BG | EN

Още един добив в Черно море, още един риск

Снимка:  Александър Иванов

– На хвърлей се води война. Постоянно са забелязвани мини. Какво би станало, ако мина достигне обекта?

– Конструкцията би издържала сблъсък с неуправляем кораб – избухване на мина е нищо. И в момента в морето тъй или иначе има производствени обекти.

Такива въпроси и отговори можеше да се чуят в малка зала в сградата на общинската администрация в Каварна в сряда, 15 май. Състоя се обществено обсъждане на проект за добив на газ в морското икономическо пространство на Румъния. Инвеститори са OMV и Romgaz: към 4 млрд. евро капиталови разходи, капацитет от 100 млрд. куб. м; начало на добива 2027 г. – не просто гигантски бизнес, ами и диверсификация, която ще превърне Румъния (държава от ЕС) във водещ регионален доставчик на енергия при лошите отношения с Русия. „Грийнпийс“ и други международни организации са против проекта. Виждат в него огромна екологична опасност.

По силата на трансграничното сътрудничество „Нептун дийп“ (името на проекта) следва да мине процедура по ОВОС в България. По тази причина на 15 май скромното българско градче Каварна бе навестено от голямата политика и големия бизнес – два свята, които се „омешаха“ чрез строги мъже и жени в костюми, младежи с буйни прически, други граждани; всички те отправяха важни въпроси без никой да е сигурен също така важните отговори истина ли са (тематиката е сложна, а и рисковете никога не могат да се изчислят точно) – към 80 души общо, румънци, българи, също и хора от Западна Европа.

Малка подробност: Варна също е била вариант да домакинства общественото обсъждане, но графикът не бил подходящ – така, типично според традицията, дискусията бе пратена „в гори тилилейски“, за да не се мярка наоколо някаква задаваща въпроси общественост.

Който следва да се притеснява, имаше защо – на десетата минута, докато инвеститорът представяше проекта, до него се появи момиче с надпис STOP NEPTUN DEEP. А обсъждането продължи над 3 часа.

ВАЖНИ УТОЧНЕНИЯ

България по никакъв начин не може да спре, коригира или пък насърчи проекта. Той е изцяло румънски, на 35 км от морското ни икономическо пространство. Страната ни може само да прати забележки (сторила го е), с които инвеститорът евентуално да се съобрази. По тази причина основната функция на българска процедура по ОВОС е информативна. Заради това и противодействието е приоритет повече на румънските, отколкото на българските еколози.

Две находища (“Домино“ и „Пеликан“), платформа без персонал, управлявана по оптичен кабел от румънския бряг; съответно тръба от платформата до румънската суша, по която минава газът;160 км разстояние до брега. Това са най-грубите технически характеристики на индустриалния обект. По проекта са направени проучвания, в момента се вадят разрешителни.

След тия уточнения, нека разкажем по-важните моменти от общественото обсъждане.

ТОК, ЖИЦИ, ПРОЦЕДУРИ

Ръководителят на проекта Даниел Дину го представя около 40 минути. След това думата e дадена  на Габриела Станчу от частното дружество „Блуменфийлд“, изготвило оценката за въздействие. Всичко според тях е „ток и жици“ – единствено за подводния шум при набиването на пилоти и емисиите при извънредни ситуации ще има трансгранично въздействие – и то незначително, остатъчно. Другото е наред. По нататък в разговора младеж от България ще попита как е избрана фирмата „Блуменфийлд“ – понеже, обяснява младежът, самата оценка като продукт е направена доста странно. Дину ще му отговори, че просто в региона няма други фирми, които да се занимават с морски индустриални проекти.

Но да се върнем към хронологията. Питат граждани, отговаря предимно Дину.

Мартин Томов от „Гринпийс“ – България, казва, че случващото се не е обществено обсъждане, а рекламна презентация на проекта. Пита и получава отговора за мините. Твърди, че спекулативно е представено разстоянието до България. Получава отговор, че морските икономически граници на България и Румъния не са уточнени.

Завързва се дискусия и с други питащи за вредата върху морския животински свят. От „Нептун дийп“ твърдят, че нищо необичайно няма да има. Поантата им е: газът е биогенен, тоест не се извлича замърсяващ нефт, а за преноса по тръбата ще се ползва естествената земна енергия, без замърсяваща компресорна дейност; рискът от разлив касае единствено леко корабно гориво, тъй като от време на време до платформата ще пътува кораб за поддръжка – но и сега в морето има всякакви кораби.

Семира Хаджиниколова пита какви ще са ползите за България от проекта и какво е построено по него до момента. По първата част отговорът е общ – ползите са регионална енергийна сигурност, диверсификация („Никакви ползи!“, шушука залата). По втората част – единствено проучване било извършено (в румънски профили на социалните мрежи обаче отдавна може да се видят мъже с каски – вероятно по наземни дейности).

Български младеж пита какъв е опитът на компанията в подобни морски проекти. Обясняват му, че тя има опит в Норвегия, Нова Зенландия и т.н., докарани са чужди специалисти.

Завързва се спор около методиката на изчисленията и сравненията с бъдещите отделяни емисии. По-интересно обаче е изказване на Влад Катуна от „Грийнпийс“ – Румъния. Той твърди, че данните за екотоксичност не са публични, има заведени дела в Румъния по въпроса. Дину отвръща, че заключенията са публични, но самите данни не, тъй като са обект на търговска тайна; еколозите имали възможност на място да ги видят, но отказали. Завързва се химически спор.

Няколко пъти думата взема Мая Гаджева ог МОСВ. Обяснява, че страната ни е пращала писма, становища, мнения, препоръки, били са вземани под внимание. И много се радва на плодотворното сътрудничество с румънските власти. Всъщност, внимателен преглед на кореспонденцията между държавите сочи, че невинаги румънците вземат под внимание бележките.

Гаджева казва разни неща, едно от които прави впечатление на Влад Катуна. „Значи България се съгласява с проекта преди да е минало обсъждането?“, пита той. „Да-а-а“, шушука пак залата. Гаджева отвръща, че в българското законодателство има процедури и те се следват.

Ралука Петку, също от „Гринпийс“ – Румъния, акцентира на евродирективите и други европейски норми. Става ясно, че и по тоя въпрос се водят дела. Идва ключов момент: еколози и други граждани се интересуват от надеждността, от самата сигурност на обекта – какво се прави при авария, какво ще е замърсяването, какви са механизмите за контрол… Представителят на инвеститора Гари Рейгън (от привлечените чужди специалисти ще да е), явно специалист по техническите въпроси, казва, че нещата са сигурни. Но няколко пъти натъртва, че това са теми извън процедурата на настоящата дискусия. Аспектите за сигурността били обект на процедура пред специален румънски орган, течаща в момента. Румънските еколози обаче опонират, че на тоя орган не може да му се има доверие. Те споменават настоящи ненадеждни (стари, от десетилетия) подобни обекти на фирмата. В крайна сметка най-важната тема – сигурността, рисковете от авария… –  остава неизяснена.

През цялото време представителите на „Нептун дийп“ са отзивчиви, отговарят акуратно в работен порядък. Но и стриктно следят „да не се излезе от процедурата“. Няколко пъти подчертават, че насреща изказвания не бива да се правят – само да се задават въпроси. Какъв е тоя румънски регламент за обществено обсъждане, не стана ясно.

След малко сградата на община Каварна си е все така празна и самотна. „Големите неща“ поеха по своя си път.

ЧАК ДО БРЕГА…

Независимо къде точно е истината в спора, ситуацията от българска гледна точка не е съвсем наред. През март българският еко министър Юлиян Попов пише до румънския си колега Мирча Фичет, че предоставените данни не съдържат категорично потвърждение за липсващ здравен риск за населението. Той е свързан с прехвърляне на течове в отстоящите на 35 км  води от българското икономическо пространство – рискове от масла, горива на обслужващия кораб, отпадъчни води от резервоари на самата платформа… – включително достигайки поради теченията българския бряг и зоните на къпане. Опасността е особено голяма при аварии.

Дружеството „За земята“ също има съображения в същина, а и доста несъгласия с методологията и процедурата по оценка на въздействието, съгласно българското и румънското законодателства.

НАЙ-ТВЪРДО ПРОТИВ

Организацията, която е най-активна и гласовита от самото начало срещу проекта, е „Грийнпийс“. Веднага след каварненското обсъждане българският ѝ офис поиска да се проведат и консултации във Варна, Бургас, Шабла, да се публикуват данните за екотоксичност на отпадъчните води. Също и да се оценят военния риск, реалните емисии парникови газове, а и дали условията за безопасност съответстват на директивата на ЕС за офшорните нефтени и газови операции.

