BG | EN

Някой коварно дебне беззащитните българи

Дайте да го преправим този ЕС и да се върнем към Европа на отечествата, в която разните там „джендъри“ няма да ни налагат своя „розово-либерален фашизъм“. Вярвате ли на подобни измислици? Това ли е българският интерес? Отговорът на тези въпроси в анализа на Ясен Бояджиев за „Дойче веле“ :

Ангел Джамбазки
Снимка: Принтскрийн от канала на ВМРО БНД в Youtube

Две седмици след приемането на ВМРО в Алианса на консерваторите и реформистите в Европа (АКРЕ) досегашният (и кандидат за бъдещ) евродепутат от тази партия организира среща на консерваторите с тема „Бъдещето на Европа: Традиционализъм, християнски ценности, патриотизъм“, а основното послание беше „Новата Европа – Европа на отечествата и нациите“.

Разточителната предварителна реклама на срещата като „международна“ и „част от календара на АКРЕ“ се оказа попресилена – участието бе предимно местно, а „календарът на АКРЕ“ явно не бе успял да разбере навреме за нея. Но това са формалности. А и всъщност събитието беше много полезно – както (вероятно) за своите организатори, така и за страничната публика. Защото ѝ даде възможност да се ориентира в контекста и залозите на предстоящите избори за европейски парламент (ЕП), като фокусира в себе си процеси, характерни и за българския, и за общоевропейския политически терен.

Предизборен кипеж

Макар и предизборната кампания формално да не е започнала, за много от тукашните политически играчи сега е най-усилното време. Борейки се да хванат поне една „ръка“ в предстоящото „раздаване на картите“ (което за някои е равносилно на оцеляване), те трескаво се групират и прегрупират, правят остри завои, свалят едни и надяват други идеологически маски. В това отношение явно повечето са преценили, че най-много ще се харчат консервативно-патриотичните идеи. Затова в тази ниша вече е тясно като в консервна кутия (дори и т.нар. системни партии са с единия крак вътре). А т.нар. публично пространство е задръстено с измислени страхотии и врагове, които трябва да стреснат електората и да го накарат да потърси консервативна защита. Част от играта е и придаването на важност чрез принадлежност или прикачване към някое от европейските политически обединения.

Подобен кипеж се наблюдава и на общоевропейския терен. В борба за повече гласове и места в следващия парламент политическите семейства се прегрупират и без да подбират много-много, търсят начин да се разширяват с нови национални играчи. В това отношение АКРЕ е типичен пример, най-вече защото има да наваксва голямата дупка, която заради Брекзит ще оставят след себе си британските тори. Затова се разраства българското присъствие – след човека-партия Бареков влезе ВМРО. И няма да е чудно, ако в края на краищата бъде припозната и откровено проруската „Атака“. Така миналата година италианското участие бе разширено с крайнодесните „Италиански братя“ (но пък Салвини и неговата „Лига“ засега гледат в друга посока). Сега най-вероятно предстои наддаване кой да приюти запътилия се извън Европейската народна партия (ЕНП) Орбан.

Залогът: бъдещето на ЕС

Всички обясняват тази политическа хиперактивност с иначе безспорния факт, че на тези избори е заложено бъдещето (а може би и съществуването) на изправения пред „дълбок разлом“ ЕС. Според консерваторите този разлом е прокопан от „политиките на глобалния либерализъм“ в лицето на ЕНП и Партията на европейските социалисти (ПЕС), които досега са управлявали заедно и носят отговорността за „мигрантската криза, бума на ислямския радикализъм, ерозията на традиционните ценности“. В българската си разновидност тази теза е по-истерична и леко изместена към полово-сексуалната проблематика: „джендъри“, „гей пропаганда“, „розово-либерален фашизъм“ и куп други измислици за това как някой коварно дебне беззащитните българи, за да им обърне сексуалната ориентация и да им смени пола. Прави впечатление и тезата за „двойните стандарти“, според която например те (Западът) ни смятат за второ качество хора, които не заслужават качествена храна, а могат да консумират каквото има и каквото остане

И така – либерализмът е нерадостното настояще, заплахата, отровата. А рецептата е написана: „лекарството“ за Европа са консерватизмът, християнските и семейните ценности, националните традиции, патриотизмът. Зададена е и посоката: бъдещето на Европа е в нейното минало – „Европа на свободните отечества и на нациите“. Което означава „връщане на компетенции у суверенните правителства и народи, които си сътрудничат посредством междуправителствени спогодби и споразумения“.

