„За истината“ препубликува анализ на Емилия Милчева от „Дойче Веле“.
В България се продават „най-различни нови дроги, които са с неизвестен състав и неизследвани последици“. Консумират ги деца и младежи. А те са опасни – могат да предизвикат параноя, епилептични пристъпи, панически атаки.
Да се снабдиш с „напомпана течност“ за някое „хитче“ е като да пазаруваш в кварталната бакалия. Проблемът е, че никой не знае къде ще се озове след летящ джус с наркотици – някои развиват параноя, други изпадат в епилептични припадъци. Преди броени дни 14-годишен тийнейджър от Плевен издъхна, падайки от седмия етаж след пушене на вейп, пълен с хексахидроканабинол (ННС).
ННС е полусинтетичен канабиноид, получен чрез химическа обработка, при която се модифицира THC (тетрахидроканабинол), основната психоактивна съставка на марихуаната. През октомври 2023 година хексахидроканабинолът беше включен в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Това означава, че е работа на МВР и ГДБОП да противодйства.
Какво направи МВР след смъртта на момчето от Плевен? Имитира дейност, разгласявайки акция, при която иззели известно количество „психоактивни субстанции и техни аналози, пригодени за вейп устройства“ и дори невинни аромати. И нищо друго. Пошумя се, някои сайтове, които предлагаха вещества за „дръпки“ с вкус на рай, затвориха – но едва ли задълго. Комисията за защита на потребителите, в опит да демонстрира защита, внезапно откри 20 сайта, които предлагат хексахидроканабинол, и ги предаде на ГДБОП.
Но даркнетът никога не затваря – там се купува на едро, а купувачите намират достатъчно дилъри, за да предлагат на дребно, със съблазнителни аромати, приятни цветове и неясен състав. Към август 2024 година Агенцията на Европейския съюз по наркотиците наблюдава около 980 нови психоактивни субстанции с все по-сложна химическа структура. Освен като течности за вейпове, те се предлагат и като назален спрей, таблетки, прахове, откриват се в сладкарски продукти като желирани бонбони и в бисквитки като онези, вкарали в университетската болница в Плевен шест деца.
Опасностите от „летящите джусове“
За Дойче Веле психиатърът д-р Иван Добринов, чиято експертиза е в лечението на зависимости, обяснява някои рискове от синтетичните и полусинтетични канабиноиди: „При всеки човек се проявяват различни ефекти, за младежите е особено опасно. Може да се проявят панически атаки, епилептични гърчове, параноидни налудни идеи, объркване и дезориентация. Признаците могат да се проявят и при еднократен опит. А заедно с това при младежите, попаднали в токсикология, често се наблюдават и треперене, аритмия или тахикардия, силно главоболие, чернодробни увреждания и бъбречни проблеми…“ Момчето от Плевен например се е почувствало зле, проявило е безпокойство и нервност.
Д-р Добринов коментира, че, за разлика от марихуаната, синтетичните ѝ „братовчеди“ предизвикват и тежка агресия.
„На пазара има най-различни нови дроги, които младите хора употребяват, които са силно конвертируеми и евтини, тъй като производството им не зависи от конкретни суровини, сезони и реколти. Те са с неизвестен състав и неизследвани последици“, предупреждава психиатърът.
Системата за ранно предупреждение отчита в своя бюлетин Ν13, че нови полусинтетични канабиноиди навлизат със сериозна скорост на пазара. Тази нова група психоактивни вещества се употребява основно чрез пушене или пиене. „Все още неподлежащи на контрол, легалното им разпространение под формата на вейпове, парти течности за пушене, течности за електронни цигари е сравнително лесно в търговската мрежа“, констатират от Системата.
Бизнесът с вейповете и регулациите
По улиците и в обществения транспорт все по-често се срещат млади хора, често ученици, с „вейпче“ в ръка. В глобален план употребата на вейпове набира скорост сред тийнейджърите и младите хора, включително и сред тези, които не са пушили – въпреки че част от рекламата ги представя като по-малко вредна алтернатива на тютюнопушенето (не всички обаче съдържат никотин). Този бързорастящ бизнес използва ярки цветове, „вкусни“ аромати, също и социални медии и инфлуенсъри. Агресивният маркетинг работи и привлича все повече потребители, за което помага и липсата на достатъчно информация за рисковете за здравето.
В декларация по повод трагичния случай от Плевен, Сдружение „Вейпинг Асоциация-България“ призова да не се свързват незаконните субстанции с електронните цигари. „В България съществуват 63 специализирани вейп магазина, от които 36 са на членове на асоциацията. Тези магазини са лесно контролируеми и спазват всички законови изисквания“, се посочва в декларацията. Според Сдружението необходимо е да бъдат спрени онлайн магазините, които продават продукти със забранени вещества, и да се купят модерни дрегери за пътна полиция, които да откриват синтетични канабиноиди и други субстанции.
В България вносителите и производителите на електронни цигари и течности за тях се регистрират в Министерството на икономиката и индустрията, където подават уведомления 6 месеца преди да пуснат някое изделие на пазара. Освен списък на съставките, на съдържанието на никотин и на емисиите при използването му, те трябва да представят и декларация, че „носят пълна отговорност за качеството и безопасността на изделието“.
Според експерти би било добре в БАБХ да се подават подробни доклади за състава на продуктите, включително за използваните добавки и ароматизатори, а и здравното министерство да бъде включено в механизми за контрол.
Повече информация
Докато институциите и обществото се лутат между регулации и кампании, едно е сигурно – битката с „летящите джусове“ не е само въпрос на контрол, а и на култура и осведоменост. Липсата на систематични програми и образователни кампании, които да информират за рисковете от новите дроги, и на адекватна подкрепа за уязвимите младежи оставя поколение, което подлага здравето и живота си на безразсъдни експерименти.
„Безопасното“ удоволствие може и да убива, обвито в розов дим и сладък аромат.
