„За истината“ препубликува анализ на „Factcheck“ – платформа за проверка на фактите, създадена по инициатива на Асоциацията на европейските журналисти – България.
Цитатът е от интервю с Урсула фон дер Лайен от май 2022 г. На въпрос относно продължаващия внос на руски нефт и газ в ЕС на стойност милиарди долари, които захранват военната машина на Путин, председателката на ЕК отговаря, че Съюзът вече е спрял вноса на въглища, в ход е отказването от нефта и са предприети стъпки в посока спирането на вноса на руски природен газ. Запитана защо не се въвежда пълно ембарго веднага, Фон дер Лайен обяснява, че ЕС трябва винаги да търси баланс, така че да не навреди прекалено на собствената си икономика. В същото време, „ако напълно и незабавно спрем нефта, той (Путин – б.а.) ще може да насочи нефта, който не продава на ЕС, към световния пазар, където цените ще се увеличат и ще го продаде за повече“.
Твърдението се разпространява от голям брой индивидуални потребители. То е съпроводено с иронични коментари и смеещи се емотикони. В някои от публикациите като източник е посочен Телеграм каналът @BGmilitary, представящ се като „официален канал на Воински Съюз Васил Левски“.
В други публикации е използвана снимка с надпис на руски език.
Същото изображение, съпроводено със същото твърдение на руски език, е публикувано и в Инстаграм.
Видео на руски език в ТикТок също твърди, че „Евросъюзът продължава да купува руски нефт“ и цитира същото изказване на фон дер Лайен, само че го използва да илюстрира „двойния стандарт“ на Брюксел – „защо Европа купува евтин руски газ, а после принуждава Молдова да купува същия този газ, но много по-скъпо?“. Сигурно забелязахте, как в началото се говори за нефт, после изведнъж за газ. Запомнете тази привидна „грешка“.
На български също се разпространяват версии на публикацията, в които става дума за газ, а не за нефт.
На руски език кампанията по разпространението на твърдението е започнала няколко дни по-рано, показва проверка на естонското издание „Делфи“. Същият цитат е публикуван в руски фейсбук профили и канали в Телеграм, където е било видяно от милиони потребители.
В някои от публикациите дори е вграден откъсът от интервюто от 2022 г., но е пропуснат целият контекст и никъде не е отбелязана датата, на която е направено изказването.
Същият текст, със същите илюстрации, е разпространен и в платформата “Х” на руски, сръбски и български език.
Възниква логичният въпрос защо някой си дава целия този труд – да изрови една фраза отпреди две години и половина, да направи миймове, карикатури и видеа, да ги разпространи из всички социални мрежи.
Отговорът: за да създаде подходящ контекст в подходящия момент.
Ако разгледаме привидно безобидните статуси като организирана операция за чужда информационна манипулация и намеса (Foreign Information Manipulation and Interference, FIMI), нещата започват да изглеждат подредени и логични.
Първата стъпка е изборът на точния момент. Какъв по-добър от встъпването в длъжност на новата Европейска комисия, начело с Урсула фон дер Лайен. В руските медии и българските им мегафони вече ясно се вижда новият наратив, резултат от избора на Тръмп: Тръмп е приятел, който иска мир с Русия, а ЕС е „войнолюбец“, „ястреб“ и враг.
Урсула фон дер Лайен е избрана да олицетворява този враг, въпреки че нито тя е човекът с най-голяма власт в ЕС, нито Европейската комисия е институцията с най-голяма тежест в процеса на взимане на решение – това са Съветът на ЕС и Европейският парламент. Но кремълската представа за политиката е чисто реалистка – в нея „велики сили“, водени от еднолични всевластни лидери, се борят за надмощие. Либералните концепции за сътрудничество, наднационални институции и споделяне на суверенитет нито се харесват, нито влизат в сметките на Москва.
Затова Урсула фон дер Лайен е представена от руската пропаганда като лидера на ЕС, който е слаб спрямо САЩ, но е безмилостен диктатор спрямо собствените си държави членки.
Темата също не е случайно подбрана
Спомнете си „грешката“ в някои от публикациите, където вместо за нефт става дума за газ. Не е грешка. Макар и в значително намалял обем, руският газ все още влиза в ЕС.
