На 12 май кметът Елин Радев (ГЕРБ) публикува проект на план за финансово оздравяване на Община Доспат през следващите три години. Публичното обсъждане е насочено за 12 юни. На пръв поглед документът изглежда дисциплиниран, с таблици, годишни проекции и конкретни числа. Но още първият ред разкрива драмата: Общината признава просрочени задължения точно 6 022 417 лв. и веднага предлага „лечение“ – безлихвен заем от държавата в същия размер, който да бъде усвоен още през третото тримесечие на 2025 г. Въпросът „А кога и как ще го върнем?“ остава за по-късно.
Планът няма резервен сценарий. Ако Министерството на финансите (МФ) откаже или просто отпусне по-малка сума, целият модел рухва. Самият текст не крие това условие, но го поднася като неизбежност, а не като риск. Така още на старта оздравяването се оказва заложник на политическо решение на финансовия министър Теменужка Петкова.
Приходната помпа – оптимизъм на хартия
Следва „магистралата на приходите“. Най-широката лента е такса „Битови отпадъци“, за която се предвижда скок от 310 хил. лв. до 569 315 лв. само за тази година – увеличение със 79%. В плановете събираемостта ненакърнено остава 86-90% и предвижда до 2028 година да бъдат събрани повече 1.2 млн. лв. Но как тези пари ще послужат за връщане на заема, при положение, че има и законова забрана парите от таксата за битови отпадъци да се използват за друго, освен за чистота, няма обяснение.
С парадокси се сблъскваме и по-нататък. В обяснителната записка кметът Радев твърди, че „засега не са предприети мерки за увеличаване на местните данъци“, но табличните разчети две страници по-надолу показват друго. В схемата на нарастването на собствените приходи по години показват ред по ред как приходите от всички данъци – от имотния до туристическия – растат с над 430 хил. лв. Със 140 хил. лв. повече данък върху превозните средства, 180 хил. лв. – от данъците за придобиване на имущество, 80 хил. лв. – данък върху недвижимо имущество, 34 хил. лв. – туристически данък. Остава впечатлението, че някой е писал текста на едно бюро и е попълвал Excel-а на друго.
Икономиите под микроскоп
Отсреща – разходната страна – стои скромна колекция от „икономизиращи“ мерки. Най-рекламираната е фотоволтаичната система върху администрацията и детската градина в село Бръщен. За нея дори е направено честно признание: без батерии ще работи реално само 60% от капацитета, така че годишната икономия ще е едва 15 010 лв. Следват LED-лампите по улиците, които според самия план водят „по-скоро до социален, а не до финансов ефект“, защото намаляват сметката за ток с едва 10%. А оптимизацията на общинското предприятие за чистота се оказва съкращаване на… незаети щатове, спестявайки максимум 60 хил. лв. годишно.
Когато всички икономии се съберат, се получават 430 хил. лв. за целия период – по-малко от 7 % от нужната сума за дълга. В последната таблица икономиите и новите приходи са миксирани с Excel акробатика в една колона и така се ражда внушителното число 5 285 188 лв. прогнозен „ефект“. Но дори тази смесена сума не стига за обслужване на безлихвения заем; остава дупка от 737 229 лв., която авторите великодушно предлагат да бъде прихваната от бъдещи държавни трансфери през 2028 г. – след края на плана.
Как се стигна до хроничния минус
Критиците на Радев твърдят, че финансовата яма е изкопана от самото управление. През юни 2024 г. местни и национални медии отразиха серия от протестни акции срещу кмета, който изпращаше багери и жандармерия да събарят имоти на хората, осмелили се да говорят за корупция или да се кандидатират срещу него. Няколко месеца по-рано кметът Радев стартира за 5,6 млн. лв. проекта „Крайбрежна“ – улица, която според опозицията обслужва предимно къщи за гости на фамилия Радеви. Парите за улицата бяха от заеми, а задълженията към доставчици нарастнаха. Макар да управлява вече трети мандат, Елин Радев вижда проблема с дълговете извън себе си.
„След встъпване в длъжност на новоизбраното общинско ръководство в началото на мес. ноември 2015 г. и след направения тогава анализ на финансовото състояние се установи, че общината се намира в тежко финансово състояние.“ – пише в анализа си кметът. В тази връзка беше изработен План за финансово оздравяване, който предвиждаше ползване на безлихвен заем от МФ за справяне със ситуацията… Такъв обаче не беше отпуснат.“ – припомня той.
Довчера: „рекордни инвестиции“
На този фон инж. Радев не спираше да говори за възход на Община Доспат. В годишния си отчет пред съветниците кметът изреди „изпълнени и договорирани проекти за над 10 млн. лв.“ и посочи детайлни списъци с улици, паркинги и туристическа инфраструктура, които според него доказват „туристическия бум“ около язовир „Доспат. Този раздвоен наратив – кризисен план от едната страна и „инвестиционен бум“ от другата – описва парадокса, в който гражданите не разбират защо трябва да плащат по-скъпи данъци и такси заради финансов колапс и как така градът „процъфтява“.
Документът за оздравяване завършва с уверението, че след отпускането на заема Общината ще държи задълженията си под 15 % от годишните разходи, както изисква законът. Но няма нито един алтернативен сценарий – нито при по-ниска събираемост, нито при забавени трансфери, нито при ново вълнение от неизплатени съдебни решения, които вече тежат върху бюджета (280 хил. лв. за обезщетения през първите месеци на 2025 г.)
Днес: „усмирителна риза“ от думи
Така оздравителната програма напомня усмирителна риза, ушита от обещания: скъпа за гражданите, евтина като ефект и проектирана така, че нищо съществено в бюджетната култура и авторитарните методи на управлeние на общината да не се промени. Числата са предмет на пожелателни интерпретации, а не на трезва аритметика. Дали Министерството на финансите ще одобри оздравителен план, който предвижда Община Доспат да връща заем, финансиран и от таксата за битови отпадъци, и в който чистосърдечно признава, че няма и намерение да върне 737 хил. лв., и очаква да бъдат прихванати след 2028 г., предстои да видим. Но при всички положения без болезнени реформи и съкращения не само сегашното, но и следващото поколение ще бъде принудено да брои не улиците с нов асфалт, а запорите по сметките на Община Доспат.
Тази статия е създадена с подкрепата на Националната фондация за демокрация (NED), посветена на развитието и укрепването на демократичните институции по света.
