Ноевият ковчег на властта. ДПС се готви за удар

ТЕЦ „Варна“
Снимка: „За истината“

„За истината“ публикува анализ на Емилия Милчева от „Тоест“.

Дали пък премиерът Бойко Борисов не си мисли, че корабът на властта като същински Ноев ковчег ще се носи по вълните на гражданското неподчинение – и когато стихне, той и „герберите“ Му ще слязат на твърда земя? За да правят избори.

Едва ли такъв ще е краят на историята. Не само защото протестите няма да спрат – още повече след ремонта на кабинета, който им вля бензин. Но и заради отмъщението на ДПС, което няма да закъснее.

ДПС едва ли ще простят

За първи път в най-новата история бива отнета порция от раздадените на ДПС и почетния му председател Ахмед Доган. (Разрушаването на барбекюто през март 2011 г. не се брои.) Това се случва под натиска на протестите и на извънпарламентарни политически сили, публично и с одобрението и на представените в парламента партии, в т.ч. и на управлявалата с ДПС Българска социалистическа партия.

Става въпрос за отнемането на т.нар. студен резерв,

благодарение на който Доган получава законно милиони приходи. Преди година той изкупи 70% от дяловете във фирмата на Данаил Папазов „Сигда“ и така стана собственик на ТЕЦ „Варна“. А после централата (сиреч той) бе уредена със сделка за студен резерв.

Протестите срещу управлението и акциите на извънпарламентарната „Да, България“ извадиха на преден план обвързаностите (и) на тази власт с ДПС. След разпореждане на Борисов, което беше потвърдено чрез законови промени, одобрени от парламента тази седмица, за студен резерв ще се ползва само държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. Решението предизвика гнева на ДПС – Рамадан Аталай го определи като действие от омраза.

Прекратяването на сделката за студения резерв идва след серия от действия, които изострят отношенията между доскорошните партньори в конкубината – и всички те се случват за първи път. Сваляне на охраната на НСО от Доган и Пеевски, отстраняване на „министри на ДПС“, установяване като незаконни на кея и няколко сгради в лятното имение на Доган в парк „Росенец“, които и прокуратурата „видя“

Това са не просто опити за раздалечаване –

те подронват мита за могъществото на ДПС и всесилието на Доган пред избирателите в ключов момент преди избори. „Нахлуването“ на активисти на „Да, България“ с гумена лодка във води и територия – официално държавни, неофициално Доганови – беляза началото на края на мита за недосегаемостта на Доган и мълчанието на всяка власт за неговите придобивки.

Дали „наказанието“ няма да дойде от прокуратурата? Главният прокурор Иван Гешев неколкократно е казвал, че няма недосегаеми. През юни Софийската градска прокуратура се самосезира и започна проверка на първия разпространен запис с глас като на министър-председателя. Така – според лидера на „Да, България“ Христо Иванов – Бойко Борисов е „на трупчета“ в прокуратурата. Излиза, че сега премиерът би следвало да е на страната на протестиращите, които настояват за оставката на главния прокурор и въвеждане на механизъм за контрол – за да се предпази от същия този кръг, от който се опитва да се раздалечи. Но ако ДПС участват в „разобличаването“ му, те от „добрите“ ли ще са?

В края на третия си мандат Борисов си отвори твърде много фронтове, за да успее да се справи.

Смрази се с ДПС, чиито интереси от времето на Иван Костов никой не беше накърнявал. В същинска битка е с държавния глава Румен Радев – след разбирателството, което имаше с президента Георги Първанов, и комфортната сговорчивост на Росен Плевнелиев. Надигна се недоволство и ропот в собствената му партия заради отстраняването на Цветан Цветанов и полезни за партийното благоденствие партийни номенклатури.

Вече са врагове с фигури от задкулисието, с които е бил в съглашателство. Настрои срещу себе си бизнеси, подкрепяли го в първия мандат. С БСП са политически противници по подразбиране, както се казва. Наред с това на Борисов, както и на всички управленци по света, му се налага да се справи с пандемията от COVID-19 и с последиците от нея – на никой друг преди него не му се е случвало подобно зло.

Основният му фронт обаче е гражданското общество, което му показва изхода с гнева си, и извънпарламентарни политически сили, които оспорват неговото „дясно“, неговата „стабилност“, неговия държавен ред. Борисов не е от воините – неговият номер е да пробва да надхитри противниците.

Дългото сбогуване с властта

Без съмнение новите рокади в третото му правителство – общо 15 от началото на мандата, са печелене на време чрез отстъпление пред исканията на протестиращите. „Искате отстраняване на министрите, свързани със Сараите (Доган-Пеевски)? Ето, правя го“, гласят субтитрите на тази късометражка.

Биографиите на новоназначените, които трябва да удържат последния кабинет на Борисов в последните му месеци, показват съществен професионален опит. Но това няма да произведе никакво въздействие върху ефективността на системите, които ще управляват – независимо от протръбения от проправителствени анализатори рестарт.

Дори и да ги нямаше протестите, няма власт, която да е начевала реформи в последната година от мандата си.
Министърът на вътрешните работи Младен Маринов бе заменен от друг полицай – шефа на Главна дирекция „Национална полиция“ Христо Терзийски, с 24 години опит в системата. Лъчезар Борисов, чиято кариера в Министерството на икономиката е започнала преди двайсетина години, се издига от заместник на доскорошния първи във ведомството Емил Караниколов до министър.

На мястото на министъра на финансите Владислав Горанов идва Кирил Ананиев, допреди ден здравен министър. В действителност Ананиев, който беше компромисно назначение в Министерството на здравеопазването (МЗ), се връща пак в Министерството на финансите, където е прекарал над 30 години, част от тях – в изготвяне на бюджети. А начело на Министерството на здравеопазването отново е лекар – проф. Костадин Ангелов, изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска“, който е и член на Националния оперативен щаб за борба с COVID-19.

Макар и за кратко, малкият коалиционен партньор – НФСБ на Валери Симеонов, най-сетне се сдоби с портфейл и най-сетне – с туризма. Марияна Николова, бивша шефка на политическия кабинет на Валери Симеонов, сменила го на вицепремиерския пост след оставката му в края на 2018 г., сега поема туризма. Тя е и изключението от професионалистите, тъй като е политическо лице. Николина Ангелкова, чийто конфликт със Симеонов е известен, е в групата на сменените министри. Така всички вече ще научат името на Марияна Николова – и че има такъв вицепремиер.

Защо чак сега, г-н Борисов

Обявявайки основанията за оставките им, Борисов не спомена ДПС. В действителност, когато ги съобщи за първи път преди седмица, хвърли отговорността върху областните координатори на ГЕРБ, заявявайки как те поискали „да се опровергаят внушенията, че [тримата министри] са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски“. Излиза, че никой от тях преди това не си е позволил да сподели съмненията си с Лидера – или пък ръцете им са били заети да топят в соса от порциите

„Горанов постигна много, но и аз не можах да си отговоря на въпроса защо контролът върху Комисията по хазарта е бил занижен в продължение на 5 години“, каза премиерът.

Чак сега Горанов разбра за неплатените такси за 700 млн. лв. от хазартния бизнес на Васил Божков, чак сега Борисов се запита за никаквия контрол? Никой не вярва на тази комедия дел арте.

„Разместване на столовете на палубата на Титаник“

Така определи ремонта лидерът на „Да, България“ Христо Иванов. „Единственият политически факт е, че Борисов призна зависимостта на кабинета си от Пеевски“, каза той.

„Имитация на промяна. Сменят се министри, но мафиотският модел на управление остава“, заяви и председателката на БСП Корнелия Нинова.

По един ироничен начин краят на ерата „Борисов“ напомня падането на режима на Тодор Живков: старата власт се опитва да компенсира пороците си чрез социално-икономически отстъпки, всички са срещу БКП, част от тях – организирани от политическо задкулисие, и искат пътна карта на бъдещите промени.

Тогава ДПС като че ли защитаваше права. Днес брани порции.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам