Политиката е мръсна работа. Това е аргументът, който най-често можем да чуем от хора, отказали да влязат в политическата въртележка, за да запазят морала си и да не бъдат употребени и „хвърлени зад автобуса“ – израз употребен по време на среднощното заседание на Националния съвет на „ Продължаваме промяната“.
Но политиката е мръсна работа не само по нашите географски ширини. И разпространения от Радостин Василев аудиозапис – активно мероприятие, извършено вероятно по поръчка на руската агентура или на държавното обвинение, на президента Радев или на…към списъка можем да добавим още заподозрени лица илюстрира добре,
че моралът в българската политическа реалност е дефицитен.
Не е морално да определяш преговорите за създаването на кабинет с ГЕРБ като сделка, но всъщност какво друго е да влезеш в общо управление с партията, която смяташ за най-токсичната и най-корумпираната и си се заклел да я изчегърташ от властта?
Ако на публиката записания разговор изглежда неморален, то какво би казала тя за кратките записи от телефонни разговори на Борисов и квалификациите му за лица, избрал и поставил на най-високите места в държавата?
И тогава имаше възмутени, но някак добронамерено възмутени и дори радостни от езика на тогавашния премиер. Нима неговата арогантност в говоренето е по-малко укорима? А можем ли да си представим как изглежда един мъжки политически разговор между Борисов и Томислав Дончев, например? Или как в ГЕРБ осъждат евентуалната си сделка с ПП? Защо тогава е тази бурна обществена реакция, която можем да сравним с възмущението на девица, на която показват фалос? Единственото логично обяснение е, че в
„Продължаваме промяната“ хората очакваха да видят отрицанието на корумпираната и преяла с власт партия на Бойко Борисов; на арогантността, цинизма и лицемерието на публичните лица от тази партия; на байганьовските методи на правене на избори и т.н., а не „още от същото“, макар и в далеч по-цивилизован вариант,
тоест проблемът е в идеалистичните очаквания на публиката. Защото ако в ПП се бяха събрали само кристално чисти в морално отношение хора, нямаше ли тяхната битка с мафията и корумпираната държава да е като на Дон Кихот с вятърните мелници?
Всъщност обект на всеобщото възмущение са не всички участници в среднощното заседание на ПП, а само Кирил Петков и Асен Василев, които го ръководеха, очертаха възможните сценарии, калкулираха печалбите и загубите от сделката с ГЕРБ и отговаряха на въпросите на участниците в дискусията. И очевидно наложиха волята си след първия неуспешен опит в Националния съвет да прокарат идеята си за кабинет с политическия си опонент.
Поведението на двамата съпредседатели ще бъде погрешно разчетено и ако не се разбере от широката публика, че ПП е проект на Петков и Василев, за реализацията на който те използваха национална мрежа от хора, преминали техните Харвардски курсове на обучение към Стопанския факултет на Софийския университет. И независимо, че създадоха партия, за да могат да участват в избори, те продължиха да съществуват по-скоро като компания. И въведоха пазарните правила и принципи в политиката.
Идеологията няма значение за тях, затова е глупаво човек да се опитва да ги ситуира вляво, вдясно или в политическия център.
Те се различават съществено от българските политици, формирали ценностната си система при разпада на тоталитарната държава и прехода й към демокрация.
Своята ценностна система двамата лидери са изграждали в други общества, с друга култура и базисно отношение към света. И може би това е причината да изглежда леко странно разбирането им затова как се прави политика. Потвърждава го начинът, по който избираха кандидатите си за депутати, комуникацията помежду им и особено стила им изразяването им. При прослушването на близо петчасовия запис от среднощното заседание, който „замрази“ преговорите с ГЕРБ (по Мария Габриел) тези, които са слушали внимателно и са чули не само двете псувни, които на фона на цветистото просторечие на Борисов дори не звучат вулгарно, трябва да са забелязали, че Асен Василев използва словосъчетания като win-win, win-lose или lose-lose за кратко описание на възможните сценарии от съвместно управление с ГЕРБ. Или че Кирил Петков вижда Мария Габриел веднъж като застраховка, втори път заедно със съпруга й като запазен етикет (lable) на правителството им и ГЕРБ като маркетингов враг или бранд за печелене на одобрение и електорат, но не и като реален враг.
Да, тези неща не звучат ОК в ушите на обществото. Но от гледна точка на чий морал, защото еталон за морал в политиката няма. В портал „Култура“ проф. Георги Фотев проследява как се променя това философското понятие в човешката история
Според професорът-социолог, моралните отсъждания за политиката в късномодерното общество, което е свръхкомплексно, се обуславят от вникване и адекватно разбиране на политическия процес.
“Целта не оправдава средствата, ако те са безогледни. Моралната политическа цел (общото благо) не е утопия и не се постига с неморални средства. Отговорността на политиците е в крайна сметка и нерядко непосредствено морална. Не по-малка е отговорността на членовете на политическото общество“.
Коя е моралната политическа цел на лидерите на ПП? И как се вписва в постигането й намерението за светкавичната смяна на директори на дирекции в министерства и агенции, коментирано като нечуван болшевизъм или съгласуването на директорите на служби с чужди посолства, квалифицирано като национално предателство. Но защо хора като президента Радев, които се изживяват като морални стожери в обществото ни подминаха без коментар идеята на ПП за провеждането на поне 500 конкурса за директори, съкращаването на администрацията, обещание на всеки нов кабинет, което после се забравя или въвеждане на еврото като паралелна разплащателна валута?
По време на Националния съвет Асен Василев заяви, че е по-скоро оптимист и вижда ситуацията като win-win. Но тя се промени светкавично и размести местата на силния и слабия в „замразените преговори“ за правителство. Сега условия ще поставят ГЕРБ.
От това ще успеят ли двете партии да създадат кабинет, който да реализира консенсусни политики в полза на обществото, зависи не краткосрочното, а дългосрочното бъдеще на България. Професор Фотев в цитираната вече статия посочва, че „новите рискове, безпрецедентни в историята на човечеството, поставят под въпрос доверието към елитите“. А когато липсва доверие в елитите и доверие между партиите, на ход са популистите.
*Анализът е предоставен на редакцията преди новината, че Софийска градска прокуратура предлага на главния прокурор да поиска имунитета на Бойко Борисов.
