Българските служби осуетиха терористичен акт. Или по-скоро: осуетиха показно самоубийство, планирано от 16-годишно момче от Пловдив. Но „бомбата“ в главата му си остава. Същото е в главите на много други гневни деца. „За истината“ публикува анализ на Емилия Минчева за „Дойче веле“.
Снимка: Пресцентър на МВР
Опитът
за (само)взривяване е бил предотвратен благодарение на бащата на
момчето, подал сигнал в Държавна агенция „Национална сигурност“. А това,
което чу българското общество в целия шум по темата, бе не викът за
помощ, а думите „Ислямска държава“ и „терор“. Върху това натъртиха от
държавното обвинение, а в допълнение МВР разпространи снимки на целия
арсенал, събиран от момчето (което не е от семейство на мюсюлмани).
Въпреки че заместник главният прокурор Иван Гешев отправи призив детето
да се разглежда като жертва, а не като извършител, прокуратурата сметна
пускането му от ареста за грешка и настояваше то да бъде държано там в
изолация.
„Объркано дете“
На никого не е било
лесно в трудната възраст на съзряването. Знаем ли колко деца се чувстват
отхвърлени и безполезни, колко от тях са стаили силен гняв? „Това е в
някаква степен объркано дете, на което се надявам да му се окаже помощ“,
каза заместник главният прокурор Иван Гешев. Само че институциите не
помагат. Дори и в училището да има училищен психолог, а такива са
назначени само в една пета от българските училища и детски градини, той
не разполага с достатъчно време и ресурси, за да работи с всяко гневно и
фрустрирано дете. Макар че съгласно указанията на Министерството на
образованието: „Психологът работи на индивидуално ниво с детето или
ученика в групата или класа, с учителите, с родителите и с цялата
институционална общност, като извършва интервенции с фокус върху
психичното здраве на детето или ученика“.
В България има 2 367 училища и 1 844 детски градини, а
психолозите, които работят в тях, са 869. Трудно е да си представим
работата на индивидуално ниво в училище с над 350 ученици, което е
прагът, позволяващ назначаването на психолог или педагогически съветник.
Ако в учебното заведение децата са над 700, психолозите следва да са
двама. По-малките училища и детски градини не могат да си позволят тези
разходи.
„Утре вашите да дойдат в училище“
Но дори
да допуснем, че училищният психолог наистина си върши работата, а не
просто запълва щатната бройка, няма как да пренебрегнем този въпрос: щом
дадено дете има проблеми, значи по всяка вероятност проблеми има и в
семейството му. Възможно ли е училищният психолог да работи и със
семейството? Не. Тъй като липсва институционална подкрепа, обикновено се
действа на принципа „утре някой от вашите да дойде в училище“. А после
вкъщи нерядко следва физическо наказание или психически тормоз над
„виновника“. Родители и учители в България не са в здравословно
партньорство, освен ако не трябва да се събират „дарения за училището“
или пък пари за екскурзия и „зелено училище“, което си е всъщност
запълване на хотели с безплатна нощувка за учителите-организатори.
Опитите на МОН да подпомогне сътрудничеството не са ефективни.
И
още нещо: ако едно дете се нуждае от работа с психолог, Националната
здравноосигурителна каса не покрива разходите. За родителите това
означава, че дори и да забележат странности в поведението на детето си и
да се решат да го пратят при психолог, те се нуждаят от доста средства –
цената за посещение варира между 40 и 60 лева. Да не говорим, че в
много населени места такива специалисти няма.
Същото е и ако
детето се дрогира – клинична пътека за лечение на наркозависимости няма,
всеки с такъв проблем се лекува заедно с психично болните в
психиатриите, а за повечето родители е непосилно да плащат за частни
програми за детоксикация. Управляващите, които и да са те, винаги са
игнорирали проблема с дрогата и безпрепятственото ѝ разпространение.
Подминават с мълчание призивите на родители и лекари за заплащане на
лечението, за осигуряване на тестове за ранна диагностика, за
законодателни мерки, които да регламентират лечението на малолетни и
непълнолетни при доказване на зависимост.
Плашила вместо решения
16-годишното
момче от Пловдив, определено като „суперинтелигентно“ дете от „елитно
училище“, е станало обект на вербовка от страна на професионалисти от
терористичната организация „Ислямска държава“. При други негови
връстници в България „бомбата“ в главата е довела до кърваво сбиване или
пък до побой над учител заради оценка или най-обикновена забележка.
Според прокуратурата, младежът от Пловдив се е радикализирал. Но дали
щеше да каже същото, ако беше хвърлял камъни по „гейчетата от прайда“
или се беше включил в ученията на паравоенни формирования за защита на
отечеството от мигранти, а вече и от норвежци?
Проявите на
агресия сред младежите зачестяват, макар в България още да не са се
случили бунтове като този в Тотнъм от лятото на 2011, когато британски
тийнеджъри с блекбърита, тухли, бутилки и запалителни течности в ръце
грабеха и подпалваха коли и квартални магазинчета.
Охулената
Стратегия за детето съдържаше полезни насоки и идеи за защита на
детските права, в това число и реформа в областта на детското
правосъдие, конкретни мерки, свързани с грижа за децата в различните
жизнени цикли на тяхното развитие, както и ратификация на документ на
ООН, който би позволил да се търси отговорност от държавата, ако не е
защитила правата на децата. Но вместо да инициира смислен дебат, властта
подви опашка пред надигналия се вой и дори не се опита да оспори
отявлените лъжи за проекта.
Нека не се залъгваме
Накрая да кажем и това: твърде наивно би било да заявим, че виновен е интернет – и с това да приключим дебата. Популярното мобилно приложение Telegram, създадено от руския предприемач Павел Дуров, се използва за различни полезни неща, освен за контакти с терористи, какъвто е бил случаят с момчето от Пловдив. Да, в мрежата може да се намерят указания как да бъде сглобено взривно устройство. Но там има и достатъчно информации за последствията. Само че ако едно дете има „бомба“ в главата си, тя рано или късно ще се взриви.
