Снимка: Станислав Трайков
Три десетилетия след политическата и икономическа трансформация на системата, която комунистите в България и техните репресивни служби извършиха в своя полза, период, който условно наричаме „преход“, обществото у нас продължава да е тежко разделено по много въпроси и основно по въпроса за наследството, което ни остави режима на диктатора Тодор Живков. Още повече, защото тези 45 години или се демонизират тотално, или се идеализират. А законодателят не намери политическа воля да създаде Институт за националната памет, който да събере архивите от това време, за да могат историци и анализатори непредубедено и без емоции да напишат историята на този период.
Кратка история на Дом-паметника на БКП
Той е издигнат на връх Хаджи Димитър, известен повече със старото му име Бузлуджа, по повод 100 годишнината от създаването на Българската социалдемократическа партия. Финансирането на строежа става под формата на „доброволни“ дарения. Събрани са 16 милиона валутни лева, за паметника отиват 14 млн. Чинията е издигната за 7 години от Строителни войски и бригадите, организирани от Комсомола. Ръководител на архитектурния екип е професор Георги Стоилов. В типичен за режима мегаломански стил, паметникът показва на площ от 550 кв. метра, декорирана с мозайки, идеализираната история на партията и социалистическата държава.
Колко средства са похарчени от бюджета за десетте години, в които монументът е част от Националния музей „Шипка-Бузлуджа“, не може да се каже с точност.
От 1991 година до днес „Чинията“, както хората наричат Дома на БКП, заради приликата му с извънземен кораб, е оставена на произвола на съдбата. За тези близо три десетилетия вятърът, снеговете и ерозията са свършили своето и днес паметникът е полуразрушен и опасен. И напълно ограбен.
Паметникът на Бузлуджа продължава да събужда травматични спомени в няколко поколения българи.
Единствено паметникът на Съветската армия в София може да съперничи на „Чинията“ по силата си да разделя и противопоставя обществото, особено поколенията, които са живели в годините на соц-а и имат спомени за бившия режим. За разлика от паметника на армията-окупатор в центъра на столицата – постоянен дразнител за тези, които искат да го съборят, червеният пантеон на Бузлуджа поражда конфликтност обикновено в края на лятото. Когато на поляната под върха БСП организира големи тържества за поредната годишнина от своето създаване.
През 2011 година млади социалисти, въпреки забраната на областния управител на Стара Загора за достъп до паметника, се качиха на върха му, включиха електрозахранването и „запалиха“ червената звезда в нощта срещу Националния събор на левицата. Забраната на държавата тогава Румен Гечев обяви като „емоционална война“ срещу партията, а в патетична реч под историческия за социалистите връх Сергей Станишев поиска ГЕРБ да им върне паметника.
Реченото-сторено
След предизвикателството на Станишев, Бойко Борисов реагира – също толкова емоционално и кабинетът спешно гласува решение за безвъзмездно предоставяне на монумента на БСП. Само че се оказа, че този акт съвсем не е спонтанен. Защото още през 2006 година земята, върху която е построен паметникът, е преобразувана по предложение на областната управителка на Стара Загора тогава Мария Нейкова от публична държавна в частна държавна собственост. Това даде „зелена светлина“ за извършването на сделки, в това число и с частни субекти, които имаха апетит да получат атрактивното съоръжение и кандидатствата затова с различни бизнес проекти.
С фалшив театрален жест премиерът, без да се допита дали общественото мнение одобрява дарението, се освободи от задължението да поддържа тази руина и спечели симпатии от червения електорат. Тогава обаче любимецът на народа не прецени, че с решението си накърни чувствата на онези българи, които не изпитват носталгия по режима на Тодор Живков и не искат този паметник да продължи да го възвеличава.
След акта на дарение не последва нищо, абсолютно нищо. През годините БСП получи няколко покани от държавата да влезе във владение на паметника. После управляващата коалиция по предложение на Обединените патриоти промени законовата уредба и сложи завинаги край на червените електорални въжделения за възстановяването му. Всъщност върхушката в тази партия, в преобладаваща си част от милионери, няма никакви сантименти към тоталитарния монумент. Някои от публичните лица на БСП като Димчо Михалевски не искаха да получат паметника в този му вид, защото за реставрацията му са необходими милиони. А Кристиян Вигенин заяви в прав текст, че това би било глупост и ненужно харчене на пари, с които червените и без това не разполагат. Гергана Микова – областна управителка на Стара Загора от квотата на Обединените патриоти разкри важен щрих от сюжета, а именно, че от партията на Корнелия Нинова са искали да получат безвъзмездно и стотици декари от земята на върха, най-вероятно с намерение при социализация на съоръжението да развият и други дейности срещу добра печалба. Още повече, че интересът към „Чинията“ и от чужбина расте с всеки ден.
Нови шансове за култовия червен пантеон
Преди няколко години млада архитектка, завършила в Германия, представи в България свой проект (като част от дипломната й работа)
за възстановяване на партийния монумент. Най-общо концепцията е в огромното архитектурно пространство да бъде изложена историята на страната ни от първите ханове до днес. Дора Иванова учреди затова фондация „Проект Бузлуджа“. И успя да ангажира вниманието на организацията за културно наследство „Европа Ностра“. А „Чинията“ беше включена сред най-застрашените паметници на континента. После стана ясно, че Домът на БКП няма статут на паметник на културата и министерството стартира процедура затова. А в края на септември в България пристигнаха и трима експерти от „Европа Ностра“. Те разгледаха внимателно руините на Бузлуджа и потвърдиха, че след консервация и санирането на монумента, той може да получи от организацията специален статут подобно на концентрационния лагер „Аушвиц“ и на още няколко важни за историята съоръжения. Предстои организацията да даде своите препоръки за бъдещето на комунистическия пантеон. Но възможности да бъде възстановен с европейско финансиране, държавата може да търси, едва след като той получи статут на паметник на културата.
Че социалистите стоят зад проекта на архитект Иванова беше ясно от самото начало. Хареса го професор Георги Стоилов, който е готов да преотстъпи авторските си права, аплодира го тези дни и лидерът на БСП Корнелия Нинова. После изненадващо чухме от Дора Иванова, че първоначалната й концепция е променена и сега предлага в сградата на върха да бъде създаден музей на самия Дом-паметник на БКП, в който историята му ще бъде разказана с 3D технологии.
„Чинията“ – музей на българския/източноевропейския тоталитаризъм
Петнайсет години тествам идеята ми комунистическото светилище да се превърне в музей на българския, а защо не и на източноевропейския тоталитаризъм, идея споделяна и от родовата фондация „Митрополит Методий Кусев“. Реакциите – и на БСП, и на ГЕРБ са много сходни. В червените лидери тя предизвиква единствено гняв и отрицание. Което не е нормално за модерните европейски социалисти, каквито нашите леви очевидно не са. Дори Станишев, който вече трети мандат оглавява ПЕС „се „хвана за кобура“, когато за първи път го попитах как гледа на една подобна идея. В интервю пред „Хоризонт“ през 2016 година пък архитект Стоилов заяви, че е шокиран и не приема своя паметник като образец на тоталитарната архитектура. Нищо, че той заедно с резиденция „Бояна“, НДК, монумента „Знаме на мира“ и още няколко други паметника в България влезе в европейския културен маршрут на тоталитарната архитектура, който обхваща 11 държави от Югоизточна Европа. От самото определение като дявол от тамян бягат и представителите на ГЕРБ. А Бойко Борисов коментира идеята така:“Аз съм противник на това непрекъснато да се отрича, непрекъснато с квалификации от типа на тоталитарни и еди кво си. Казах – готов съм да говорим и за този паметник на културата и символ, защото той наистина е символ, и да дадем на архитектите и професорите да ни подготвят нещо, което като го направим – да е добро за всички. Аз не искам да дразня никого или точно обратното – искам да е добре за държавата и съм готов да го направя, без да слагам преди това епитетите, които вие казвате. Дадоха ми един проект(на архитект Дора Иванова-бел.В.П.), ще го разгледаме и ще се опитаме да спрем разрухата там…даже ще го дам да го видят и БСП, ако искат да направим нещо заедно, за да не се крием, че се прави срещу някого това“. Десни лидери не могат да мислят и говорят като Борисов, за когото тоталитаризмът е епитет!? Очевидно че независимо от своята формална принадлежност към ЕНП, в ГЕРБ не изповядват ценностите на европейските демокрации, които поставиха знак на равенство между фашизма и комунизма като тоталитарни идеологии и практики и ги осъдиха.
Затова пък идеята срещна подкрепа сред учени като професор Йорг Хаспел – директор на държавния орган за опазване на паметниците на културата в Берлин и председател на ИКОМОС-Германия и на историка професор Евелина Келбечева. Според Хаспел паметникът на Бузлуджа е огромен тоталитарен пропаганден жест и идеята той да се превърне в музей на тоталитаризма е много атрактивна. Професорът даде за пример Германия, която прави всичко, за да запази наследството от нацизма и тоталитаризма, „за да могат следващите поколения да се срещнат с тази история в своята собствена реалност. А паметниците са особен вид от историята и трябва да бъдат разбрани“.
Историкът Евелина Келбева коментира, също в интервю пред „Хоризонт“, че бъдещето на паметника на Бузлуджа трябва да бъде решено не между БСП и ГЕРБ, а след широка обществена дискусия. „Защото това не е въпрос на договорка между централи. Бузлуджа е паметник, който сменя ландшафта на България и в политически, и в естетически, и в идеологически смисъл. А идеята на архитект Иванова – тоталитарният режим да влезе със знак плюс е аисторична и затова обществото няма нужда от нея“, коментира професорът Келбечева. Тя напомня, че най-голямата черна дупка е знанието какво беше и какво остави комунизма и затова мисли, че най-добре би било червеният пантеон да се консервира в сегашния му вид и да остане като един паметник на тоталитаризма.
Може би идеята ще срещне и експертна, и по-широка обществена подкрепа. Може би. Но явно не и днес, не и в тази конфигурация на властта в България. Което е отчайващо, близо 30 години след „края“ на един режим, който е на път да бъде амнистиран, идеализиран и поставен в един нов пантеон.
