Общински съветник в Дряново поиска цензура при отразяване на заседания

Снимка: Pixabay

Общинският съветник от Дряново Светлана Лакова (избрана с листата на „БСП за България“, в момента независим съветник), e предложила колегите й да гласуват ограничения при отразяването на заседанията на съвета, а журналистите, които не се съобразяват с тях, да бъдат глобявани и да им бъде търсена съдебна отговорност .

Без значение, че в последствие предложението за глобите и подсъдността е оттеглено, а останалите не са приети, това не прави идеята на Лакова по-малко абсурдна, а предложението e безпрецедентен опит за налагане на цензурира върху отразяването на работата на съвета.

Какво предлага Лакова?

Съветниците по време на заседанията на Общинския съвет да могат да бъдат снимани само от лица, „сключили договор с председателя на Общинския съвет и доказали своята професионална компетентност“. Снимките към евентуални публикации, илюстриращи текстове от заседанията на съветниците, да се взимат само и единствено от официалния сайт на Община Дряново или сайта на Общинския съвет (двата са на един адрес, б.ред.).

Предложението на Светлана Лакова, т. 3 е оттеглена

Аргументите

на вносителя са твърде неясни. В предложението за решение не се уточняват критериите, по които ще се преценяват журналистите, които могат да фотографират заседанията на Общинския съвет. Единственото ясно е, че те трябва да имат договор с председателя на Общинския съвет, което е в най-чиста форма узаконяване на зависимости. Подобен подход твърде много прилича на договорите за информационно обслужване, с които редица институции си купуват медиен комфорт в последните години и е излишно дори да се коментира, че това напълно целенасочено води до пълна безкритичност и представяне дейността на дряновските общински съветници само в лицеприятна светлина.

В своето предложение общинският съветник Лакова се позовава на Конституцията на Република България, според която никой не може да бъде сниман или записван без негово знание и съгласие, и „всеки има право на защита на личния и семейния си живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция“. 

Съветничката пропуска обаче един много важен детайл.

Общинските съветници са публични личности,

а Общинският съвет е орган на местното самоуправление с контролни функции върху дейността на местната изпълнителна власт и определени правомощия, разписани в Закона за местно самоуправление и местна администрация (ЗМСМА).

В същия закон се посочва, че общинските съветници се избират от населението на съответната община, т.е. с избора си гражданите упълномощават избраните от тях да вземат решенията, касаещи общината. Затова ЗМСМА регламентира, че заседанията на Общинския съвет са открити, а гражданите могат не само да присъстват, но да отправят питания, изказват становища и правят предложения (чл. 28 от ЗМСМА). Повече от ясно е, че законодателят се е погрижил да осигури публичност за работата в Общинския съвет без да налага изисквания към професионалната компетентност или обвързаност с договори на гражданите, които идват на заседания, пък били те журналисти, администратори на групи в социалните мрежи или редови жители. Въвеждането на регулация по отношение на едно публично по закон събитие е без съмнение налагане на цензура. Според решение на Конституционния съд, тълкувайки съотношението между свободата на изразяване и правото на неприкосновеност (7/1996 г.) конституционното ограничение, охраняващо честта, достойнството и доброто име на личността не изключва публична критика, особено за публични личности.  

Между другото Европейският съд по правата на човека е поставил ясна граница между конкуриращите се права на свобода на словото, от една страна, и защитата на личните данни, от друга. Последната, според съда, не може да бъде използвана, за да се цензурира обществено значима информация и да се забранява свободният достъп до нея с цел гражданите да си съставят картина и образ на случващото се, коментира адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Фондация Програма Достъп До Информация, по повод надделяващото право на обществото на информация (mediapool.bg).

Това не е първият случай от Дряново, който цели да се ограничат гражданските права. През 2018 г. тогавашният кмет на града Мирослав Семов изпрати сигнал до Габровската окръжна прокуратура срещу гражданин, който подавал често заявления за достъп до обществена информация. Градоначалникът поиска държавното обвинение да назначи проверка, която да установи какво прави гражданинът с получената информация и дали не е налице злоупотреба с права.

Повече за случая с исканата прокурорска проверка тук

Предложението на Светлана Лакова е подкрепено от нея и още трима общински съветници, двама са гласували „против“, седем – „въздържал се“. Междувременно „За истината“ поиска копие от протокола от заседанието, за да стане ясно как е преминало обсъждането на въпросното предложение. Искането бе изпратено на председателя на Общинския съвет в Дряново на 1 септември т.г. и въпреки уверенията му, че информацията ще бъде предоставена в кратък срок, до този момент това не се е случило.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам