Снимка: gerb.bg
Преди години бях поканена от тогавашния областен управител на Стара Загора в обществена комисия против корупцията в качеството ми на кореспондент на БНР. Комисията се събираше от дъжд на вятър, за да се отчете дейността си. Всъщност ставаше дума по-скоро за имитация на дейност, която се изразяваше в проверка на сигнали на граждани. Такива, доколкото изобщо имаше, бяха свързани с кокошкарски истории и нито един не засягаше лица от високите етажи на местната или държавната власт в областта.
Във въпросната комисия бяха всички директори на правоохранителните и правораздавателните органи и двама журналисти. Още на второто й заседания обявих, че прекратявам участието си в една комисия, която няма никакво намерение да се бори с корупцията, нито да я търси там, където тя се вижда като въшка на чело. И за да не бъда голословна се обърнах към директора на областната дирекция на МВР и към областния прокурор. Попитах ги толкова ли е трудно в един стохиляден град да се открият хората, забогатели незаконно и имуществото им да бъде конфискувано в полза на държавата, макар тогава още да нямаше специален закон затова. В залата настъпи
гробно мълчание,
а аз я напуснах.
Е, днес има Закон за отнемане на незаконно придобито имущество. По принцип той може да се прилага при всякакви престъпления, но се използва най-вече при трафик на наркотици, пране на пари и корупция. Въпросът е обаче, когато няма конкретни улики за престъпление, а представители на държавната администрация, депутати, прокурори, съдии и други овластени лица издигат луксозни сгради, карат нови автомобили от най-висок клас или си купуват имоти в чужбина, това представлява ли интерес за КПКОНПИ (Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество)? Очевидно не. Или по-скоро интересът й е избирателен, както показва досегашната практика. Защото няма нищо по-лесно от това да се направи проверка с какви средства за купени тези недвижими имоти, скъпи автомобили, яхти, самолети… И ако техният произход не може да бъде доказан-какво следва?
Оказва се, че дори
когато бивш министър е обвиняем за кражба
на милиони левове от строеж, финансиран със средства от държавния бюджет, разследващите не проверят имуществото му, както и това на другите обвинени заедно с него? Защото, ако го бяха направили, щяха да изскочат интересни подробности. Например как в периода на престъплението в близък санаториален курорт изникна нов хотел, построен най-вероятно с отклонени от държавния строеж материали и средства. Или как един от обвиняемите се е превърнал за една година от управител на друг СПА хотел в същия курорт в негов собственик. Сигурно с прехвърляне на безименни акции, инструмент, който не позволява и досега да научим имената на истинските собственици на големите активи в държавата, окрадени при процеса на приватизацията в България.
Днес обществото се тресе от
корупционния скандал с луксозните жилища на властта,
а социалните мрежи врят и кипят от коментари, закачки и гневни закани. Само дето не е ясно каква част от възмутените граждани биха отказали да получат на преференциални цени апартаментите на Цветанов или Цачева, ако бяха на тяхното място. Сигурно малцина. Просто, защото по нашите географски ширини корупцията е част от националния характер, а политиците ни са такива, какъвто е и народът ни. По същата причина някои разгневени от ескалиращия и набиращ сила скандал граждани изглеждат като лисицата, подминала гроздето, защото е „кисело“.
Трийсет години преход не стигнаха на България да приеме закон за лобизма. Сред страните в европейския съюз такъв закон действа само в Полша и прибалтийските републики, но необходимостта от приемането на общовалидна Директива, която да разписва
ясни правила за лобизма
става все по-осъзната. И EС сигурно скоро ще я приеме.
Идеята за въвеждане на регламенти и ограничения на лобистките практики възниква най-напред в САЩ като част от усилията за противодействие на корупция и първият такъв закон там е приет още през 1946 година. Той въвежда изискване всички организации и лица, които извършват лобистка дейност, да се вписват в публичен регистър и да разкриват с каква цел лобират, в кой закон и в чий интерес търсят промени, както и какви финансови средства изразходват за тази дейност. У нас лобирането абсолютно превратно се възприема като търговия с власт и влияние – непрозрачна и корупционна в самата си същност.
Дали става дума за
търговия с власт и влияние
в случая с Цветанов, Цачева и останалите двама от ГЕРБ, закупили ВИП жилища от фирмата „Артекс инженеринг“ АД на цени по-ниски от пазарните, трябва да установи проверката на КПКОНПИ. Нейно е задължението да провери дали и какви връзки има между поправките в Закона за устройство на територията и строежа на 34 етажната сграда „Златен век“ в „Лозенец“ от същото акционерно дружество, както и дали то е участвало в обществени поръчки и е правило предизборни дарения на партии. Но каквото и да установи антикорупционната комисия, тя ще работи под силно напрежение, защото разследването засяга силните на деня, а не техни опоненти. Затова и предварителните обществени нагласи и очаквания за резултатите от проверката са негативни.
Но дори и велможите от ГЕРБ да бъдат оневинени, те няма да получат
морална амнистия.
Реакцията на обществото е крайно негативна не само, заради разкритията, че с подобни сделки лица от високите етажи на властта нагло се облагодетелстват от престоя си в министерства или в парламента. Впрочем проверка на Антикорупционния фонд и на bTV разкри, че с апартамент от 150 кв. и два гаража от „Артекс“ се е сдобил срещу 616 евро на кв. и зам. министърът на енергетиката Красимир Първанов от квотата на „Обединените патриоти“, както и ексшефът на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков. А това разтваря корупционното ветрило още по-широко.
Омерзението на гражданите
е още по-силно и непреодолимо и заради циничните лъжи, в които се оплетоха Цветанов и Цачева при първите си публични обяснения за скандалните сделки. Някои от тях бяха толкова безумни като това на правосъдната министърка, че си харесала изкопа на бъдещата сграда и затова си купила апартамент на зелено или това как Цветанов оценил енергийната защита на луксозната кооперация „Летера“ от вграждането на 91-и Псалом в основите й. Също толкова неадекватни бяха и опитите на някои неформални говорители на ГЕРБ като Тома Биков да оправдае действията на своите колеги с предположението, че „Артекс“ е направила отстъпки на своите високопоставени клиенти с рекламна цел за фирмата.
Очевидно разкритията около „апартамент гейт“ могат да извадят още имена на „богопомазани“ управляващи, върху които се е изляла чашата на изобилието на фирми като „Артекс“. А след като в тях се включиха и други медии, освен „Свободна Европа“,
версията за предизборен заговор
срещу ГЕРБ в полза на извънпарламентарната дясна коалиция „Демократична България“ преди европейските избори през май се оказа несъстоятелна. Но по-важно от това дали тези разкрития ще катализират очистителни процеси в управляващата ГЕРБ и в мелницата на коя партия ще налеят вода преди изборите за ЕП, е дали те ще надскочат ефекта от злободневния обществен отзвук и дали ще успеят да предизвикат важни законодателни промени за ограничаване на корупцията. И понеже това е съмнително, а енергията на обществото за натиск е очевидно недостатъчна, отново ни трябва подкрепата на Европа. А след като Брюксел се отказа от мониторинга върху съдебната ни власт (предизборно или от умора) остава единствено надеждата, че ще продължи да ни наблюдава бъдещият европейски главен прокурор. Особено ако той се нарича Лаура Кьовеши.