През второто тримесечие на 2024 г. руският газ представлява 18% от общия внос на газ в ЕС или 12,6 милиарда кубични метра.
Снабдяването на ЕС с руски газ през тръбопроводи става по два маршрута – през Украйна до Централна Европа и през Турция („Турски поток“) до Югоизточна Европа. Вносът през Украйна възлиза на около 5% от общия внос на руски газ в ЕС. Но договорът между Москва и Киев изтича в края на годината. Очаква се тогава транзитът през Украйна да спре.
През октомври 2024 г. се наблюдава увеличение на количествата, идващи от Русия през „Турски поток“. През ноември обаче САЩ наложиха санкции на „Газпромбанк“ и все още не е ясно дали и как това ще засегне газопровода „Турски поток“.
Изопачавай и преувеличавай
Данните за увеличените доставки обаче са използвани, за да се внуши, че руският газ се завръща триумфално на европейския пазар. Използването на верни факти, които се генерализират и хиперболизират, така че в крайна сметка се създава невярна картина на реалността, е добре познат подход. Той е особено важен, за да може посланията да бъдат разпространени в медиите и „препрани“ през чуждите медии. Понятието „пране на информация“ има същия смисъл като прането на пари – целта е да се заличи първоизточникът.
По повод заплахата на „Газпром“, че ще спре доставките за Австрия, Урсула фон дер Лайен написа в платформата Х: „За пореден път Путин използва енергията като оръжие. Той се опитва да изнудва Австрия и Европа като спира доставките на газ. Ние сме подготвени за това и сме готови за зимата. Газовите хранилища из целия ЕС са пълни.“
Това изявление е отразено напълно превратно от руските медии и преведено от българските им рупори, така че да звучи като „Европа е готова да спре доставките от Русия“.
По подобен начин Русия представяше нещата в началото на войната, когато започна да спира доставките на газ за европейските държави под претекст, че не извършват плащанията в рубли. По същия начин след 2014 г. представяше санкциите, наложени от ЕС като забрана за износ на селскостопански стоки за Русия, докато всъщност беше точно обратното – Русия наложи „контрасанкции“ като забрани вноса на европейска земеделска продукция. Дори и нахлуването си в Украйна Русия представя като защита от агресията на Запада.
Междувременно, на неформалното заседание на Европейския съвет в Будапеща Урсула фон дер Лайен заяви: „Все още получаваме големи количества втечнен природен газ от Русия. Защо да не го заменим с американски, който за нас е по-евтин и ще свали цената на енергията“. С което допълнително „вдъхнови“ Кремъл отново да плаши европейците с предстоящата непосилна зима.
Активирай емоциите
За да се разгърне кампанията в социалните мрежи, в играта влизат статусите с подвеждащия цитат. Създаването на впечатление, че нещо се разпространява едновременно от много различни потребители, е съществено важен елемент от разпространението на кампаниите за информационна манипулация и намеса. Платформите не отчитат това разпространение като организирано неавтентично поведение, а потребителите остават с впечатлението, че „обикновени хора“ изразяват мнението си.
Вторият важен ефект е емоционалното въздействие. Неслучайно статусът е обилно „гарниран“ с емотикони, изразяващи присмех, недоумение, гняв, погнуса и пр. Коментарите под статусите също са предимно емотикони, следващи тона, зададен в публикацията. EUvsDisinfo нарича това „хахаганда“ – когато вместо рационални аргументи се използват ирония, сарказъм, за да се подиграе темата или определена личност и се представят като абсурдни и нелепи.
Повечето потребители, които реагират на тези публикации, вероятно дори не знаят за какво става дума и не се замислят дали в тях има нещо вярно – емоциите са заразни и лесно предизвикват емоции. В социалните мрежи този ефект не просто е лесно постижим, а е гаранция, че публикацията ще се показва на повече хора. Колкото повече реагираме, толкова повече популяризираме съдържанието.
Така двигател на разпространението на дезинформацията се оказваме ние, потребителите. Ние, които имаме реални проблеми в своите демократични общества, оставяме някой друг да ни дефинира проблемите, да ни посочва решенията, да ни разделя и „владее“. Не със сила, не с пари, а с емотикони, с милиони емотикони.
