеният от Костадин Костадинов и Цончо Ганев
законопроект за регистрация на чуждестранните агенти
още в първия ден от свикването на 51-ото Народно събрание е четвърти опит на „Възраждане“ да пренесе на българска почва руския закон, приет през 2012 г., довел до репресии, ограничаване на свободата на словото, затваряне на медии и неправителствени организации. Първият бе депозиран в парламента на 27.10.2022 г., но не успя да стигне до пленарна зала. Последва втори, от 28.04.2023 г., който стигна до обсъждане в залата на парламента на 17 януари т.г. При представянето му Костадин Костадинов заяви, че техният законопроект е „почти едно към едно с американския закон“ и отрече да е „копие на руския“. Проверката на фактите на екип на БНТ при сравняване на трите текста – законопроекта на „Възраждане“, на руския и американския закон, установи обратното. „Твърдението на Костадин Костадинов, че законопроектът за чуждестранните агенти е почти идентичен с американския не отговаря на истината. Законопроектът по-скоро следва духа на руския закон.“ – бе заключението на екипа на БНТ.
В последните дни на 50-то Народно събрание (на 10.09.2024 г.) Костадинов и още шест депутати от „Възраждане“ внесоха законопроекта за трети път, отново без да стигне до пленарната зала. Текстът, внесен на 11.11.2024 г., е идентичен.
Какво предвижда законопроектът на „Възраждане“?
- Всеки български гражданин, който получи най-малко 1000 лева в рамките на една календарна година от чужденци, от чуждестранни дружества, правителства, фондации, организации с нестопанска цел и други чуждестранни обединения на лица, е длъжен в 15-дневен срок да декларира това обстоятелство пред Министерството на правосъдието.
- В декларацията се посочва размерът на получената сума, датата на нейното получаване, името и правната форма на чуждестранното лице – източник на финансирането, и основанието за получаване.
- Министерството на правосъдието създава публичен регистър на лицата, получили финансиране от чужбина, и в 7-дневен срок я изпращат в Агенцията по вписванията, където след името се вписва „-чуждестранен агент“.
- Чуждестранни агенти са не само организациите, но и всички хора, работещи за тях.
- На „чуждестранните агенти“ се забранява да извършват каквато и да е дейност в детски градини, училища и центрове за подкрепа за личностно развитие, университети, БАН, както и в министерствата на отбраната, вътрешните работи и правосъдието.
- Забранява им се да извършват политическа дейност и предизборна агитация под каквато и да е форма, както и всички дейности, които могат да окажат влияние върху вътрешната или външната политика на страната.
- Всяко лице, вписано в регистъра, е длъжно да добавя с тире след името си израза „чуждестранен агент“ във всички свои публикации или печатни материали, дори и във визитните си картички.
- Чуждестранните агенти подлежат на ежегоден финансов одит. Ако лицето не се обяви за такъв, му се налага глоба от 1000 до 5000 лева, а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лева. След което се вписва слбужебно в регистъра на чуждестранните агенти. Изпраща се и уведомление до НАП с искане за извършване на данъчна ревизия на съответното лице.
