Снимка: Община Стара Загора
Девет декара гора, намираща се в землището на старозагорското село Сулица, са обречени на изсичане след решения на Общинския съвет в Стара Загора и на Административния съд в града. Те са собственост на дружеството „Тема“ ООД, с адрес в хотел „Армира“, Старозагорските минерални бани.
И дружеството и хотелът са собственост на Венцислав Драганов – бивш служител на ДС.
Той бе и един от подсъдимите по делото „Масларова“ по обвинения в кражбата на близо 11 млн. лв. от бюджета на социалното министерство, което завърши с оправдателни присъди за всичките обвиняеми след 10 годишно шиканиране на съдебния процес.
Имотът на бизнесмена се намира в землището на село Сулица, но само на 1,5 км от центъра на балнеокурорта (който няма собствено землище) и срещу скалния феномен „Богородична стъпка“, древно езическо светилище, а след построяването на параклис в подножието му – и място за поклонения на вярващи християни.
Как от място за озеленяване в Общия устройствен план на Стара Загора, имотът е вече с променено предназначение за застрояване четете през следния линк:
Последната инстанция, която трябваше да се произнесе за законността на решението на Общинския съвет, е Административният съд в Стара Загора. На 5 май т.г. той излезе с определение, с което
остави без разглеждане
оспорваното Решение (№ 310/ 28.03.2024г.) на Общински съвет в Стара Загора и прекрати производството по административното дело, образувано по жалба на областния управител Ива Радева. (Определението на съда вижте в края на текста)
Според съдия Бойка Табакова оспорването на решението
е процесуално недопустимо,
тъй като съдебният контрол върху него не може да бъде поискан от областната управителка по избрания от нея ред в производство според текстовете на Закона за местното самоуправление и местната администрация (чл.45, ал.11), които гласят, че „измененият или повторно приетият акт на общинския съвет може да бъде оспорван пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс“.
Съдията се позовава на Решение (№ 14/15.10.2020 г.) на Конституционния съд по дело от 2020 г., въз основа на което в разпоредбата на Закона за устройство на територията (чл.127, ал.6, изм., бр. 16 от 2021 г.)
не е запазено правомощието на областния управител да оспори пред съд решението на Общинския съвет
за одобряване на ОУП по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Пред „За истината“ Тома Белев – известен природозащитник и съпредседател на партия „Зелено движение“ коментира: “Това решение на КС постановява, че в духа на равенството, освен областните управители и собствениците на имоти трябва да имат право да обжалват Общия устройствен план“.
Но вместо да узакони принципа на равенство въз основа на решението на Конституционния съд, в края на мандата на кабинета „Борисов 3“ законодателят с промяна на Закона за местното самоуправление и местната администрация (чл. 127, ал. 6) дава разрешение на собствениците да обжалват ОУП, но отнема това право на областните управители.
На практика
освен лобистка, тази поправка в закона е и противоконституционна,
защото нарушава принципа на равенството, казва Тома Белев.
По тази причина той смята, че или областният управител е трябвало да поиска от Административния съд в Стара Загора да сезира Конституционния съд с искане да се установи несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, в случая Закона за устройство на територията и Конституцията, или съдията сам да се обърне към Конституционния съд.
Нещо повече, според Белев, съдът не е длъжен да кредитира разпоредбата на ЗУТ и без да иска решение от КС като се позове на самата конституция, която натоварва областния управител със защитата на законността.
В решението по цитираното от съда конституционно дело от 2020 г., пише, че „конституционна ценност представлява не толкова постановяването на самото решение от съд, а по-скоро постановяването на справедливо съдебно решение. А разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията предвижда, че съдията трябва да се въздържа да прилага закон, за който смята, че противоречи на Конституцията. Цялостната конституционна уредба цели законът, който противоречи на Конституцията, да не бъде приложен, да не възникнат противоконституционни и в този смисъл несправедливи правни последици от прилагането на такъв правен акт и да не бъдат нарушени правата на личността“.
В случая с отказа си да разгледа оспорваното от областния управител решение на Общинския съвет за промяната на Общия устройствен план на Старозагорска община в частта му за имота на Венцислав Драганов, съдия Бойка Табакова ощетява обществения интерес, който остава незащитен. По този повод Тома Белев коментира, че Старозагорският административен съд „има проблеми в решенията си по отношение на тълкуването на правата на гражданите и на правото на чиста околна среда“.
Има ли основания решението на Общинския съвет за частична промяна на Общия устройствен план да бъде обявено за нищожно?
Нарушаването на чл.62а, ал.2 от Закона за устройство на територията,
която гласи, че „не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната“
започва от кмета на общината Живко Тодоров.
Той внася предложението на Венцислав Драганов четири пъти в Общинския съвет. То е съгласувано със зам. кмета Мартин Паскалев и с архитект Николай Василев, но без подпис на юристконсулт от общината, който е част от задължителната съгласувателна процедура.
Нарушават същата разпоредба на Закона за устройство на територията и общинските съветници, които два пъти подкрепят внесеното от кмета предложение за частична промяна на Общия устройствен план, вторият път, след като решението бе върнато от областния управител като незаконно. Няма яснота и по въпроса дали решението е трябвало да бъде прието с обикновено или квалифицирано мнозинство в Общинския съвет.
Решението е незаконно, и защото промяната на Общия устройствен план не е с цел изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, а
за да бъдат удовлетворени интересите на един частен инвеститор.
Важен е също и фактът, че Венцислав Драганов е пропуснал възможността да обжалва ОУП в периода на неговото обсъждане, преди да влезе окончателно в сила. Дали от недоглеждане или по друга причина е без значение.
Този случай ни връща към един друг казус – този с промяната на ОУП на Стара Загора в частта му за парк „Бедечка“ за да бъде разрешено застрояването му. В това решение
измененията на Общия устройствен план също са били взети при наличието на множество нарушения на чл.62а от ЗУТ като нормативна уредба за промяна на предназначението на озеленените площи на практика е била игнорирана, както и сега.
Решението за превръщане на парк Бедечка в квартал беше преосмислено от Общински съвет в Стара Загора поради редица нищожни и незаконни предходни актове и обществен натиск и през 2016 г. беше взето ново решение за запазване на по-голямата част от парка.
Опитите обаче от страна на общинска администрация и на общински съветници да лобират за един или друг частен интерес продължават и днес. И създават опасност за унищожаване на все повече зелени площи в границите на Общия устройствен план.
Затова е необходимо юристи да се произнесат дали
сегашното решение за частична промяна на Общия устройствен план на Стара Загора в частта му за имота на Венцислав Драганов не е нищожно,
при положение, че изричната забрана за промяна предназначението за зелени площи (или бъдещи такива) в ЗУТ съществува и не е променяна в годините назад.
В последните няколко години могат да се посочат не един и два примера за „зелената политика“ на община Стара Загора, когато бяха изсечени стотици дървета, за да се освободят терени за строителство на частните инвеститори. А общественият интерес явно няма никакво значение.
