Параграф 22 – никой не знае колко мръсен е въздухът в Силистра

Силистра
Снимка: Теодор Стойчев/Община Силистра

От години Силистра присъства в публикации и отчети за нивата на замърсеност на въздуха с твърде оптимистични данни. Но дали те отговарят на действителността?

От описанията и медийните заглавия гражданите остават с впечатление, че се прави ежедневно и реално следене на замърсеността, а всяка пролет, след приключване на зимния сезон се публикуват данни на база отчетите на РИОСВ-Русе, че в град Силистра през изминалия отоплителен сезон не е отчетено превишение на нормите на замърсеност и силистренци са дишали чист въздух. Следователно няма основания за безпокойство относно здравето.

Това, както и в други области, като борбата с корупцията, например, влиза в сериозно противоречие с усещането за идеално чист въздух, който няма как да е налице при наличието на преобладаващо разпространено отопление на твърдо гориво и други замърсители. Но има ли наистина надеждни средства, които да отчитат реални данни и гражданите да нямат основание за безпокойство относно здравето, особено сега – по време на отоплителния сезон?

Каква е националната система за измерване

От началото на 2021 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) представя качеството на атмосферния въздух в нов информационен бюлетин, който е част от националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух. Според описанието на сайта на МОСВ, Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух се състои от 58 стационарни пункта, в това число 14 пункта с ръчно пробонабиране, 29 автоматични измервателни станции (АИС), 11 ДОАС системи, разположени в различни градове и 4 АИС за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в горските екосистеми. Подробно за системата тук: http://eea.government.bg/bg/prev_nsmos/waste/air/index.html

Какво е мястото на Силистра в системата

Град Силистра е представен в тази система с един уред, който измерва автоматично и подава данни към системата. Той е разположен на покрива на една от най-високите сгради в центъра на града- така наречения Профсъюзен дом, откъдето събира данни. Пунктът е с непрекъснат 24-часов режим на работа и използва ДОАС система (Диференциална оптична абсорбционна спектрометрия) за контрол на качеството на атмосферния въздух. Апаратът мери следните показатели: Фини прахови частици до 10µ (ФПЧ10), Серен диоксид (SО2), Азотни оксиди (NO2/NO) и озон O3. Отговорни за поддържането му са Изпълнителна агенция по околна среда и Регионална лаборатория-Русе.

Но може ли тези данни, предоставени от този единствен уред, да доведат до

обоснован извод за качеството на атмосферния въздух

като цяло и съответно влиянието му върху здравето на гражданите?

Според „Доклада за качеството на атмосферния въздух и влиянието му върху здравето на населението в град Силистра през 2020“ на Районната здравна инспекция (РЗИ) – Силистра, данните, получени от този апарат не вършат никаква работа.

Докладът може да бъде намерен тук

Анализът на параметрите на атмосферния въздух на град Силистра в този доклад е извършен въз основа на данни, предоставени от Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) за 2019г., получени от уреда на Профсъюзите. Но според изводите на доклада(стр.4),„Пунктът за мониториране качеството на въздуха в Силистра е разположен на покрива на 6-етажна сграда, в централната част на града, на значителна височина от т.нар. „дихателна зона“.

Липсата на измервателни устройства

или системи за мониторинг в различни части на гр. Силистра с наличие на потенциални източници на замърсяване на въздуха от битов и/или промишлен характер, обезсмисля ежегодните доклади(за атмосферния въздух на РЗИ), тъй като в града пунктът за мониторинг е разположен на значителна височина от т.нар. „дихателна зона“ и не позволява коректна оценка за връзката на заболеваемостта от болести на дихателната система и вредните емисии във въздуха.“

„И въпреки опитите на РЗИ с писма до кмета на Община Силистра и до директора на ИАОС да се предизвика обсъждане за възможна промяна, проблемът остава“ – факт, отбелязан в Годишния отчет за дейността на РЗИ за 2020г.

От доклада за въздуха става ясно, че от РЗИ са поискали от ИАОС действия за осигуряване на

възможност за истинско мониториране на качеството на атмосферния въздух

в Силистра на ниски нива – в обхвата на дихателната зона и в различни точки на областта – там, където има потребност от оценка на здравното състояние на населението, свързвано с потенциални рискове от емисии във въздуха на фини прахови частици – ФПЧ и други замърсители(до 18-20 м.), включително и да се използват мобилни станции.

От  ИАОС отговарят, че ДОАС системите(каквато е тази на покрива на Профсъюзите) по поречието на река Дунав са разположени, за да измерват трансграничен пренос на замърсители във въздуха. Тоест те имат съвсем друга функция и предназначение – измерват емисии във въздуха с трансграничен произход.

От агенцията още пояснили, че принципът на ДОАС системата изисква свободно оптично трасе, без прегради и препятствия, за което са необходими минимум 80 м височина, поради което системата не може да се монтира на друго място.

А относно идеята на РЗИ да се организират и други пунктове отговорили, че съобразно законодателството и разчетите спрямо населението за агломерацията Северен/Дунавски район са изпълнени критериите за брой пунктове по всички замърсители.

Таблица с данни за заболеваемостта в Силистра, която показва висока степен на дихателни заболявания във възрастта до 17 г.
Илюстрация: Димитър Пецов

С други думи

промени не може да има

и да се монтират други апарати в Силистра или да се мести съществуващия един на по-ниско място, за да отчита реално.

Според експертите на РЗИ обаче, данните за заболеваемостта на населението в Силистра могат да се обсъждат само във връзка с данни от измерени емисии във въздуха, което пък става чрез единствения апарат на покрива на Профсъюзите.

В доклада на РЗИ по отношение на заболеваемостта има данни и те са предоставени от РЗОК-Силистра. Те са отразени с таблица за период от три години – 2017, 2018 и 2019. /Виж екр.снимка на таблицата/. Данните показват, че има висока заболеваемост от „Болести на дихателната система“ във възрастовата група до 17 години. Тоест висока е заболеваемостта при деца.

Статистиката за тази заболеваемост обаче не може да бъде обвързана с получени надеждни данни за емисиите във въздуха, които се получават единствено от въпросния апарат на покрива на Профсъюзите.

Затова от РЗИ заключават, че

„данните от мониторинга не отразяват коректно състоянието на въздуха

в т.нар. „дихателна зона“ на човека, тъй като апаратурата за мониторинг на атмосферния въздух в гр. Силистра е разположена на покрива на 6-етажна сграда.

Въпреки това докладът дава подробен анализ на данните, предоставени от апарата по наблюдаваните показатели и отчита за всеки един от тях, че няма надвишаване на нормите.

РЗИ препоръчва: „да се извършва мониторинг на чистотата на въздуха в различни точки на града, които се характеризират с различна интензивност на автомобилния трафик и с различни източници на вредни емисии (битови, промишлени и др.), за които са извършени предварителни проучвания на технологичните характеристики на инсталациите, отделящи вредни емисии. Само тогава обсъждането на заболеваемостта и измерените стойности вредни емисии във въздуха ще е коректно.“

Въпреки че е

безсмислен заради липсата на надеждна система

за измерване, от РЗИ-Силистра ежегодно изпращат изготвения от тях доклад за качеството на атмосферния въздух до кмета на община Силистра, за да послужи за предприемане на мерки.

Мерките, които отчита Община Силистра, са в съответствие с „Програма за намаляване нивата на замърсителите в атмосферния въздух и за достигане на утвърдените норми“. Според представения отчет на Общината, тези мерки са саниране на сгради, ремонт на вътрешно градски пътища, организация на градския транспорт и газификация. В последно време и изграждане на мрежа от велоалеи, голяма част от които се полагат върху зелени площи. В тези дейности обаче, поради ненадеждните данни, също не може да има увереност дали са достигнали утвърдените норми и в този смисъл са произволни.

Изготвеният от РЗИ доклад за качеството на атмосферния въздух за 2020г.,  завършва с препоръка към кмета на община Силистра: „Да се предприемат необходимите действия пред МОСВ/ИАОС за предоставяне на възможност за измерване на емисии във въздуха с мобилна станция или разполагане на друга стационарна система за измерване показателите за качеството на въздуха в гр. Силистра, различна от ДОАС системата, монтирана на покрива на сградата на „Профсъюзи“, чиято функционалност е съобразена с необходимостта от измерване на емисии във въздуха с трансграничен произход.“

Но

засега положението остава непроменено  

и реално информацията е безполезна за иституцията. Това се явява и в противоречие с политиката на ЕС. Според Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на съвета относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, в чл.1 т. 3., се гарантира получаване на информация за качеството на атмосферния въздух, за да се подпомогне борбата със замърсяването на въздуха и вредните въздействия и да се наблюдават дългосрочните тенденции и подобрения в резултат на националните и общностните мерки. А т.4 от директивата прогласява гарантирането на получаване от обществеността на такава информация за качеството на атмосферния въздух. Формално задължението се изпълнява – дава се някаква информация, но не е достоверна.

А в областта на информирането за въздуха се дават и

сериозни средства по европейски фондове и програми.

Според информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България –  ИСУН, по проект за техническо обезпечаване с техника за Националната система за мониторинг на качеството на въздух, администрирана и управлявана от Изпълнителната агенция по околна среда(ИАОС), са обявени за договорени 1 710 000 лв. Въпросът е какъв е практическият ефект от дейностите, за които се дават тези пари и дали са съобразени с реални резултати – могат ли да бъдат данните ползване от институциите и достоверни ли са за гражданите? В Силистра засега очевидно не е така.

Подробности за проекта – тук.

Алтернативните измервания

Поради липсата на реални официални данни за замърсеността на въздуха, като алтернатива в последните години бяха създадени доброволни граждански проекти. Такъв е немският проект lufdaten и българската му част – сайтът Airbg.info. В него се цели събиране на реална информация за качеството на въздуха посредством сензори, инсталирани и поддържани от доброволци.

Информацията, генерирана от тях, се събира на няколко сървъра, откъдето е достъпна свободно ползване като „отворени данни“. Според информацията на сайта Airbg.info, в Силистра има регистрирани 3 сензора, в три различни места в града, които отчитат замърсеността на въздуха с фини прахови частици. Два от тях в момента не работят, но през изминалите години – 2017,2018 и 2019 г., които се споменават и в доклада на РЗИ-Силистра, са отчитали сериозни разминавания и замърсявания в много повече дни през зимния сезон, отколкото отчитат официалните данни от единствения източник на покрива на Профсъюзите.

Макар тези данни от сензорите „самоделки“, разположени в цяла България, да не се приемат от институциите, те всъщност може да се окажат по-достоверни от официалните данни, които представят една доста по-розова картина.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам