АЕЖ призова президента да наложи вето на промените в Закона за защита на личните данни

Снимка: parliament.bg

Народното събрание гласува днес промените в закона за защита на личните данни.
Те целят регламентиране на защитата на личните данни в рамките на съдебната система, както и въвеждане на част от разпоредбите на Общия регламент за защита на данните, които нямат пряко действие. С приетите промени значително се разширяват правомощията на Комисията за защита на личните данни, като тя ще има и разследващи функции. С окончателно приетите изменения се дава възможност държавни органи и админинстрацията да проверяват медийни публикации, както и да отказват достъп до информация. 

Гласуването в парламента бе последвано от незабавна реакция на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България , която призова президента Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание. Одобрените от депутатите текстове ограничават правото на изразяване, което противоречи на целта на европейския регламент за защитата на личните данни, се подчертава в позицията на Асоциацията. 

„Вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският регламент за защитата на данните, законопроектът прави точно обратното – ограничава това право. Той не предвижда достатъчно гаранции на принципно ниво за защитата на основните права, които биха могли да бъдат в колизия със защитата на личните данни и, най-вече, правото на изразяване.

В този смисъл, така приетият законопроект противоречи на основни принципи и права, предвидени в Конституцията. Той не отговаря на духа и принципа на Регламента на ЕС, според който обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност.“, посочват още от АЕЖ – България.

Още на етап обсъждане в парламентарните комисии, промените в закона предизвикаха бурни дебати. На заседанието на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред на 16 януари т.г. се разгоря дебат по разпоредбата, която се отнася до баланса между свободата на изразяване за журналистически цели и правото на защита на личните данни. Въпросът бе поставен от Програма достъп до информация (ПДИ), която подложи на критика въвеждането на 10 критерия, въз основа на които ще се преценява дали журналистическото слово е законосъобразно или пък нарушава защитата на личните данни. Според ПДИ по този начин „излиза, че свободата на словото е изключение от принципа, който е защита на личните данни“. В становището на неправителствената организация се заключава, че „От систематичното тълкуване на разпоредбите се разбира, че надзорният орган ще има правомощието да проверява дали е налице „законосъобразно обработване за журналистически цели“ за всеки конкретен случай, което означава, че ще се изисква документиране на спазването на посочените по списък критерии. Намерението да се трасира по този начин пътят за проверки в медиите се потвърждава от великодушното изключение по ал.4 и на двете разпоредби (на вносителя и на Работната група), според което проверката „не може да води до разкриване на тайната на източника на информация“.
 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам