Дайте да го преправим този ЕС и да се върнем към Европа на отечествата, в която разните там „джендъри“ няма да ни налагат своя „розово-либерален фашизъм“. Вярвате ли на подобни измислици? Това ли е българският интерес? Отговорът на тези въпроси в анализа на Ясен Бояджиев за „Дойче веле“ :

Снимка: Принтскрийн от канала на ВМРО БНД в Youtube
Две
седмици след приемането на ВМРО в Алианса на консерваторите и
реформистите в Европа (АКРЕ) досегашният (и кандидат за бъдещ)
евродепутат от тази партия организира среща на консерваторите
с тема „Бъдещето на Европа: Традиционализъм, християнски ценности,
патриотизъм“, а основното послание беше „Новата Европа – Европа на
отечествата и нациите“.
Разточителната предварителна реклама
на срещата като „международна“ и „част от календара на АКРЕ“ се оказа
попресилена – участието бе предимно местно, а „календарът на АКРЕ“ явно
не бе успял да разбере навреме за нея. Но това са формалности. А и
всъщност събитието беше много полезно – както (вероятно) за своите
организатори, така и за страничната публика. Защото ѝ даде възможност да
се ориентира в контекста и залозите на предстоящите избори за
европейски парламент (ЕП), като фокусира в себе си процеси, характерни и
за българския, и за общоевропейския политически терен.
Предизборен кипеж
Макар и предизборната кампания формално да не е започнала, за много
от тукашните политически играчи сега е най-усилното време. Борейки се да
хванат поне една „ръка“ в предстоящото „раздаване на картите“ (което за
някои е равносилно на оцеляване), те трескаво се групират и
прегрупират, правят остри завои, свалят едни и надяват други
идеологически маски. В това отношение явно повечето са преценили, че
най-много ще се харчат консервативно-патриотичните идеи. Затова в тази
ниша вече е тясно като в консервна кутия (дори и т.нар. системни партии
са с единия крак вътре). А т.нар. публично пространство е задръстено с
измислени страхотии и врагове, които трябва да стреснат електората и да
го накарат да потърси консервативна защита. Част от играта е и
придаването на важност чрез принадлежност или прикачване към някое от
европейските политически обединения.
Подобен кипеж се
наблюдава и на общоевропейския терен. В борба за повече гласове и места в
следващия парламент политическите семейства се прегрупират и без да
подбират много-много, търсят начин да се разширяват с нови национални
играчи. В това отношение АКРЕ е типичен пример, най-вече защото има да
наваксва голямата дупка, която заради Брекзит ще оставят след себе си
британските тори. Затова се разраства българското присъствие – след
човека-партия Бареков влезе ВМРО. И няма да е чудно, ако в края на
краищата бъде припозната и откровено проруската „Атака“. Така миналата
година италианското участие бе разширено с крайнодесните „Италиански
братя“ (но пък Салвини и неговата „Лига“ засега гледат в друга посока).
Сега най-вероятно предстои наддаване кой да приюти запътилия се извън
Европейската народна партия (ЕНП) Орбан.
Залогът: бъдещето на ЕС
Всички
обясняват тази политическа хиперактивност с иначе безспорния факт, че
на тези избори е заложено бъдещето (а може би и съществуването) на
изправения пред „дълбок разлом“ ЕС. Според консерваторите този разлом е
прокопан от „политиките на глобалния либерализъм“ в лицето на ЕНП и
Партията на европейските социалисти (ПЕС), които досега са управлявали
заедно и носят отговорността за „мигрантската криза, бума на ислямския
радикализъм, ерозията на традиционните ценности“. В българската си
разновидност тази теза е по-истерична и леко изместена към
полово-сексуалната проблематика: „джендъри“, „гей пропаганда“,
„розово-либерален фашизъм“ и куп други измислици за това как някой
коварно дебне беззащитните българи, за да им обърне сексуалната
ориентация и да им смени пола. Прави впечатление и тезата за „двойните
стандарти“, според която например те (Западът) ни смятат за второ
качество хора, които не заслужават качествена храна, а могат да
консумират каквото има и каквото остане
И така – либерализмът е
нерадостното настояще, заплахата, отровата. А рецептата е написана:
„лекарството“ за Европа са консерватизмът, християнските и семейните
ценности, националните традиции, патриотизмът. Зададена е и посоката:
бъдещето на Европа е в нейното минало – „Европа на свободните отечества и
на нациите“. Което означава „връщане на компетенции у суверенните
правителства и народи, които си сътрудничат посредством
междуправителствени спогодби и споразумения“.
Истинският разлом
Моето
уважение към споменатите ценности и традиции, но решаващо за бъдещето
на ЕС няма да е противоборството между либералните и консервативните
възгледи. То, разбира се, е напълно реално, но ожесточението, с което се
води, често е модна поза за привличане на гласове. Или дори елегантно
прикритие за крайнодесни и недемократични тенденции. Истинският „дълбок
разлом“ е друг. Истинският „съдбовен избор“ е друг.
За да
обоснове тезите си, споменатият евродепутат от ВМРО твърди, че
„национализмът и националното самоопределение и националното
самосъзнание са това, което е изградило днешна Европа“. Истината обаче е
друга: основаването и развитието на ЕС е история на осъзнат отказ от
национализма в името на мира, постепенно ограничаване на националния
суверенитет и интегриране в единно пространство на демокрация,
законност, права, свобода, солидарност. Именно това европейско
обединение сега е поставено под въпрос. Разделителната линия:
по-нататъшна интеграция или връщане назад към миналото, балансиране на
интересите в името на дългосрочния общ просперитет или сблъсък на
възраждащите се национални егоизми.
Българският интерес
Привидно
българските консерватори предлагат някакъв среден път. Те са
едновременно за солидарна (разбирай – с нас) и разумна (според нашите
разбирания) Европа и за „България над всичко“ („Да направим България
велика!“). Но предлаганото „лечение“ за ЕС ще има изненадващи за тях
(или пък не?) странични ефекти. Представете си например какво ще стане с
т.нар. пакет „Макрон“, ако пледиращите за „Европа на нациите“
надделеят, всички обявят, че техните свободни отечества са над всичко,
суверенните правителства и народи си поискат обратно компетенциите.
Тогава най-напред българските камиони и шофьори ще изгубят изобщо
правото да превозват товари на местните пазари. След тях и всички
останали ще загубят свободата да работят извън България. Накрая ще се
върнат и визите. Запитайте се как ще завърши днешната патриотична борба
срещу „двойните стандарти“ в ЕС. А какво ли ще стане с бюджета на съюза и
с неговите фондове за сближаване, когато надделее разбирането за
еднопосочната солидарност и интеграцията по желание (комуто, колкото,
когато и където му е изгодно)? Вече е ясно какво може да стане със
законността, правата и свободата, в случай че се възприеме принципът на
„суверенната демокрация“ – подчинена съдебна система, овладени медии,
закрити университети, смачкано гражданско общество, авторитаризъм,
корумпирана олигархия.
Крайният резултат от всичко това ще е печален. И изчезването на днешния ЕС ще е най-малкият проблем. Дали това е българският национален интерес?