Според журналиста Себастиян Модак вторият по големина град в България притежава съзидателна енергия, каквато рядко може да бъде усетена другаде.
The New York Times публикува днес статия в рубриката си „Пътуване“, посветена на Европейската столица на културата Пловдив. Журналистът Себастиан Модак е прекарал в Пловдив една седмица в края на месец април.
Модак споделя, че му е отнело няколко дни да осъзнае, че в Пловдив не всичко се върти около историята и туризма, че градът е жив и има много пластове.
„Хората, които оформят Пловдив като център на неограничената креативност, не са само творците. Арт кварталът Капана получава името си заради оформилото се каре от многобройни объркващи улички, но и наименованието му напълно отговаря на начина, по който живущите там и собствениците на малки бизнеси привличат минувачите да потънат в него, пише Себастиян Модак.
На съвсем кратко разстояние от Главната улица, павираните улички на квартала са изпълнени с барове, кафенета и бутикови магазинчета. Сега вече те са известни на всички като хипстърското място, където младите хора пушат ръчно свити цигари и разказват истории на по чаша крафт бира и скъпо кафе – но в Капана има и нещо различно, нещо, което го отличава от всички други копия на Уилиямсбърг (хипстърски квартал в Ню Йорк). Там усетих заливащо ме спокойствие – никой няма нужда да впечатлява, спокойно може да стоиш часове и да си пийваш бирата, без някой да те погледне накриво.
Мястото, на което прекарвах най-много време в Капана, е Котка и Мишка, един от първите барове в квартала. Отчитайки факта, че популярността на Капана се дължи основно на облагородяването му, собствениците на бара Ивайло Дернев, Димитър Семков и брат му Виктор споделиха, че когато са се нанесли, сградите си в основната част са били напълно изоставени.
„Основно тук беше паркинг за работещите в центъра” , казва Димитър, докато отпиваме по глътка от тъмния ейл на собствения бранд бира на бара. “Решихме да останем тук, защото съзряхме потенциала за развитие на мястото.”
Ето това е и примерът за иновативното мислене. Ивайло и Димитър са журналисти и тяхната онлайн медия „Под тепето” е все още, според много други хора, с които говорих също, една от малкото независими медии в държавата. Барът е начин да финансират журналистическите си начинания, за да не разчитат на рекламодателите. А начинанието с годините се развива все повече – в споделено работно пространство, къща за гости и дигитален пътеводител за туристи. Двамата никога не са мислили да напускат града.
„Нашата мисия е да покажем страстта и хъса на хората от Пловдив”, казва Ивайло. „Когато се случва нещо позитивно и добро, искаме да бъдем част от него”, допълва Димитър.“
В материала, колегата разказва още за традициите и атмосферата около Източноправославния Великден, чувството да седиш в хилядолетен амфитеатър, Стария град, Етнографския музей, Главната улица… Той обръща специално внимание на Пловдив като едно от 52-те места, които е задължително да посетим тази година. По думите му, календарът със събития през 2019-а в Европейската столица на културата е много наситен. Официалното откриване на Голямата базилика през есента, където се експонират повече от 21 000 квадратни метра римски мозайки, е едно перфектно стечение на обстоятелствата.
Себастиан Модак е посетил няколко арт пространства, разговаряйки с изявени пловдивски творци. Журналистът подробно разказва за галерията на Катрин и Веселина Сариеви, които според мнозина „са виновниците“ за поставянето на съвременното българско изкуство на европейската карта. Той е категоричен, че „без техния принос е трудно да се каже дали условията за столица на културата биха били изпълнени“.
Модак се среща и с Атанас Хранов, един от най – известните пловдивски художници, който му показва проекта „Седмото тепе” на Джумаята.
„Чудех се как този град успява да се продава толкова умело?, пише в края на статията си Себастиян Модак. Айляк? Сигурно! Но наред с това усещане за спокойствие, в Пловдив почувствах и порива да създаваш, какъвто не съм срещал никъде в пътуването си досега“.
