„За истината“ препубликува анализ на Института за пазарна икономика.
Години наред основна критика към продължителното управление на ГЕРБ беше доминиращата роля на изпълнителната власт при вземане на решения, за сметка на отслабено народно събрание с почти анонимни и често безгласни депутати. Едва ли обаче тези, които наричаха парламента “гумен печат на премиера” и настояваха “да се възстанови парламентаризма в парламентарната република” – кауза, впрочем, зад която няма как да не застане всеки разумен човек, разбиращ значението на върховенството на правото и институциите за свободата и просперитета – трябва да са доволни от това, на което сме свидетели.
“Хотели как лучше, а получилось как всегда” – свободният превод на обобщението на бившия премиер Черномирдин от 1990-те е “каква я мислехме, каква стана…”.
Какво беше преди?
“Преди” научавахме най-важните цели и приоритети от премиера, понякога в управленската програма, почти винаги – в пакета бюджетни закони. Данъци, доходи, и изобщо бизнес среда – в годишния цикъл по приемане на бюджета, като правило през есента, с водещата роля на министъра на финансите. Секторни политики – от инициативите на ресорните министерства, което означаваше работни групи, първи, втори и т.н. вариант, а при силна реакция от засегнати страни и гражданското общество и “обратен завой” при гласуване в парламента.
Какво е сега?
Парламентът действително взе властта от правителството. Нямаме ясен бюджетен цикъл – бюджетите се приемат по всяко време на годината, важните промени в данъци и разходни програми минават за дни. Ключови реформи не минават предварителна оценка на въздействието – каквато, колкото и да е формална, се прави за всички предложения на изпълнителната власт, няма ясен “собственик” на инициативите, няма “домакин” на обществени обсъждания, бизнес и представители на засегнати страни или не разбират какво се готви, или трябва да заявят становище за броени часове. Решения от увеличение на пенсии или такси в детските градини, през субсидии за бизнеса за цената на тока и държавни помощи за фалирали предприятия, избор на изпълнител за изграждане на ядрена електроцентрала, финансиране на енергийна инфраструктура за стотици милиони, до значителни данъчни преференции се „появяват“ в парламентарните комисии сутринта и се приемат в зала следобед или на следващия ден. Без устойчиви мнозинства – но с бързо и по неясни начини формиращи се тематични и еднократни, без адресат на бъдеща политическа отговорност за регулации, разпореждане с активи или разходи за милиарди.
Регулации, практика и процедури: фактите
Гласуванията от последните дни прекрасно разкриват как една примитивна, недомислена и невежа идея лесно може да премине през българския парламент и да издържи правилата на законодателния процес, приети в Правилника на НС.
Но това не е най-страшното. Всъщност, гласуванията за един ден, невъзможността на засегнатите страни да участват в обсъждане, вкарването на предложения, струващи милиарди на данъкоплатеца и бъдещите поколения без изобщо да се мисли и съгласува, камо ли да се следва някаква бюджетна логика, е практика не от тази седмица.
В последните години регулаторният процес съществува в някаква паралелна реалност – законодателната инициатива е почти изцяло в народните представители за сметка на намаляващата роля на изпълнителната власт (администрацията). Дори и да приемем, че в това няма нищо лошо, защото депутатите са в парламента именно за да променят нещата към по-добро от името и в интерес на изпратилите ги там граждани, важно е какво се случва в действителност.
Какво показва редовното изследване на парламентарната дейност и на практика на изпълнителната власт от Годишния доклад за оценка на въздействието през 2023 г.?
Изпълнителна власт
- За първи път през 2023 г. е налице намаление с близо 9% на общия брой съгласувани от администрацията на Министерския съвет предварителни оценки на въздействието на проекти на нормативни актове, т.е. намалява потокът от проекти към парламента от изпълнителната власт;
- През 2023 г. при съгласуването на всички предварителни оценки на въздействието от администрацията са формирани 926 препоръки за подобрение на качеството на оценките, което е увеличение с около 44% в броя направени препоръки спрямо 2022 г.
- През 2023 г. са проведени общо 687 обществени консултации, като в 303 консултации са получени общо 1964 предложения от заинтересованите страни;
- Точно една четвърт от националните обществени консултации през 2023 г. са с по-кратък от обичайния 30-дневен срок, което се позволява само при изключителни обстоятелства, които трябва да бъдат мотивирани.
Парламент
- В 90% от внесените в Народното събрание законопроекти не е посочена информация за провеждане на обществени консултации или обсъждания, организирани от вносителя;
- В 92,8% от внесените законопроекти в НС не е използвана в аргументацията гледните точки на заинтересованите страни;
- В 65,7% от внесените законопроекти в НС не са посочени финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба.
Резултатът не е неочакван, имайки предвид свободата на действие на народните представители, които често нямат времето, експертизата на ресорните експерти в министерствата, нито натрупаното знание за съответните политики през годините. Като добавим и ограничения капацитет на дирекция „Законодателна дейност, парламентарен контрол и право на Европейския съюз“ в НС, която дава правни консултации, изготвя правни анализи, становища и предложения по внесените законопроекти, то на практика предварителна оценка на въздействието на внесените проекти от народни представители няма.
Вместо здрав разум, баланс и взаимен контрол, гаранции за свободата и конкуренцията, отчитане на интересите на засегнатите страни, анализ на губещи и печеливши – парламентаризъм, ама базов модел и от АлиЕкспрес.
