Новите хоризонти в журналистиката и тъмната страна на медиите в България

Спас Спасов, основател на сайта „За истината“, говори за проблемите на регионалната журналистика в България
Снимки: Диана Желязкова

Какви са проблемите на медиите в бързо променящия се свят и какви са перспективите пред журналистите, които все повече са изложени на натиск и насилие? Как да се придържаме към основните ценности на журналистиката? На тези въпроси се опита да намери отговор международната конференция „Новите хоризонти пред журналистиката“, организирана от World Press Institute и Асоциацията на европейските журналисти в партньорство с фондация „Америка за България“. Форумът се проведе на 24 и 25 септември в София.

Журналистите ще се справят, макар че за професията става все по-трудно с изискванията за бързи и качествени новини, с пандемията, с новите технологични възможности, с нарастващите случаи на насилие към репортерите в целия свят. Това бяха основните послания на международната конференция.

112-тото място на българските медии – оцеляване под натиск

Българските журналисти трябва да оцеляват под натиск, което не е изненада при незавидното 112-то място на страната по свобода на медиите. В България хоризонтът не е толкова оптимистичен, а според анализаторите проблемите на медийния пазар не са само в свитите приходи, лошото заплащане и натиска от страна на управляващи и институции.

Първан Симеонов: Независимите медии са последната грижа на българите!

Имаме структурен проблем, и той е материален – така определи основния проблем на медиите в България изпълнителният директор на „Галъп“ Първан Симеонов. „Ние сме бедно, разслоено, застаряващо общество, на което независимите медии са му последната грижа! Така мислим, защото сме бедни. Това е структурен проблем“, анализира Симеонов.

Той цитира проучване на агенцията доколко обществото е готово да плаща за качествено съдържание. На въпрос дали хората са готови да плащат за качествена информация, или тя трябва да е безплатна, 66 % отговарят, че информацията трябва да се получава безплатно. Само 22 % смятат, че си струва да отделят пари за това. „Българското общество не е готово да плаща за качествена информация. Но щом обществото не плаща, тогава държавата ще плаща, задкулисието ще плаща“, коментира директорът на Галъп.

Друг проблем на медиите е „тъмната страна на свободата“, както Симеонов определи липсата на авторитети. „Днес всеки може да си направи медия, всеки може да каже всичко в социалните мрежи. И след като това е възможно, може да повярваме във всичко. Живеем в пост истината и лайковете са по-важни от фактите. Затова са загуби гласът на професионалистите, няма авторитети. И всичко зависи само от способностите на хората да отличават истината от лъжата“, коментира Симеонов

Венелин Петков: Свободата на словото е функция на медийната собственост

Свободата на словото зависи от медийната собственост – това заяви бившият директор на „Новини и актуални предавания“ в Би Ти Ви Венелин Петков, който след смяната на собствеността в телевизията беше освободен от поста си. Според Петков, при предишните собственици „Би Ти Ви беше останала единствената независима национална телевизия“. След смяната на собствеността обаче пролича „технологията на натиска“, заяви Петков.

Той припомни, че ефирните телевизии са основен източник на информация за масовата българска аудитория, затова мейнстрийм медиите са изключително важен играч. Това е ясно и на управляващите, подчерта Венелин Петков.

„Това, че един собственик на телевизия е известен, не е достатъчна гаранция за независимостта на медията. Защото властимащите се научиха как да се опитват да оказват натиск на чужди компании, заплашвайки ги да им съсипят бизнеса. Предишните собственици на БиТиВи отстояваха до последно независимостта на медията, след това започна свободното падане на хора като мен“, посочи Венелин Петков. Той коментира, че сега и двете частни национални телевизии са собственост на фирми, свързани с телекоми, а телекомите подлежат на строга регулация от страна на националните правителства, намеквайки, че по този начин телевизиите могат да бъдат подлагани на натиск от управляващите.

Спас Спасов: Регионалната журналистика отдавна е на командно дишане

„Регионалната журналистика в България отдавна е на командно дишане. Там е пълно с пропаганда, захаросани новини за кметове и техните приятели. Пълно е с търговци на аудитории“ – така определи състоянието на регионалните медии кореспондентън на „Капитал“ и „Дневник“ във Варна и основател на сайта „За истината“ Спас Спасов. Според него, регионалната журналистика в България е като Darknet (бел.ред – черна мрежа) – там е пълно с трафиканти и ченгета. „И в регионалната журналистика е така – фалшиви новини, откровена пропаганда, захаросани новини за селски кметове и техните приятели. Там е пълно с търговци на аудитории“, заяви още Спас Спасов. И даде пример с Габрово, където три служителки на общината водят едночасови предавания по местното радио.