И още от „Грийнпийс“, изразено в предишните месеци:

„Инциденти в дълбоководни проекти като този в сондажа на блок „Пеликан“ имат смъртоносни последици, особено за дивата природа. На дълбочина от почти 1000 метра до повърхността около 95% от добития газ би се разтворил във водата. Ако концентрацията на газа във водата е по-висока от 1 mg/l, до четвърт час той предизвиква тежки симптоми на отравяне при рибите като дезориентация и неподвижност. В рамките на един до два дни рибите могат да умрат.

В плитки води, като например на сондажния участък „Домино“ и 160-километровия тръбопровод до брега, авариите могат да имат фатални последици за климата. В случай на изтичане, газът бързо би се издигнал на повърхността и би изтекъл във въздуха, като част от него би се абсорбирал във водата

„Нептун Дийп“ е икономически и политически безсмислен проект с голям риск. ЕС се стреми да намали максимално зависимостта си от изкопаеми горива и да посрещне целите за климата, които е приела общността.

Във водите на Черно море ще бъдат изхвърлени  над 5 млн. куб. м отпадъчни води, които лесно биха стигнали България заради естествените течения в Черно море. Рискът от аварии в подобни платформи е огромен поради военните действия в Украйна“.

В КРАЙНА СМЕТКА

Много е трудно е да се каже кой доколко точно е прав в спора. Но ако изоставим техническите, научните и процедурните специфики, погледнем общо на нещата, ситуацията е: още един добив в Черно море, още един риск. Защото каквито и мерки за безопасност да се вземат, и най-високи да бъдат технологиите, такива производства винаги съдържат риск – много висок при аварии. И си е треперене от тук нататък – за постоянно.

Тази статия е създадена от „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ (ОЦОСУР) в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с несторанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на ОЦОСУР и не непременно са споделени от „Про веритас“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени: Още за новините

Още от автора

Антикорупционната комисия уличи кмета на Горна Оряховица Николай Рашков в конфликт на интереси

Антикорупционната комисия уличи кмета на Горна Оряховица Николай Рашков в конфликт на интереси, заради това, че е подписал договор за продажбата на общински имот с фирмата на майка си.

Ива Лазарова, ИРПС: Нужно е будно гражданско общество

Ива Лазарова е изпълнителен директор на Института за развитие на публичната среда, чиито усилия са насочени към разработване и прилагане на механизми за отчетност на публичните институции. Ива е от тези, които почти не спят по време на избори и които влагат сърцето си, енергията и интелекта си в името на едно по-здраво, подредено и осъзнато общество.

Рая Назарян бе избрана за председател на НС с гласовете на ГЕРБ, ДПС и „Има такъв народ“

Кандидатурата на Рая Назарян(ГЕРБ-СДС) бе представена от народния представител от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова и приета с гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Има такъв народ".

Още за новините

Какво ни очаква с либерализацията на енергийния пазар за бита

Какво ни очаква с либерализацията на енергийния пазар за битови потребители? Каква е логиката да съществуват търговци на електроенергия между операторите и потребителите и как продаваната от тях енергия ще бъде по-евтина? Как ще се случи всичко това? Какво да имате предвид, когато си изберете търговец? За всичко това и още теми, свързани с енергийния пазар, разговаряме с Велин Величков, регионален мениджър на „КЕР ТОКИ ПАУЪР“ ЕАД.

Воден спасител: Морето е най-опасно от 1 до 15 август

Морето е най-опасно за плажуващите от 1 до 15 август, когато се появява мъртво вълнение със западен вятър. Това заявява водният спасител от Варна Красимир Керанов. Тази година и температурата на водата, и на въздуха край морето са по-високи в сравнение с предходните лета и се очаква тенденцията за по-горещо време да се запази до края на сезона.

Няма ли влак и автобус, няма и устойчиво развитие

Пътуващите с междуселищни автобуси и пътнически влакове хора не са много. Но пък тия, които го правят, се сблъскват с тъжна реалност – транспортните връзки непрекъснато намаляват. Процесът е траен от зората на демокрацията, силен тласък му даде ковид пандемията. Жизнен стандарт, устойчиво развитие, екология, нормален живот без обществен транспорт? – Забрави!