Кметът на Стара Загора Живко Тодоров е внесъл за разглеждане на сесията на общинския съвет в четвъртък предложение за изграждане на инсинератор за битови отпадъци на площадката на депото край село Ракитница.
В края на май то е било обсъдено и прието от Общото събрание на „Регионално сдружение за управление на отпадъците-Стара Загора“. Само че никъде не е посочено, че
предложението не беше подкрепено от гражданите
на две обществени обсъждания, проведени едно след друго в началото на март. Тогава „За истината“ писа подробно по темата и посочи всички опасности за замърсяването на околната среда от използването на метода на горене на отпадъците чрез пиролиза.
Инвеститор е бургаската фирма „Еко Гарб“ ООД, в която съдружници с по 50 процента дялово участие са Николай Тодоров и Иля Кохин от Украйна. Фирмата има 1000 лв. уставен капитал и ще търси, както беше съобщено на едно от обществените обсъждания в Стара Загора, финансиране от украински и сингапуски фондове.
Инвеститор от Бургас иска да строи „иновативно“ и „зелено“ съоръжение за унищожаване на отпадъци край Стара Загора – тук
Инсинератор с такава технология инвеститорът вече е изградил в Созопол на площадката в село Равадиново. Разрешение затова получава в мандата на бившия скандален кмет на ГЕРБ Панайот Рейзи. В предишната ни публикация по темата посочихме, че едва ли старозагорската община се е сторила най-подходящата в страната за втората инсталация на господата Тодоров и Кохин случайно. Защото в началото на октомври 2021 година те регистрират свое дъщерно дружество „Еко Гарб“ Стара Загора, което показва, че
някой е гарантирал реализацията на проекта, преди да са се произнесли експертите.
Гражданите обаче имат право да знаят какво им подготвя кметът Живко Тодоров година преди края на третия му и последен мандат. Ето и най-важните неща по темата, които утре едва ли ще станат предмет на обсъждане по време на сесията. И които може би не знаят и голяма част от съветниците:
Изгарянето на отпадъци чрез пиролиза е крайно остаряла и отречена технология при която, в зависимост от състава на отпадъци, се получават фракции, които европейското законодателства класифицира като
силно отровни и канцерогенни химични вещества.
Това поставя въпроса за контрола на входа на съоръжението. Според експерти такъв няма как да бъде осъществяван всекидневно дори и от самия оператор на инсталацията.
Тогава кой ще гарантира какво точно ще се изгаря в котлите?
Третият много важен проблем е капацитетът на проекта, който инвеститорът предвижда да се развие на два етапа. В първият е заложено изгарянето на 60 хиляди тона битови отпадъци на входа, вторият – 120 хиляди. Годишният доклад на Регионалното депо до село Ракитница за 2020 г. показва, че в единствената му клетка, запълнена 75 процента, са били депонирани 76 хиляди тона битови отпадъци, събрани от всичките 13 общини в сдружението.
Е, откъде тогава ще дойдат останалите между 45 и 50 хиляди тона, за да се постигне заложеният във втората част на проекта капацитет от 120 хиляди тона годишно? И означава ли това, че един от най-плодородните райони в България ще бъде превърнат в бунище?
На общественото обсъждане инвеститорът не скри, че
в котлите на инсинератора ще се горят гуми.
През 2016 г. екоинспекцията в Стара Загора закри инсталация за изгаряне на гуми чрез пиролиза, заради отровните черни облаци от дим, които тровеха въздуха на града.
На заседанието на общинския съвет кметът на Стара Загора Живко Тодоров -вносител на предложението за изграждане на инсинератора, трябва да каже как този проект се вписва в стратегията на ЕК за трайно намаляване на битовите отпадъци? Но не очаквам да го направи. Нито да отговори на въпроса, защо през 2021 разделно са били събрани едва 0,4 процента от всички отпадъци, генерирани в общината, зададен на общественото обсъждане от представител на сдружението „За земята“. Общината дължи на гражданите и яснота по въпроса има ли стратегия за намаляване на отпадъците, за рециклирането, оползотворяването и депонирането им, преди да пристъпва към изграждане на инсталация за третирането им?
И кой ще определя такса „смет“, ако инсинераторът бъда построен
– общинският съвет или частника, който ще калкулира в нея всички разходи за експлоатацията на съоръжението?
Най-важен от всички остава въпросът за контрола на качеството на атмосферния въздух. В Равадиново РИОСВ Бургас е задължила „Еко Гарб“ да извършва собствени автоматични измервания на емисиите, изхвърляни от инсинератора. Инвеститорът е сключил договор за тази дейност с „Еко-Консулт-Инженеринг“ ООД, която има лаборатория за въздух, води, почви и отпадъци, но не знаем лицензирана ли е да измерва диоксини, фурани и тежки метали.
Администрацията на кмета Тодоров и общинските съветници ще кажат, че в Оценката за въздействие върху околната среда на проекта трябва да се съдържат и отговорите на поставените въпроси. Само че след големите обгазявания на региона по време на унищожаването на съветските ракети на полигона Змейово
гражданите в Стара Загора не вярват на РИОСВ
и на данните които единствената акредитирана автоматична лаборатория на Изпълнителната Агенция „Околна среда“ публикува за качеството на атмосферния въздух. А пък и според източници от екоинспекцията, към настоящия момент е спорно дали тя разполага с експертен капацитет да напише едно читаво становище за въздуха.
Преди години България помни протеста на жителите на село Ракитница против изграждането на Регионалното депо за битови отпадъци. Днес хората са обезверени, защото вече са минали през тази стърга и са убедени, че ако властта е решила нещо, то ще се случи, независимо дали го искат или не. И без значение дали става дума за здравето и качеството им на живот. Тази тяхна убеденост изглежда още по-логична, когато местната власт, оядена и оплетена в зависимости, скоро ще започне последната година от своя нескончаем 12 годишен мандат. И ако има нещо за осребряване, да се осребри!
