Пътят на Таня Божинова в анимацията започва с поръка от прабаба ѝ. Таня тъкмо е завършила гимназиалното си образование с отличен успех и намерението да направи пауза в ученето, за да открие себе си. „Аз бях много добър ученик в абсолютно всичко. Но някак си, когато си добър във всичко, не знаеш с какво искаш да се занимаваш“, обяснява тя.
Прабаба ѝ е притеснена от това колебание. Самата тя не е имала възможност да учи и животът ѝ преминава в тежка полска работа – съдба, която не желае за своята внучка, затова я моли да не изоставя учението.
„Аз просто съм такъв човек, че някой като ме помоли нещо, не мога да не го изпълня“, споделя Таня. Без да има конкретен план, тя се записва да учи анимация в Нов български университет с презумпцията, че анимацията е лека специалност без изпити. Не след дълго Таня с изненада открива, че да „съживява“ картини и образи истински я влече и днес описва аниматорското поприще като свое призвание.
Докато пандемията от COVID-19 прекъсва професионалното развитие на много хора, Таня напредва значително в своето пътешествие в света на анимацията. Тя започва работа във водещо софийско студио за анимация, където работи по кампании за Западна Европа и Щатите. „Изискването за качество беше на световно ниво“, споделя тя. Опитът разширява представата ѝ за това колко въздействаща може да бъде анимацията.
Таня отчасти е привлечена от анимацията заради любовта си към езика. „За мен езикът е много важен – начинът, по който се изразяваме, и начинът, по който използваме езика като средство за комуникация“, обяснява тя. Преди години тя създава БУКВАлно – популярна поредица от илюстрации, които изобразяват български фразеологизми като фразите „пепел ти на езика“ и „оплетох се“ по забавен и буквален начин.
Произведенията ѝ подчертават как езикът едновременно формира и отразява средата – тема, която Таня пренася и в анимационните си филми. Дипломният ѝ филм например разглежда мъжката уязвимост и черпи вдъхновение от стиховете на младия български поет Петър Петров. Таня вижда текста като важен инструмент за обогатяване на анимационните сюжети, по които работи, особено в настоящия си проект за травмата от пубертета при жените, който изследва как физическите промени влияят на самооценката на младите жени и възприятията на обществото към тях. „Хормоналната и физическата промяна променя начина, по който не само ти гледаш на тялото си, но и обществото гледа на теб“, казва тя. Категорична е, че чрез анимация чувствителни теми като тази могат да бъдат разглеждани по изключително въздействащ начин.
Филмовите проекти на Таня се фокусират и върху политически теми. През лятото на 2024 г. тя е финалист в конкурса „35 секунди демокрация“ за млади режисьори, организиран от филмово студио „Ню Бояна“ и режисьора Крис Захариев. В своята творба тя прави аналогия между българската демокрация и неродено дете – и към двете има много очаквания, а закъснението им предизвиква болка. „Чакаме трийсет и пет години да се роди това бебе, демокрацията,“ казва тя. Чрез проекта Таня изразява своето разочарование от бавния напредък на България към пълноценна демокрация, надявайки се да предизвика и други да се ангажират с политическата реалност на страната.
Таня отправя критичен поглед и към патриотизма. „Аз обичам родината си,“ казва тя. Натъжена е обаче, че любовта към България е монополизирана от определени групи и сложена в тесни рамки, които изключват критични перспективи като нейната. Таня смята, че българското общество трябва да извърви още дълъг път и е решена да даде своя принос чрез изкуството си.
Таня се надява, че ангажиран подход като нейния ще вдъхнови по-голяма откритост и емпатия сред българите, особено по темата за миналото на страната. Тя вярва, че „нашето търпение също много допринася“ за бавния напредък на българското общество. Израснала в период на политическа нестабилност, Таня разбира емоционалното изтощение на хора, живеещи в система, все още обременена от своето минало. Желанието ѝ е обществото да загърби това минало окончателно и да осъзнае колко ценни са демократичните свободи. „Искам да мога да бъда критична, да мога да имам публика, да бъда видяна, да бъда чута“, казва тя, синтезирайки стремежа на всеки творец към свобода на изразяване.
Подходът ѝ към разказването на истории е дълбоко свързан с любовта ѝ към хората и техните гледни точки, особено на несъгласните с нея. „Най-интересни са ми хора, които не разбирам. Точно заради това толкова много се опитвам да чета и да се интересувам и от политика, и от религия, и от какво ли още не. Искам да виждам човечността във всички.“ За Таня анимацията е начин да изследва сложните човешки емоции и преживявания – от социалните състресения до тихите несгоди на юношеството.
Таня е едновременно оптимист и реалист за бъдещето на България. „Най-важното е да осъзнаем, че не сме народ с лесна история, което означава, че имаме много да разкажем.“ Ангажиментът на Таня да представя България автентично и критично е в основата на нейната работа и на обещанието, което някога дава на своята прабаба. Пътят, по който прабаба ѝ я насърчава да тръгне преди години, се превръща в средство за реализиране на техните общи надежди за бъдещето – за България, в която има място и възможности за всички и която уважава различните гледни точки. Особено критичните като тази на Таня.
„Обичам да се интересувам. Обичам да съм будна. Обичам да чета и смятам, че трябва да има много повече хора, които да правят това нещо – и да творят“, заключава тя.
Този текст и снимките към него са част от съдържанието на месечния бюлетин на фондация „Америка за България“.
