Папа Франциск: „Борете се за своето пространство днес. Никой не може да ви обещае бъдещето“

Папа Франциск по време на служба в храма “Пресвето сърце Исусово“гр. Раковски
Снимка: Vatican Media

Трудно някой може да каже колко души са проследили-пряко или чрез телевизионните включвания и репортажи апостолическото пътуване на главата на римокатолическата църква в България. Но съм сигурна, че техният брой надхвърля броя на вярващите от всички деноминации у нас. И единствената причина затова трябва да търсим в личността на папа Франциск, а не в преклонението пред понтифика. Православна християнка сподели пред мен в Раковски, че е щастлива и самата мисъл, че ще види папата я изпълва с много голяма радост и блаженство. На въпроса ми „Защо?“ отговори: „Защото папата е по-добър и обръща внимание на бедните. Много е важно да си милосърден и да си между хората. Защото

всеки има нужда от една добра дума“.

Не само, защото принадлежа към източното православие, изповядвам убеждението, че както нашият Отец, така и нашият Бог Исус Христос нямат нужда от наместници на Земята, какъвто се явява за католическия свят папата. Затова го възприех като християнин, който гради мостове между хората и религиите и разпространява живото слово Божие-всеки ден, с едно и също усърдие и любов, независимо дали отслужва литургии във Ватикана или в някоя точка на планетата по време на своите визити сред католическите общности по света.

Така приех и думите на Франциск, изречени по време на неговата среща със Светия Синод на БПЦ (в която участва и Симеон Втори като цар български) като особено послание не само към православните ни архиереи, но и към всички християни в България

„да намерим радостта от прошката

и да предвкусим деня, в който с Божията любов ще можем да отслужваме на един и същи олтар пасхалната тайна“…Дали и кога това ще се случи знае един Бог. Но признанието на папата, че разкъсванията, нанесени на Тялото Христово, което е църквата, са болезнени, и призива му „да сложим заедно ръка в тези рани и да изповядаме, че Исус възкръсна и да го обявим за наш Господ и Бог, признавайки нашите несъвършенства и да се потопим в Неговите рани от любов“ носят силно пречистващ и обединяващ духовен импулс за всеки християнин.

Такъв импулс се съдържаше и в думите на папа Франциск по време на неделната му литургия в София, че Бог призовава, Бог изненадва и Бог обича. Както и “че силата на любовта преобръща всяка прогноза и знае как да се започне отново“.

Снимка: Vatican Media

„Църквата е дом с отворени врати. Защото е майка“,

посочи още папата, дошъл в България да поклони пред делото на равноапостолите Св. Свети Кирил и Методий и да мине по стъпките на папа Йоан XXIII. „Майките нямат предварителни отговори. Те отговарят със сърцето си. Такава е и църквата – когато види, че децата й са в трудност, майката не ги съди. А се опитва да вземе проблемите им и да ги реши. Не е ли прекрасно, че имаме такава майка – нашата църква“, попита риторично Франциск.

Наблюдавах внимателно как папата общуваше с децата на католици от българската общност, дошли да приемат първото си причастие в храма “Пресвето сърце Исусово“ в Раковски. В автобуса, с който те пътуваха към най-важното събитие в тяхното детство, събитие, което щеше да маркира целия им живот след това на християни, се опитах да ги разговоря и да разбера какво изпитват детските им сърца в този миг. Не можаха да отговорят на нито един от въпросите ми, гледаха ме уплашено и казваха, че са смутени и объркани.

Франциск успя да преодолее страхопочитанието,

което децата изпитваха към него като понтифик и да го превърне в радостно озарение и трепет преди те да приемат Христос в себе си за първи път. И докато гледах на видеостената пред храма ритуала за първото причастие за тези стотици деца и начина, по който папата успяваше да им внуши най-важното от катехизиса, си дадох сметка колко изостава православната ни църква в общението с младите и децата.

