
На януарската си сесия Общински съвет – Стара Загора прие с мнозинство представителят на общината в „Индустриална зона Загоре“ АД да подкрепи на предстоящото общо събрание на акционерите сключването на договор за кредит с Българската банка за развитие(ББР). Средствата ще бъдат използвани за развитие и усъвършенстване на бъдещата „Индустриална зона Загоре-Еленино”, в която влиза и теренът на летище Стара Загора – първото гражданско летище в страната, започнало да функционира през 1937 г. Предложението, внесено от кмета Живко Тодоров, бе включено като извънредна точка в дневния ред на сесията. Повече от час продължиха дебатите по темата, общинските съветници от „Възраждане“ бяха единствените опоненти на старозагорския градоначалник.
Спорът да има или да няма летище в Стара Загора се води от години между защитниците на двете позиции.
Кметът на общината от години е застъпник на тезата, че летището няма бъдеще, затова трябва да се превърне в индустриална зона. Пред общинските съветници Живко Тодоров коментира като нонсенс твърдението, че едно летище може да бъде градоустройствен елемент, тъй като то се изгражда само, когато градът има необходимост от него. И припомни, че старозагорското е изпълнявало полети, които са спрени, много преди да бъде отнет неговия лиценз, заради нерентабилност и липса на интерес. Сега там „има един гол терен, който не може да бъде наречен летище“, твърди Живко Тодоров.
Освен това нормативната уредба за изграждането и функционирането му се е изменили толкова много, че според новите технически изисквания,
за да бъде лицензирано, това летище трябва буквално да бъде изградено наново. А за тази цел ще е необходима инвестиция в размер на стотици милиони левове.
Плановете за превръщане му в икономическа зона датират отпреди близо десет години. Летището е собственост на Държавната консолидационна компания и беше заложено като обезпечение по кредит към Българска банка за развитие (ББР). След погасяването му в началото на м.г., то бе освободен от запор. Това отваря възможност община Стара Загора да поиска от Министерството на икономиката и индустрията да й прехвърли безвъзмездно летището и земята, върху която е изградено.
Само че тогава тя няма да може да извършва разпоредителни сделки и да продава терени, каквито са намеренията на местната власт.
Кметът Тодоров, който е член на Изпълнителната комисия на партия ГЕРБ, най-вероятно е получил уверение, че земята – около 2 хил. дка., ще бъде продадена на „Индустриална зона Загоре“ за 54 млн. лв. с ДДС, което означава цена от 26 лв./кв.м, много по-ниска от пазарната към днешна дата: „Това ще даде допълнителна възможност зоната да реализира добри сделки и да има по-големи приходи“, мотивира своето предложение кметът на сесията на ОбС.
На практика това е оферта от правителството на ГЕРБ към кмет на ГЕРБ.
Сред аргументите против запазването летището, освен нецелесъобразността да се вложат средства за ремонтирането и поддържането му без гаранции за възвращаемост, кметът посочи и факта, че на 200 км. източно – в Бургас на 100 км. западно – в Пловдив има действащи летища. “В момента този терен няма как да отговори на всички технически изисквания и градоустройствени норми“, коментира кметът. Той припомни, че преди години в общината е била внесена подписка от жители на кв. „Кольо Ганчев“ срещу идеята за възстановяването на летището. То е разположено само на няколкостотин метра от жилищни и производствени сгради, което, според Тодоров, е незаконно.
Интересно как тогава Столична община гарантира сигурността на хората от софийските квартали, над чиито глави денонощно прелитат стотици, при това тежки самолети?
Инвестиция в бъдещето, която най-вероятно ще има възвръщаемост след поне 7-8 години, така нарече проекта за новата икономическа зона старозагорският кмет. Общината е мажоритарен акционер в „Индустриална зона Загоре“ с 58% участие, което означава, че ще трябва да поеме и такава част от кредита, който ББР се очаква да отпусне за изграждането на новата „Индустриална зона Загоре – Еленино“.
Кметът, най-вероятно напълно съзнателно, не отвори дума, а и никой от съветниците не попита откъде ще дойдат парите за изграждането на инфраструктурата в отделните индустриални терени и дали за тази цел общината няма да се зароби с нови дългове за десетки милиони.
От старозагорската организация на „Възраждане“ излязоха с декларация, в която поискаха предложението да бъде оттеглено, докато гражданите не бъдат прозрачно информирани за ползите и негативите от закриването на летището, което може да стане само след обстоен анализ на съществуващите данни.