Истинският разлом

Моето уважение към споменатите ценности и традиции, но решаващо за бъдещето на ЕС няма да е противоборството между либералните и консервативните възгледи. То, разбира се, е напълно реално, но ожесточението, с което се води, често е модна поза за привличане на гласове. Или дори елегантно прикритие за крайнодесни и недемократични тенденции. Истинският „дълбок разлом“ е друг. Истинският „съдбовен избор“ е друг.

За да обоснове тезите си, споменатият евродепутат от ВМРО твърди, че „национализмът и националното самоопределение и националното самосъзнание са това, което е изградило днешна Европа“. Истината обаче е друга: основаването и развитието на ЕС е история на осъзнат отказ от национализма в името на мира, постепенно ограничаване на националния суверенитет и интегриране в единно пространство на демокрация, законност, права, свобода, солидарност. Именно това европейско обединение сега е поставено под въпрос. Разделителната линия: по-нататъшна интеграция или връщане назад към миналото, балансиране на интересите в името на дългосрочния общ просперитет или сблъсък на възраждащите се национални егоизми.

Българският интерес

Привидно българските консерватори предлагат някакъв среден път. Те са едновременно за солидарна (разбирай – с нас) и разумна (според нашите разбирания) Европа и за „България над всичко“ („Да направим България велика!“). Но предлаганото „лечение“ за ЕС ще има изненадващи за тях (или пък не?) странични ефекти. Представете си например какво ще стане с т.нар. пакет „Макрон“, ако пледиращите за „Европа на нациите“ надделеят, всички обявят, че техните свободни отечества са над всичко, суверенните правителства и народи си поискат обратно компетенциите. Тогава най-напред българските камиони и шофьори ще изгубят изобщо правото да превозват товари на местните пазари. След тях и всички останали ще загубят свободата да работят извън България. Накрая ще се върнат и визите. Запитайте се как ще завърши днешната патриотична борба срещу „двойните стандарти“ в ЕС. А какво ли ще стане с бюджета на съюза и с неговите фондове за сближаване, когато надделее разбирането за еднопосочната солидарност и интеграцията по желание (комуто, колкото, когато и където му е изгодно)? Вече е ясно какво може да стане със законността, правата и свободата, в случай че се възприеме принципът на „суверенната демокрация“ – подчинена съдебна система, овладени медии, закрити университети, смачкано гражданско общество, авторитаризъм, корумпирана олигархия.

Крайният резултат от всичко това ще е печален. И изчезването на днешния ЕС ще е най-малкият проблем. Дали това е българският национален интерес?

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

Още от автора

България: коронавирус, политическа бъркотия и срамни рекорди

Така наречената борба срещу Ковид-19 в България беше всъщност свободно движение по инерция, което следва прищявките на вируса. Така страната достигна световните върхове по смъртност. Но има и...

Защо еуфорията около Кирил Петков и Асен Василев може да се окаже пресилена

Ентусиазъм след новината за новия проект на Кирил Петков и Асен Василев. Преобладават силно позитивните очаквания, но е твърде вероятно царящият в момента безоблачен оптимизъм да се окаже...

„Коалиция“ не е мръсна дума

Сред партиите явно цари единодушие, че България има нужда от редовно правителство. Но ИТН всячески се опитва да избягва думата “коалиция”, която всъщност е единственият възможен вариант за управление.

Още анализи

Полет над кукувиче гнездо и логиката в политиката

В "лудницата" обикновено всичко е логично, ако се вникне в начина на мислене на пациентите. И понякога, както в "Полет над кукувичето гнездо" на Кен Киси или в "Пилето" на Уилям Уортън, пациентите се оказват по-здравомислещи и по-човечни, отколкото лекарите и надзирателите. Или пък просто се правят на луди.

Как МВР предсказа безредиците в София. И после ги улесни

"Вандалски и хулигански прояви, рушене на държавно, общинско и частно имущество и престъпления." Това не е описание на сблъсъците между протестиращите срещу Българския футболен съюз (БФС) привърженици и полицията по време на мача България - Унгария на 16 ноември в София. Това е официално предупреждение от МВР какво може да се случи, ако този мач се играе в столицата, отправено още на 31 октомври.

Има ли Западът жизнеспособна стратегия за Украйна

Днес европейците са изправени пред две много различни, но взаимно свързани войни, които застрашават не само сигурността на Европа, но и политическата идентичност на европейските общества. И в двете войни са въвлечени ядрени сили, и двете са от голямо символично значение.