Снимка: Vatican Media

В речта си по време на Световния ден на младежта в Панама през януари тази година, където бе едно от последните апостолически посещения на папата, приел името на монаха Франциск от Асизи, главата на римокатолическата църква призова младите хора да не да се задоволяват с измисленото щастие, което им предлагат техните родители и с

едно далечно бъдеше, което няма нищо общо с настоящето.

„С това измислено щастие ние ви „упояваме“ и ви караме да мълчите, за да не си създавате много неприятности, за да не си задавате въпроси на себе си или на нас, докато „междувременно“ мечтите ви загубят своята пламенност, а „докато бавно се осъществяват, те стават мрачни и плоски, дребни и жалки“. От същата трибуна Франциск призова млади хора да поемат рисковете и да се борят за своето пространство днес, защото никой не може да им обещае дори и един ден в бъдещето. А за Исус каза: “Той е конкретен, близък, истинска любов, Той е днес. Той е празнична радост, родена от избор и участие в чудотворния поток на надеждата и милосърдието, на солидарността и братството, въпреки парализиращия и парализиран поглед, роден от страха и изключването, от спекулациите и манипулациите!“.

Също тъй пламенно папа Франциск се обърна и към децата в църквата „Пресвето сърце Исусово“ в Раковски и ги призова да запазят мълчание и

да почувстват Исус в сърцата си

преди и по време на своето първо причастие.

Ще си спестя коментарите на някои български държавни мъже, свързани с визитата, която прикова вниманието на всички големи чужди медии и на католическата общност по света по време на двудневното апостолическо пътуване на папа Франциск в България. Защо всъщност папата избра България? – този въпрос си задаваха мнозина анализатори. И нито един не посмя да изрече на глас, че българите са богоизбран народ като евреите и че на тях Господ е отредил специална мисия. Според отец Клаудио от Пловдив папата дойде, за да се срещне с българската католическа общност, която има голяма традиция и защото Франциск уважава историята на католическата църква в България, с която е свързан и папа Ронкалий(Йоан XXIII).

Отец Клаудио припомни неговата енциклика за мира “Pacem in terris”, осмата енциклика на „Добрия папа“, (както е бил наричан Йоан XXIII“) и последна в неговия понтификат, заради което мнозина я възприемат за неговото духовно завещание за Църквата. Тук, посочи отец Клаудио,“живеят католици, православни и мюсюлмани и това е добър пример за мир между религиите и хората. Това според мен е истинската причина за апостолическото пътешествие на папа Франциск по стъпките на папа Йоан XXIII“. А възрастен мъж, също от Пловдив сравни тази визита с идването на Папа Йоан Павел Втори в България и нарече двете посещения “големи събития, които човек трябва да поеме в сърцето си, интимни неща, които човек преживява сам за себе си. Имаме нужда да ни напомнят къде е истинският път, който ни е посочен още от Христос, но отдавна сме изоставили“.

Снимка: Vatican Media

Тепърва историци на църквата, теолози и други експерти ще анализират

смисъла и значението на това апостолическо пътуване

на папа Франциск в България и република Северна Македония; ще търсят явните и скритите послания, ще се вглеждат в казаното и недоизказаното и в жестовете на Светия Отец. Но чувството, че Светият Синод на Българската православна църква не остана на висотата на позицията и посланията на папата, ще остане у всеки българин, независимо дали е вярващ или атеист и независимо коя религия изповядва. Никой, който е видял как Франциск се наведе и целуна смирено кръста на българския патриарх, няма да забрави този жест. Нито думите му, изречени пред нашите архиереи, думи призоваващи към търсенето на общ път на Христовите църкви.

Не вярвам да има и българин, който да разбира и оправдава отсъствието на православен митрополит в общата молитва за мир, извършена от представителите на различните вероизповедания у нас. А думите на Николай-митрополит Пловдивски, че посещението на папата в България „е политически акт, който цели да се обединят всички църкви около Рим и когато дойде Антихриста, папата да го посрещне“, ни оставиха в мълчание, потрес и скръб.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам