Проблем с доставката на дърва се очаква и за предстоящия зимен сезон в община Руен.
През миналата година фирмите, спечелили обществените поръчки за сечта, обясниха, че забавянето се дължи на липсата на работници.
Община Руен няма горско стопанство и се снабдява от това в Айтос. От 39 населени места, то доставя дърва на 36. Изключение правят селата Сини Рид, Рудина и Рожден, които се снабдявт от горското стопанство в Поморие. От ДГС – Айтос обясниха, че се предвижда дървата да бъдат доставени на 90 % до края на ноември.
Към момента от общо 50 000 куб. м. дърва за Руен, са отсечени и доставени около 25 000 куб. м. Това посочи директорът на горското стопанство в Айтос инж. Сахак Сахакян. „През януари и февруари им дадохме още 7000 куб.м., което те броят като миналогодишна квота. От Нова година до сега в община Руен са влезли 32 000 куб.м. До края на седмицата ще бъдат около 26 000 – 27 000 куб.м. Искаме този месец цифрата, която ще влезе за месец август да бъде около 7 000 куб.м. Ние до края на месеца трябва да сме направили 32 000 – 33 000 куб.м. от 50 000 куб.м. възможни. Имаме още септември, октомври и до края на ноември да направим от 46 000 – 47 000 куб.м., за да останат малко и през декември“, обясни той.
Притесненията на кмета на Руен обаче Исмаил Осман е, че може да се получи забавяне и отново да има жители, които да нямат доставени дърва до началото на януари.
В общината има и шест села, за които доставката на дърва се оказва по-трудна. В същото време там са заявени и по-големи количества. „Лимитът им е около 12 000 куб.м. Те са в равния район – Просеник, Разбойна, Ръжица, Руен, Ябълчево, Преображенци. Около тях няма много гора, но тъй като са големи села, трябва да им се доставят, при това от по-далеч. По-далечните места са труднодостъпни“, допълни Сахакян.
В момента се обсъждат и различни варианти за решаването на проблема. Един от тях е доставките да се компенсират от съседни горски стопанства. „Миналата година водихме преговори с община Сунгурларе, но от тях не можахме да вземем и 1 куб. м., защото там местното население също не беше взело тогава. Говорихме и с варненските горски стопанства. Имаше недостиг и там и те не ни дадоха. Миналата година само от несебърското горско стопанство около 500 – 600 куб. м. дърва вкарахме в община Руен“, посочи Осман.
Проблемът на фирмите, които добиват дърва е, че липсват достатъчно работници. Според Сахакян причината е, че през последните години, те са предимно от ромски произход и се занимават и с друг вид сезонна работа.
Заради забавянето миналата година, са прекратени договорите на 4 фирми. „Миналата година имаше и много заболели от коронавирус. Работниците са хора като нас, така че имаше и обективни причини. Проблемът на фирмите е, че няма много местни работници. Всяка има по 5-6 местни работници, но това не е достатъчно“, допълни Сахакян.
В момента фирмите работят във високите части на общината, за да може през есента, когато времето не е добро, да работят на удобни места, където има направени стари пътища и околоселски гори, които се намират на равно. „Община Руен сигурно получава най-много дърва за местно население. Даването на толкова дърва за местно население затруднява и нашата работа, защото има много съхнещи иглолистни, които пък фирмите нямат технологично време да усвоят. По този начин ние губим изключително много пари. Иглолистните обикновено влизат в индустрията и не се ползват за горенето“, поясни той.
Много от местните хора не искат да горят наличните бук, габър и мъждрян. „Предложихме им преди три седмици на тези шест села по 160 куб.м., те отказаха. Били тънки, не горели, не правели жар. Гората не е само дъб и цер. Гората не е магазин“, посочи Сахакян.
В сравнение с миналата година, цените на дървата са се увеличи с около 10 лв. на куб. м. „Миналата година бяха 50 лв., сега е 60 лв. Горивата и превозът също се вдигнаха.
През миналата година за един камион 10 куб. м. дърва хората плащаха по 50 лв. на куб.м., Това прави около 500 лв. на горското и от там 100 лв. – 150 лв. за превоз. Около 650 лв. – 700 лв. излизаше един камион дърва. Тази година 10 куб. м. са 600 лв. с превоза близо 300 лв. Около 900 лв. – 1000 лв. е за един камион дърва. При това на преференциална цена, плащайки на горското, а не за покупка на дървесина от фирми“, обясни кметът Исмаил Осман. Той допълни, че има напрежение сред хората и се надява до края на август поне 80 % от населението в Руен да бъде снабдено с дърва.