По време на среща между депутата от „Възраждане“ Даниел Проданов и Гроздан Караджов, министърът и екипът му са поддържали позицията, че е добре старозагорското летище да се съхрани като част от мрежата на малките летища в страната. Такова становище е изразено и в писмения отговор на министерството на транспорта и съобщенията до депутатите Искра Михайлова и Даниел Проданов:“В контекста на очакваното развитие на полетите с вертикално издигане и кацане и безпилотни летателни системи за превоз на пътници, товари и пощенски пратки, това е особено актуално“.
Принципната позиция на МТС е за запазване, възстановяване и развитие на съществуващите летища като част от цялостната транспортна инфраструктура.
Не така мислят в Министерството на икономиката и индустрията. Все още новият министър не е отговорил на зададените му въпроси от депутатите на Костадинов относно статута на летището в Стара Загора. В предишен отговор от служебния министър Петко Николов е посочено, че летището има много предимства както като потенциална локация за осъществяване на голям инвестиционен проект, така и за развитие на индустриална зона, поради голямата площ и изградените инфраструктурни елементи – ток, газ, вода, канал, позволяващи бърз старт на инвестиционен проект.
В отговора се посочва, че възможностите за възстановяване, запазване и развитие на бившето гражданско летище са разглеждани многократно, но експертната оценка е,
че това би било неефективно, нецелесъобразно и икономически неизгодно и не може да доведе до очакваните последици за развитието на Стара Загора.
Подобна позиция пред ръководството на община Стара Загора са изразявали и предишни министри на икономиката, каза по време на обсъждането на темата Живко Тодоров. В отговора си до Даниел Проданов кметът на общината подчертава, че редица преговори с големи компании и потенциални инвеститори са завършвали с неуспех тъкмо заради липсата на обособен голям терен с изградена инфраструктура за развитие на производства и са отчетени немалко пропуснати ползи. Доклад на Индъстру Уоч отпреди няколко години дефинирал същият проблем като основен за града. Кметът Тодоров очаква развитието на една нова индустриална зона да осигури алтернативна заетост на засегнатите от прехода към неутрална икономика в България в следващите години, който ще засегне поне 80% от работните места в енергийния и минния сектор в региона. Само че новият кабинет гарантира, че мощности в комплекса „Марица изток“ преди 2038 г. няма да се спират.
А дотогава я камилата, я камиларят, казва народът.
Някой очевидно е заблудил министъра на икономиката, че новата индустриална зона ще има готова инфраструктура. Архитект Веселин Беров – един от привържениците на запазването на летището твърди, че ако то бъде превърнато в индустриална зона, там тепърва трябва да се изгражда газова и електрическа мрежа, нова помпена станция и канализация, която да връща водата на 1.5 км до колектора и т.н. Това ще струва десетки милиони лева средства на общината, които тя няма и тепърва ще трябва да търси чрез европейските фондове и програми. Архитектът е разработил Pro bono(б.ред. – за общественото благо) проект за застрояване, който съчетава летище върху терен от 1000 д-ка с писта, зона за управление и място за домуване на самолетите и индустриална зона с възможност за развитие на предприятия за дребния и среден бизнес, както и прилежаща към тях жилищна зона. Проектът предстои да бъде показан публично.
Решението, гласувано от Общинския съвет на Стара Загора бившето гражданско летище(преди близо век там са били позиционирани военни самолети) да се превърне в индустриална зона все още не е окончателно или поне така искат да мислят противниците на тази идея. Извън публичните обсъждания общински съветници и не само от „Възраждане“ коментират, че
от бъдещите продажби на индустриални терени в новата зона ще се облагодетелстват приближени до ГЕРБ фирми и лица. А от сделките ще се облажат и тези, които ги продават.
Разликата между един политик и един държавник е в това, че политиците мислят в рамките на своя управленски мандат, а държавникът поне 50 години напред. Дали кметът на Стара Загора и хората от екипа му са визионери, хората могат сами да преценят от техните действия и решения. И да си отговорят след десет години в контекста на технологичната революция и в частност на роботизацията на все повече производства, от какво повече ще се нуждае един град – от индустриална зона или от летище, от което ще могат да излитат и да кацат всякакви малки и модерни моторни, безмоторни и безпилотни летателни средства и селскостопански самолети, където ще могат да се обучават пилоти, да се развива парашутизма и т.н.
Древна латинска фраза гласи Si vis pacem, para bellum, в превода „Ако искаш мир, готви се за война!“ Нейната актуалност очевидно дори и не подозират днешните старозагорски управници. Иначе биха помислили и върху една неблагоприятна (не дай Боже) перспектива за разширяване на войната в Украйна. Защото обещаният от американския президент Доналд Тръмп мир съвсем не е сигурен. Тогава дали летищната инфраструктура ще се неглижира по такъв недопустим начин? И какво биха казали по тази тема военните експерти, например?
Документите, цитирани в текста може да видите тук: