„За истината“ препубликува анализ на Евгений Дайнов от „Дойче Веле„.
Ботев го е написал в 1875 г.: „Сега е време да покажеме, че и ние сме човеци, а не скотове“. Обидата от това, че една власт се отнася към хората като към скотове, се пали най-лесно, когато липсва справедливост.
Протести – напълно неочаквани и с безпрецедентни размери – разтрисат в последно време Грузия, Сърбия, Унгария, Северна Македония, Турция, а вече и около 1 400 градове в САЩ. Исканията и ситуациите са различни, но типът хора, които протестират – от Тбилиси в Грузия до градчето Ранчо Бернардо в Калифорния – е един и същ. В крайна сметка те реагират на едно и също нещо, скрито под разнообразието на исканията.
Разликата между потребители и граждани
Говорим за хора, свалили от себе си идентичността на потребители и поели загърбената своя роля на граждани. Разликата е съществена. Потребителят постига целите си – да пазарува – като отделно взет индивид. Властта, междувременно, е на 100 процента оставена в ръцете на управляващите. Гражданинът е коренно различно животно. За да постигат целите си, т.е. да решават засягащи всички кризи и да работят за общото бъдеще, гражданите се събират заедно на публични места. И вземат обратно в своите ръце по-малка или по-голяма порция от властта.
Какво кара мирния потребител да се разяри и да стане гражданин? Ботев го е написал най-ясно още на 13 юли 1875 година: внезапното осъзнаване, че „сега е време да покажеме, че и ние сме човеци, а не скотове”. Когато властта достатъчно дълго време се отнася към хората си като към добитък, тези хора накрая възстават. Защото се чувстват обидени и унизени, задето с тях се отнасят като със скотове.
Какво мобилизира хората за протест
Тази обида е в основата на цивилизования свят. От нея произлиза онази мобилизация на хората, която ги вади от първобитното положение на диваци, подчиняващи се на силата на вожда – и ги въвежда на терена на самоуправлението, където единствено може да има мирен и благополучен начин на живот. Там, където няма демокрация (т.е. самоуправление) хората живеят лошо – като скотове. В Русия, Северна Корея, Иран и т.н. хората кротко понасят целия произвол на една безконтролна власт, която ги обира, отвлича, насилва и убива според прищевките си – точно като домашни животни. Другаде хората не са склонни да живеят така.
Обидата е най-голяма и произвежда най-трайни резултати, когато искрата, която я е запалила, опира до онова най-важно нещо, чиято загуба гарантира пропадането в скотско състояние. Множество мислители са се опитали да уточнят кое е това най-важно нещо, но Адам Смит остава най-точен: справедливостта. „Справедливостта е носещата греда на цялата конструкция на обществото”, пише през 1759 г. Адам Смит в книгата си „Теорията на моралните чувства”. Следователно, всяка проява на несправедливост потриса хората и те хукват да прекратят онзи хаос, който в крайна сметка би унищожил всичко, на което те държат”.
И сега – внимавайте: „Ако хората не успеят да прекратят хаоса с мирни и кротки мерки, тогава им се налага да го спрат със сила и насилие”.Преведено на чист български: ако не става „со кротце и со благо”, се налага да се прибегне до „малце кьотек”. В случая – до невиждани, променящи хода на историята протести.
Когато властта наруши справедливостта
Докато властта поддържа справедливостта, хората са доволни кротко да си потребяват – да не се интересуват от големите въпроси. Когато обаче властта наруши справедливостта, благият потребител внезапно разбира, че предстоят хаос и разруха – и превърнал се в гражданин – хуква да спасява положението. Това виждаме, например, в Сърбия и в САЩ. И на двете места властта наруши справедливостта и по необходимост разруши реда, замествайки го с хаос. Американските и сръбските граждани се втурнаха на улицата да спрат именно хаоса, който прави техния мирен живот невъзможен.
Гражданите, обаче, не хукват да спасяват справедливостта единствено поради доводите на своя разум. Замесена е и онази мощна емоция, за която стана дума в началото – обидата. Тя е искрата, която запалва протеста. За да разберем как работи това, ни помага друг философ, германецът Георг Вилхелм Фридрих Хегел с неговата книга „Феноменология на духа”, издадена през 1807 година.
Задавайки си обичайния за философите въпрос – как е възможно хората да могат да живеят заедно в общество? – Хегел стига до извода, че това е възможно само там, където хората проявяват един към друг отношение, което той нарича „признание”. Признавайки на другия правото да съществува наравно с нас, ние влизаме в отношения на взаимно уважение, съчувствие и най-важното – самоуважение: уважаваме себе си, тъй като другите уважават нас. В това сме равни и това е най-важното равенство, в което живеем.
Докъде води нарушаването на този принцип
Отношението на признание е толкова фундаментално, че неговото нарушаване води не само до противодействие, но и до най-тежката възможна обида. Защото: когато към нас няма уважение, ние преставаме да бъдем хора. Оставаме с избора, по думите на древногръцкия философ Аристотел, да бъдем „богове или зверове”. Тъй като богове няма как да станем, свличаме се до нивото на животните. А това е най-тежката възможна обида и предизвиква най-яростната реакция – именно онзи бунт, който според Ботев цели да покаже, „че и ние сме човеци, а не скотове”.
Самият факт, че за да разберем какво става в света, се виждаме принудени да се опираме на отдавна мъртви мислители – а не на съвременни разследващи журналисти, например, разкрива дълбочината на кризата, в която се намираме. От години в света се е надигнала вълна, която разрушава справедливостта и отрича признанието – и която има за цел да ни доведе до положението на скотове, които безмълвно търпят всичко (вкл. собственото си клане – както става с руските войници на фронта в Украйна), което на техните господари е хрумнало да им сторят.
На тези нови господари – от Путин до Тръмп – граждани не им трябват; трябват им домашни животни. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Ние сме човеци, а не скотове.
