Снимка: Община Доспат
С решение на Общинския съвет, взето през декември, Община Доспат превърна над 500 свои движими вещи – от медицинска апаратура и училищни автобуси, до луксозни кресла, дивани, лаптопи, и нов лизингов автомобил – в „публична общинска собственост“. Официалният мотив е, че така се предпазва общинското имущество от разпродажба заради големите дългове, но според мнозина това прилича повече на опит за „бягство“ от кредиторите и прикриване на порочни управленски практики.
„Решение № 186“ срещу съдебните изпълнители?
С пресния акт на Общинския съвет – „Решение № 186“ от 19 декември, в Доспат бяха обявени над 500 движими активи за публична общинска собственост. Сред тях: специализирана техника за депото за твърди битови отпадъци, автобуси за училищни нужди, компютри, но също „луксозни дивани“, скъпоструващи бюра за кметския кабинет, фитнес уреди, телевизори, хладилници и нов лек автомобил, купен „на лизинг“ за над 80 000 лв. преди няколко месеца. Така разширителното тълкуване на Закона за общинската собственост, според което „публични“ могат да бъдат и движими вещи, отваря възможност Община Доспат да се предпази от предприети от частни съдебни изпълнители (ЧСИ) мерки за принудително изпълнение.
Според чл. 3, ал. 2 от Закона за общинската собственост, „публичната общинска собственост“ (традиционно резервирана за площади, улици, сгради със социално значение) е под специална закрила и не може да се продава от ЧСИ. На практика, обаче, ако общината прекали, може да бъде оспорена законосъобразността на подобно решение. Особено защото чл. 3, ал. 2 изрично говори за „имоти“ (недвижими) – а тук виждаме предимно „движими“ вещи.
Кметът признава тежката криза: дългове за милиони
В друга своя докладна от ноември 2024 г. кметът Елин Радев (ГЕРБ) обявява, че местните приходи за цялата 2024 г. ще достигнат едва 1,15 млн. лв. и че от тези суми 463 481 лв. вече се „секвестират“ от ЧСИ за стари задължения. Прогнозата му е, че за функционирането на администрацията остават едва 395 364 лв., крайно недостатъчни дори за покриване на заплати и сметки за електричество и гориво. По данни на Министерството на финансите, просрочените задължения на Община Доспат надхвърлят 4,76 млн. лева към края на третото тримесечие на 2024 г.
Това, от една страна, обяснява защо местната управа е притисната и се опитва да спаси каквото може от продажба. От друга страна, буди съмнения дали редица активи – „луксозен диван“ или „скъп автомобил“ за административен комфорт – имат наистина „публично“ предназначение.
Защо лукс и защо лизинг?
Експерти твърдят, че ако една община действа в обществено благо, би трябвало да защитава първо машини за комунални дейности, медицинска апаратура, училищни автобуси и задължителната офис-техника, без която администрацията не може да обслужва гражданите. В случая, обаче, Общинският съвет е обявил за публично имущество и предмети със спорна обществена полза.
Допълнителен проблем: единият от автомобилите в списъка е все още на лизинг. Нормално лизингодателят запазва правото на собственост, докато получи всички вноски. Ако кметът спре да плаща, продавачът може да си прибере автомобила, независимо от решението на Общинския съвет. Тоест — процедурата може да се окаже недействителна или най-малкото лесно оборима в съд, ако кредитор поиска.
Един от парадоксите е, че въпреки тежките просрочени дългове над 4,7 млн. лв., кметът е продължил да поема нови задължения (лизинг за 80 хил. лв.), вместо да търси спешна финансова стабилизация. Същевременно, заплатата му, гласувана от Общинския съвет, е 6 392 лв. – най-високата сред кметовете в Смолянска област, при население на общината около 7 500 жители. На практика, фонд „Работна заплата“ в общината надвишава 70% от всички разходи, а едва 7% отиват за инвестиции, сочат данни на Министерството на финансите.
Законни ходове или „бягство“ от отговорност?
Отказът на областния управител да върне решението като незаконосъобразно оставя въпроса отворен. В писмо от 10 януари до общинския съветник от ПП-ДБ Владимир Делиев областният управител Захари Сираков заявява, че „Решение № 186/19.19.2024 г. на Общински съвет — Доспат е прието от компетентен орган, с необходимото по закон мнозинство, както и с изискуемото поименно гласуване, при посочване на отнасящото се до него фактически и правни основания за приемането му. Според критици, именно това е огромният проблем: Общината преследва краткосрочна защита от разпродажба, като лепва етикет „публично имущество“ върху абсолютно всичко – включително вещи, които очевидно не са от първа необходимост за задоволяване на обществени нужди.
Юристи подчертават, че законът не позволява да се обявяват за публична собственост вещи, които не са изцяло собственост на общината. При непълен лизинг е абсурдно решението да се обяви автомобилът за „публичен“, след като юридически той още не е изплатен. Също така, ако кредитори оспорят публичния статут на тези вещи, съдът би могъл да обяви решението за незаконосъобразно и да разреши принудително изпълнение.
Ще се намери ли изход?
Вместо да намалява разходите и да плаща на кредиторите, Община Доспат продължава да трупа дългове и да подсигурява висок комфорт на администрацията. С изкуственото „приютяване“ на имущество под шапката на публичната собственост, местното ръководство може временно да блокира съдебните изпълнители. Но в дългосрочен план това ще доведеи до повече разходи от висящи дела, лихви и съдебни такси, както и до влошаване на бизнес средата.
Ако Общинският съвет бе обявил само медицинско и учебно оборудване или комунална техника за публична собственост, критиките вероятно щяха да са по-умерени. Решението обаче включва луксозни мебели и неизплатен автомобил за 80 000 лв., докато просрочените задължения доближават пет милиона?
„Лошо управление“ или защита на гражданите?
Решение № 186 е пример как управляващите в Доспат първо са довели общината до огромни задължения чрез безотговорни разходи, а сега, когато кредитори им дишат във врата, те заобикалят закона, за да съхранят по-скоро собствения си комфорт, отколкото истински необходими активи.
Вместо намиране на финансово решение, е налице масово обявяване на всякакви вещи за „публични“, без да се разграничава кое е основно за гражданите и кое – за служебен лукс. С отсъствието на адекватен контрол от страна на областния управител, единствено съдът или упоритите кредитори могат да поставят общината на мястото й Но и това означава нови дела, нови разходи и задълбочаване на финансовата пропаст.
„Вместо да се бяга от задължения, да се търсят реални мерки за икономии и реформи“ – това е, което очакват много граждани и фирми, останали без заплатени фактури за извършени услуги. Дали управата на Доспат ще си научи урока, предстои да видим. За момента обаче, фактите говорят за друго – закъсала община с несъотносимо високи разходи за администрацията и с големи апетити за нови дългове, докато местните хора чакат решения, а кредиторите – плащане.
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Националната фондация за демокрация (NED), посветена на развитието и укрепването на демократичните институции по света.
