Общински съвети подбирали по свое усмотрение от кого инвеститори да искат промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии независимо от факта, че в нормативната уредба това е ясно определено, сочи само една от констатациите за нарушения, открити при проверка на Върховната административна прокуратура срещу незаконосъобразни норми от общински наредби, касаещи горски територии.
По силата на Закона за горите промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии извън тези, които са публична държавна собственост се извършва: от комисия в регионалната дирекция по горите – за поземлени имоти в горски територии с площ до 50 декара, попадащи в териториалния обхват на дейност на съответната регионална дирекция по горите или от комисия в Изпълнителната агенция по горите – за останалите, посочват от прокуратурата. В същото време проверките на наредби, приети от Общинските съвети по места, установили, че местният орган на власт налага за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии кметът или инвеститорът, съгласно решението на общинския съвет, да прави искане за предварително съгласуване единствено пред комисия в Изпълнителната агенция по горите.
В други случаи, проверката на прокуратурата установила, че кметове са присвоявали чужди властнически компетенции като издавали разрешения за движение в горските територии и по горските пътища на товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга, когато не е свързано с изпълнение на горскостопански, селскостопански или ловностопански дейности. По силата на Закона за горите за подобно действие се изисква разрешение, но от друг орган – директор на регионална дирекция по горите или от оправомощено от него длъжностно лице, уточняват от прокуратурата.
Открити са били и текстове в общински наредби, изискващи внасяне на депозит за издаване на разрешение за движение по горски пътища. Това процедиране е незаконосъобразно, първо, защото кметът не е органът, който издава разрешението и, второ, защото нормативните актове, според прокуратурата, не се съдържат подобна обременителна уредба.
В разрез със закона, в някои общини е искано заплащане за брането на гъби, горски плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях, когато не представлява стопанска дейност. В същото време, според прокуратурата, възмездни без изключения са добивът на дървесина и/или разпореждането с нея, но не и посочените по-горе недървесни горски продукти.
Проверката на прокуратурата е констатирала още, че в подзаконовите актове е било предвидено строителство в горските територии, собственост на общината, без промяна на предназначението, да се допуска при изграждане на стълбове за въздушни електропроводи, нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации с диаметър над 1500 мм. Изключенията в Закона за горите, обаче, пише прокуратурата, не се разпростират спрямо изброените обекти и, следователно, в местните наредби е разрешено нещо, което не е позволено от закона.
Към настоящия момент, във връзка с образуваните преписки по установените 80 наредби, в които са открити нарушения, от Върховната административна прокуратура са били подадени 50 протести до административните съдилища.
По данни на прокуратурата, нарушения от вида на посочените са били открити в подзаконови актове, сред които действащите наредби в общини Перник, Пазарджик, Ловеч, Плевен, Кюстендил, Габрово, Поморие, Севлиево, Банско, Разлог, Асеновград, Карлово, Самоков, Своге, Етрополе, Чепеларе, Трявна, Дряново, Угърчин, Чипровци, Априлци, Гърмен, Тетевен, Мездра, Елена, Девин, Борино, Панагюрище и др.
