Анна Омелчук е украинка от Кривой Рог. Среща в България бъдещия си съпруг и създава с него семейство в Стара Загора. Имат дъщеричка на 3 години, но младата украинка не може да си намери работа, въпреки че има висше икономическо образование. Малко преди руските войски да нападнат Украйна, майката на Анна – Валентина Корольова получава дългосрочна виза и идва в България, за да види за първи път своята внучка.
Майка и дъщеря посрещат новината за нападението на родината им с ужас. Моля ги да разговаряме за случилото се. Посрещат ме изтощени от безсъние, цяла нощ са гледали репортажи по украински телевизии и са говорили по телефон с близки и приятели, с които са могли да се свържат, за да разберат какво се случва с тях и дали не са пострадали. Предложили на свои родственици, които имат финансови възможности, да дойдат в България, но те казали, че ще останат докрай в родината си.
Как приехте новината за нападението на Русия?
Анна: Много ми напомня Втората световна война, когато Хитлер напада по същия начин СССР – ненадейно призори и без да обяви война. То ние свикнахме осем години с тези перипетии и военни операции в източните части на Украйна, но да се стигне чак дотук, никой не е очаквал и още не можем да асимилираме, че това е истина. Вчера моята кръстница и цялото й семейство са прекарали деня в бомбоубежище в Киев заедно с бебето си. Почти няма незасегнат регион от военните действия, нападат не само военни бази и гарнизони, а навсякъде. А ние имаме навсякъде в страната роднини и приятели и се притесняваме за тях денонощно.
Валентина: Още съм в шок. Какво се оказва – имало го човекът до вчера, а ето днес война и го няма. Вуйчо ми каза по телефона, че под Одеса, където той живее, са бомбардирали едно село и са загинали 18 души от населението. Баща ми по времето на Отечествената война е бил едва на 19 години, когато е воювал. И ни разказваше за ужасите на войната, а днес е още по-лошо, защото Путин има ядрено оръжие и заплашва всички ни с него. И сега ние сме длъжни да страдаме…
Но украинци и руснаци имат обща история, смесени бракове и сега изведнъж ви хвърлиха в братоубийствена война, чийто изход никой не знае. Възможен ли е сценарий, при който отделни губернатори на области могат да предадат Зеленски и да се договорят с Путин?
Анна: Не, не, това е невъзможно. Цяла Украйна, депутатите, които слушам по новините и обикновените хора от репортажите, нашите познати – никой не иска Зеленски да бъде отстранен от власт. Напротив всички са сплотени зад него, а сега у нас раздават оръжие дори на цивилните граждани, които са обучени да го използват. Има и доброволци, желаещи да помагат, защото непрекъснато расте и броят на ранените. Вярно е, че хората се страхуват, това е нормално, когато над главата ти прелитат самолети, избухват снаряди и ракети, и чуваш вой на сирени. Има хора, които са стегнали куфарите си, но повечето ще останат в Украйна и няма да бягат. Да има и такива у нас – сепаратисти, които поддържат властта на Путин. Но те не са голямата част от населението, а някои от тях вече съжаляват, защото Путин ги излъга.
Валентина: Много му дойде на Зеленски през последните две години – първо пандемията, а сега и войната. Той направи много за страната ни, колко военнопленници освободи – браво на него! Затова сега всички го поддържат. И никой няма да подпише съглашение с Путин, никой! Стига – взеха ни Крим, а сега и Донбас – колко момчета загинаха там. Аз съм свидетел на погребения, колко млади върнаха оттам, а жените, майките и бабите им затваряха очите.
Путин оправдава агресията си с това, че иска да освободи народа на Украйна от Майдана, от преврата, организиран от Запада
Анна: Путин мисли така, защото не е добре с главата и много хора признават, че той не е психически здрав човек. Това твърдят дори влиятелни хора в Русия и политици, които го познават. Затова не могат да си обяснят логически неговите действия и да ги предвидят. Нито един нормален украинец не разбира от кого иска да ни освободи Путин – от нас самите ли? Сега ще разруши Украйна – летища, пристанища, военна инфраструктура, градовете, а после ние години ще трябва да ги възстановяваме – това е абсурд!
Информацията за войната в руските медии е лъжа. Руснаците ни нападат, а не украинците, както твърди пропагандата за войната в Донбас. Още докато живеех в Украйна през 2014-2015 г. ние в Кривой рог помагахме материално и морално на бежанци от Луганск и Донецк. Те ни разказваха, че там действат неизвестни въоръжени руснаци – наемници и освободени затворници и кой знае още какви.
Руският президент влезе с войска в Украйна, за да извърши денацификация на страната, така твърди той. И да се справи с новите бандеровци, които според него са извършили държавния преврат, както нарича Майдана. И с техните банди, които безчинствали над руското население в Донбас.
Анна: Тази акция уж за прочистване на Украйна от неонацисти е само повод на Путин да нападне родината ни.
Валентина: А какво прави руският президент в собствената си страна, където се развяват нацистки флагове по време на демонстрации. Да, у нас има националисти, предимно в Западна Украйна, които държат на старите религиозно-консервативни традиции, имат своя вяра, но това не означава, че те са против московците, както самите те наричат руснаците. Повечето от информацията в медиите, най-вече в руските, за действията на такива нацистки групи в Донецк и Луганск, е откровена пропаганда. Путин говори за бендеровци и ги търси тук, за да оправдае агресията си.
Анна: Хората в Западна Украйна са различни, те са традиционалисти особено по отношение на езика и се дразнят, когато чуят украинци, дошли от други части на страната, да говорят на руски. Да, това е вид национализъм, но в никакъв случай тези хора не могат да бъдат наречени неонацисти. Все едно гърци, турци или македонци да кажат дайте да направим война, защото нещо притеснява нашите сънародници в България. Това е смешно и нелепо.
Валентина: В България живеят руснаци, арменци, турци и други, но не са ли длъжни те по конституция да говорят на публични места на официалния български език? А защо Путин иска руският език у нас да бъде доминиращ? Доколкото знам има някакви споразумения той да е втори език. Но официалният е украинският, затова всички държавни документи и споразумения се подписват на него. И в руската федерация има толкова народности, там живеят даже поляци, и немци, но никой не е попитал защо техният език не е втори.
През 1932 – 33 година Сталин подлага на масов глад Съветска Украйна заради съпротивата срещу колективизацията на земята, а загиналите са милиони. Периодът в историята, известен като „Гладомор“ някои определят като геноцид, други като холокост. Изпитват ли омраза украинците към руснаците за това, което им е причинил руският диктатор или са простили ли са миналото и жертвите?
Валентина: Аз съм родена в Русия, в Свердловск, днешния Екатеринбург. След войната баща ми останал там, там се родихме с брат ми, там израснахме, там мина детството ми. А в личните ми документи е записано, че РСФСР е моята родина. Но в Украйна преживях всичките си дни, там се изучих, там създадох семейство, там се родиха децата ми, всичко най-скъпо ми е там и затова чувствам Украйна като своя родина. И изведнъж за дни всичко се срина. Тревожна съм и ме боли душата…А Русия, тя ми е някак паралелна в съзнанието.
Как ще живеят хората след тази война? И ще могат ли да се справят и децата, и възрастните с кошмарите, които ще ги будят нощем и с травмите от преживения ужас?
Анна: Не знам как ще свърши тази война, мисля че никой не знае. Но после за всички ще е психологически страшно, ще трябва да търсим психиатри и психотерапевти. Не ни стигаше пандемията, колко жертви взе и продължава да взема, а сега и война, ужас!
Българско оръжие в Донецк? Това не е фалшива новина, защото дори не е новина
Валентина: Аз съм военно задължена, имам военен билет, но вече съм на 67 години. Но въпреки това, казвам Ви честно, ако в този момент бях в Украйна, бих взела автомат, бих отишла дори само храна на момчетата да приготвям, но няма да ме вземат заради годините ми.
Не се ли чувствате по някакъв начин предадени от свободния свят? САЩ и НАТО обещаваха да стоят твърдо зад властта и народа на Украйна, но не могат да отидат към действия отвъд санкциите. А може би мислите, че трябва?
Анна: Другите държави не се включват в конфликта, защото се притесняват Путин да не използва ядрено оръжие и да започне трета световна война. Тази сутрин обсъждахме с майка напразните обещания на НАТО да приеме Украйна, дори предложението ни не са разгледали. Зеленски каза ясно: “Всички големи приказки приказвахте, а сега гледате отстрани“. Явно е, че санкциите не могат да уплашат Путин, макар че все нови и нови държави започват масово да ги налагат, а това поставя Русия в международна изолация. Но светът се страхува от руската армия. Сега САЩ и НАТО наблюдават какво ще се случи и може би ще ни помогнат, не знам.
Възможно ли е Путин да се опита да организира атентат срещу вашия президент, обявен, както той сам се изрази, за мишена № 1 на руснаците?
Анна: Аз не мисля, може и да е емоция при Зеленски, той е под голям стрес. И друг да е президентът, няма значение, защото не той, а Украйна е целта на Путин.
Валентина: Руснаците искат да свалят от власт украинците и да установят проруски или направо руски режим. Както беше при предишния ни президент Янукович, който избяга в Москва, помните го нали? Той беше с Путин, срещаха се често, все нещо крояха и политиката му беше откровено проруска. Той предаде Крим и Донецк – всичко това дължим на нашия предишен президент.
Какъв изход очаквате от тази война?
Анна: Аз се надявам да се включат в решаването на конфликта други държави и НАТО, и да спрат Путин. Иначе ще стане страшно, защото армията ни е по-малка от руската, но войниците не разбират защо техният президент ги изпрати да се бият срещу свои. Например край град Чернигов 74-та руска мото-стрелкова бригада е сложила оръжие, а войниците се предали с думите, че не искат да воюват. Момчета били уплашени и казали, че тяхното командване дори не им съобщило къде ги изпращат и с каква цел. Видях ги по нашата украинска телевизия. Това е абсурдна война и затова светът трябва да я спре.
Интервюто е взето на 26 февруари, петък.