„Малкото независими журналисти извън столицата са подложение на натиск, който е непознат в София. Те са заложили всичко заради своята независимост, буквално всичко“, коментира Спасов. И подчерта: „Чувството за справедливост намалява далече от София. Защото там играчите са същите, със същите компании, които си разпределят порциите и са срастнали с местната власт. Затова независимите регионални медии са важни дори в най-малките населени места, а националните медии изобщо не могат да ги заместят“.

Независимите регионални журналисти са хора с изключителен кураж, които имат смелостта да работят под натиска на всевъзможни институции и власти, подчерта Спас Спасов

Весислава Антонова: Промяната може да стане чрез обществените медии

Весислава Антонова, главен редактор на сп. Мениджър

Промяната в българската медийна среда ще дойде от промяната на обществените медии, смята главният редактор на списание „Мениджър“ Весислава Антонова. Тя посочи статистически данни, според които в България има 3233 журналисти, 120 телевизии, над 200 печатни издания и 77 радиостанции, от които поне 85 % са музикални.

„При толкова много медии, 80 % от рекламните инвестиции отиват в двете най-големи телевизии. Можем да си представим как с останалите 20 % се издържат другите медии“, коментира Антонова и допълни, че този мрачен хоризонт предопределя и това, което се случва в българската журналистика.

Масовото лошо заплащане на журналистите и липсата на качествени журналисти са прооблеми, които българската журналистика има отдавна, но ковид пандемията ги оголи пред всички, посочи Весислава Антонова. Тя припомни, че един добър журналист се създава бавно и трудно, но заради лошата среда и още по-лошото заплащане много от качествените журналисти смениха професията. „Сега с изненада откриваме, че са останали единици специализирани журналисти, които могат да пишат компетентно за енергетика, за здравеопазване, за обарзование. И тогава трябва да обърнем въпроса – защо хората да плащат за медии, които не могат да им предложат качествени анализи“, заяви Антонова. И подчерта: У нас има добри журналисти, но те са малко на брой и очевидно няма да стават повече. Затова промяната в средата, според нея, може да стане чрез обществените медии.

Конференцията събра водещи фигури на световната журналистика

Конференцията беше открита от Джон Харис, съосновател на онлайн портала Politico – медия, създадена през 2007 г. във Вирджиния, САЩ. Politico е един от най-посещаваните новинарски сайтове в Съединените щати. Харис придобива международна популярност за усилията си да създаде нов редакционен и бизнес модел, който да подкрепя качествената журналистика в ерата, когато медийната индустрия минава през радикална промяна.

Форумът събра на едно място и други водещи фигури в световната журналистика:

Майкъл Монтгомъри – продуцент на радио/подкаст поредицата за разследваща журналистика Reveal на Центъра за разследваща журналистика в Калифорния. Носител на множество журналистически награди и журналист с дългогодишен опит в сферата на радиото, телевизията и печата. Монтгомъри е сътрудничил с Асошиейтед прес, Ен Пи Ар, Би Би Си, Ей Пи Ем и „Фронтлайн”.

Пол Стайгър – основател и бивш главен редактор на ProPublica, онлайн платформа за разследваща журналистика, от 2008 до 2012 г. За този период журналистите от ProPublica получават две награди „Пулицър“. Той е бил и главен редактор на Wall street Journal в период, в който изданието печели 16 награди Пулицър.

Брита фон дер Хайде – ръководител на отдела по разследваща журналистика в NDR, най-големия германски обществен радио-телевизионен оператор в Хамбург. Екипът отговаря за радио, телевизионните и онлайн разследвания на NDR. От 2014 г. до 2019 г. Брита е режисьор, редактор и заместник-ръководител на разследващия отдел за сътрудничеството между NDR, WDR и Süddeutsche Zeitung, където участва в разследващи проекти, включително Panama Papers и Implant Files.

Павол Шалай – ръководител на бюрото за Европейския съюз/Балканите на международната организация „Репортери без граници“ (RSF). Преди да се присъедини към RSF в Париж, Шалай работи в продължение на осем години като редактор и журналист. Между 2016 г. и 2020 г. той е редактор с ресор „Енергетика и околна среда“ в европейското издание EURACTIV.

Сред участниците в конференцията бяха известни журналисти от Великобритания, Южна Африка, Германия, Украйна и България.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам