„За истината“ препубликува анализ на „Свободна Европа“.
Делото, което ще определи дали последните избори са били законосъобразни, изглежда беше към края си. За едно денонощие всичко се преобърна. Свободна Европа описа цялата картина и потърси експерт, който да разтълкува значението на случилото се.
Понеделник, 10 март. Председателката на Конституционния съд (КС) Павлина Панова безпрецедентно използва правото си на национален ефир в Българската национална телевизия (БНТ), за да направи обръщение. В него тя, отново безпрецедентно, обвини Централната избирателна комисия (ЦИК) и най-вече държавната компания „Информационно обслужване“ (ИО), че възпрепятстват работата на съда, вместо да му помагат, както изисква законът.
Поводът е делото за изборните нарушения от октомври 2024 г. То започна през ноември, след като няколко партии оспориха резултатите от вота. Съдът брои наново бюлетини в част от секциите и установи грешки в обявения резултат. Заради липса на съдействие или бездействие от ЦИК и ИО обаче, съдът не може да приключи делото.
Оказа се, че освен тези институции, се е намесила и прокуратурата – заради сигнал от ИО. Дни по-рано държавната компания „оспорва“ и експертизите на съда. Всичко това се случва, докато делото за изборите е в ход. Според повечето партии става дума за саботаж.
„До голяма степен ние сме наясно с фактите, наясно сме какво ще приемем по делото, но ни е необходима финалната информация, за да постановим окончателния си акт, а именно да кажем има ли незаконност на избора на народни представители, на колко и на кои от тях“, каза Панова пред БНР.
Според бившия председател на ЦИК Александър Андреев намесата на прокуратурата, особено докато тече делото, е „неуместна“. Също така е „недопустимо“ „Информационно обслужване“ и ЦИК да не изпълняват волята на КС.
„Актовете на съда се изпълняват, а не се обсъждат“, каза Андреев пред Свободна Европа.
Изпратихме уточняващи въпроси до всички засегнати страни, но до момента на публикуването на материала не получи отговори. Затова подредихме хронологично публично известните факти до момента.
Как започна всичко
През ноември КС започна общо разглеждане на пет дела за законността на парламентарните избори, проведени на 27 октомври.
Това стана след сигнали за контролиран и купен вот, нарушения, които се виждат от видеонаблюдението, и съмнения, че МВР прикрива тези практики. Вътрешното министерство отрече.
Президентът и всички партии в 51-вия парламент без ГЕРБ и “ДПС – Ново начало” изразиха съмнения в честността на изборите и оспориха резултата. Това включва и партия “Величие”, на която не стигнаха 21 гласа да влезе в Народното събрание.
КС образува дело и назначи експертиза за близо 1770 секции в страната, която да установи действителните гласове и евентуално разминаване между данните във флаш паметта и бюлетините от машинното гласуване. КС поиска и втора експертиза за други 436 секции. Там проверяваше броят на действителните бюлетини.
Общият брой на проверените секции от вещите лица, назначени от КС, е 2204 – около 17% от всички секции в страната (12 920).
В края на февруари стана ясно, че първата експертиза е установила разминавания с официалните протоколи при близо половината от секциите. Втората е открила разминавания при една трета от тях.
Тогава КС възложи на ЦИК да преизчисли резултатите на база на новите данни. Задачата е не да се броят бюлетините наново, а да се обработят данните от експертизите, да преценят дали те ще се отразят на разпределението на мандатите в парламента и да информират съда. ЦИК възлага това на ИО, която по закон отговаря за въвеждането на резултати от вота.
Очакваше се ИО да приключи в понеделник и да уведоми ЦИК. Вместо това компанията е сигнализирала прокуратурата.
Какво твърди „Информационно обслужване“
ИО би трябвало да извърши две въвеждания на данните от експертизите в системата на ЦИК. След първото въвеждане, на 6 март, компанията изпрати писмо до ЦИК, в което описа разминавания между първоначално отчетените резултати и установеното от експертизите на КС.
Накратко разминаванията се отнасят до:
- 7 секции, в които от КС са записани 0 действителни гласове, тъй като не са намерени бюлетините от тях. По изчисления на ЦИК оттам липсват общо около 780 гласа. ИО оспорва – защото видеонаблюдението показва, че бюлетини е имало и те са броени в изборния ден.
- 11 секции, при които има дублиране в протоколите.
Тогава ЦИК, вместо да възложи на ИО да следва определението на съда, препрати писмото към КС, за да поиска допълнително указания как да процедира в тези случаи.
На 7 март комисията е предложила на съда да се възложи допълнителна проверка от кметовете на общините, в които се намират 7-те секции, за да се установи дали не е допусната грешка при съхранението и предаването на чувалите с бюлетини. Председателката на ЦИК Камелия Нейкова каза в Народното събрание, че съдът е отказал, тъй като събирането на доказателства е приключило.
В същия ден Софийската градска прокуратура (СГП) е получила сигнал от ИО за липсата на бюлетини в 7-те секции.
В експертизата са посочени 0 гласове в тези секции, защото КС не е получил бюлетините от проведените там избори, за да ги преброи.
Свободна Европа попита ЦИК дали действията на ИО са били координирани с комисията, но не получи отговор. Ако компанията е действала самостоятелно, това би означавало, че освен делото в КС, ИО е подкопала и дейността на ЦИК. По думите на Андреев в такъв случай би трябвало ЦИК да потърси отговорност от компанията.
Какво значи всичко това
С действията си ИО и ЦИК на практика поставиха под въпрос разпореждането на съда.
„Определението на КС трябва да бъде спазвано и не може да бъде поставяно под съмнение“, каза Андреев.
Панова също определи като „недопустимо“ КС да бъде поставян „в зависимост от действия или бездействия на други държавни органи“, които „са длъжни да оказват пълно съдействие, а не да възпрепятстват дейността му“.
„Неразбираемо е защо ИО са сезирали прокуратурата, без да уведомят ЦИК и КС и да поискат разрешението на съда за предоставянето на каквито и да било документи на прокуратурата“, каза още Андреев.
„Не може ЦИК и „Информационно обслужване“ да стоят над Конституционния съд“. Също така според експерта прокуратурата „в момента няма място да извършва някакви проверки или чрез действията си да затруднява съдебното производство пред КС“.
Всичко това „неминуемо рефлектира върху цялостния процес, доверието на обществото в изборите и институциите, които са натоварени с тяхното провеждане“, каза още Андреев.
Кога ще разберем резултатите от вота
От ЦИК казаха, че съдът не е позволил публикуването на сканирани протоколи от повторно проверените 2204 секции, затова ще публикува данните, ако съдът постанови различен резултат от изборите.
Дотогава може да мине известно време. Първо ИО трябва да въведе обработените данни в системата повторно. Не е ясно кога ще стане това, въпреки че новият срок, поставен от ЦИК, е 12 март. След като данните бъдат въведени и предадени на КС, той казва, има готовност за решение.
Възможно е след решението да няма промени в разпределението на мандатите в парламента. Друго възможно развитие е в него да се появи девета партия – „Величие“, и това да стане за сметка на депутати от друга парламентарна група. Възможно е и разместване в съществуващите парламентарни групи – без значение дали „Величие“ ще стане част от Народното събрание.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
