„Новината е тази откритост“. Защо ГЕРБ и ДПС изглеждат все по-близки

„За истината“ препубликува анализ на Георги А. Ангелов от „Свободна Европа„

Доскоро те отричаха да имат каквото и да било общо, въпреки че много хора ги обвиняваха точно в това. Днес Бойко Борисов и Делян Пеевски подкрепят взаимно позициите си и звучат в синхрон. И въпреки че водените от тях партии не са в коалиция, сериозни различия между ГЕРБ и ДПС тези дни няма.

ГЕРБ и ДПС имат все повече общи политически действия. В последния месец това стана още по-видимо. По този повод премиерът Николай Денков каза в неделя:

„Аз даже взех да ги наричам ГЕРБ-ДПС“.

Думите му бяха в отговор на въпрос защо „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) трябва да съгласува своите стъпки в управлението и с ДПС, след като партньорството с ГЕРБ е напълно достатъчно за обикновено мнозинство в парламента.

Ден по-рано един от лидерите на парламентарната група на ПП-ДБ Кирил Петков каза, че „координацията между ГЕРБ и ДПС е толкова сериозна, че (…) те действат почти като една структура“.

Защо всичко сякаш се върти около Пеевски: теории и факти

Самите представители на ГЕРБ и ДПС отричат да има някаква промяна и по-голямо сближаване между тях. Критиците им обаче виждат едва ли не раждането на коалиция. Официален съюз няма, но примерите за общи действия и синхронизирани позиции са много.

Свободна Европа потърси отговор на въпроса на какво се дължи това и до какво може да доведе. Според няколко политически експерти, с които разговаряхме, зачестилите общи позиции на ГЕРБ и ДПС могат да означават:

• Опит за запазване на влияние в регулаторите и съдебната власт, където предстоят назначения;
• Желание за налагане на нов образ, след като ключови фигури от двете партии бяха санкционирани от САЩ за корупция;
• Прекалена активност от страна на ДПС, за да изглеждат все едно са на власт;
• Подготовка на нов политически съюз.

Последната възможност звучи твърде екзотично за повечето хора, но и тя е споменавана като възможно обяснение за все по-честите общи действия на ГЕРБ и ДПС.

Това се случва на фона на управление, създадено през юни от коалициите “Продължаваме промяната – Демократична България” и ГЕРБ-СДС.

Двете парламентарни групи имат общо 132 места в парламента, при необходими 121 за управлението на страната, но още в самото начало на сцената излезе и ДПС. Всичко започна с това, че “За” новото правителство на 6 юни от ДПС гласуваха само тогавашният председател Мустафа Карадайъ и санкционираният от САЩ за корупция депутат Делян Пеевски, който го измести от водачеството на групата, а скоро може да поеме и партията. Няколко месеца по-късно всички от ДПС подкрепят почти всяко действие на управлението.

Участието на 36-те депутати на ДПС е необходимо единствено за приемането на промените в конституцията, с които управляващите искат да реформират съдебната система. За такива промени са необходими поне 160 народни представители. Промените в Конституцията са приоритет за ПП-ДБ.

Полет над кукувиче гнездо и логиката в политиката

Под ръководството на Пеевски обаче, парламентарната група на ДПС започна да се държи като част от управляващото мнозинство, а общите позиции с ГЕРБ станаха всекидневие. Ето само няколко примера:

• Калин Стоянов. След като протестът срещу Българския футболен съюз беше разпръснат от полицията със сила, ПП-ДБ поискаха оставката на вътрешния министър Калин Стоянов. Той отказа, а зад него застанаха едновременно ДПС и ГЕРБ. Седмица по-късно началникът на кабинета на Стоянов – Васил Кръстев подаде оставка, след като се разбра, че е работил в свързваната с Делян Пеевски верига „Лафка“.
• Здравната каса. Управителят на касата Станимир Михайлов и новоизбраният подуправител Момчил Мавров подадоха оставки. Ден по-рано парламентът избра предложения от ГЕРБ Мавров с гласовете само на ГЕРБ и ДПС и въпреки критиките на ПП-ДБ.
• „Пирогов“. Сблъсък между ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС имаше и заради освобождаването на директора на най-голямата спешна болница в страната, „Пирогов“. Здравният министър Христо Хинков мотивира освобождаването на Валентин Димитров с финансови нарушения. Това накара ГЕРБ да кажат, че ще блокират работата на Народното събрание, докато не се договорят за механизъм за кадровите промени. Веднага бяха подкрепени и от ДПС.
• „Лукойл“. ГЕРБ и ДПС поискаха временното разрешение за внос на руски петрол на “Лукойл” да отпадне още от 1 януари. Бойко Борисов дори каза, че ще подаде оставка, ако ГЕРБ „мръдне“ от тази своя позиция. Делян Пеевски от ДПС внесе общ законопроект с ГЕРБ за това. Обвиненията и на Борисов, и на Пеевски срещу премиера Денков звучаха еднотипно. В крайна сметка партиите, които подкрепят правителството, се разбраха вносът на руски петрол да спре от 1 март 2024 г. – датата, която предложи ПП-ДБ.
• Регулаторите. ДПС ще участва с една трета от назначенията в регулаторите и специалните служби заради необходимостта от гласовете на партията за тези промени, каза председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова. ПП отрекоха изобщо да има такава договорка, според която ДПС да получи една трета от местата, след като дори не участва в правителството.

Спойката „Магнитски„

„Тази колаборация между ГЕРБ и ДПС не е от сега“, каза пред Свободна Европа политологът д-р Теодор Славев, старши анализатор в Българския институт за правни инициативи. Според него в най-горещата си фаза колаборацията е започнала още през 2014 г., а втори сплотяващ фактор е, че фигури от двете партии попаднаха в санкционния списък „Магнитски” на САЩ.

През 2021 г. Делян Пеевски от ДПС беше санкциониран от Вашингтон, а година по-късно същата съдба сполетя и дългогодишния финансов министър в правителствата на Бойко Борисов – Владислав Горанов.

Славев смята, че хоризонтът на общи действия на ДПС и ГЕРБ е изборът на следващ главен прокурор, следващ Висш съдебен съвет и на председател на Върховния административен съд.

„ГЕРБ и ДПС се стремят да запазят влиянието си в съдебната власт, което имат, за да може то да служи като резервна гума при неблагоприятно развитие на политическите процеси“, каза Славев.

Една от идеите за промени в Конституцията, които вече са приети на първо четене, е ръководствата на важни държавни органи да се избират от парламента с мнозинство от 2/3. С такова мнозинство се избират членовете на Висшия съдебен съвет, Инспектората към него и новата комисия за противодействие на корупцията.

Според Славев разширяването на броя на органите, които се избират с мнозинство от 2/3, „може да се тълкува, че формално се осигурява квота на ДПС“.

„Нещата зависят от ДПС и ДПС решава“

Политологът Стойчо Стойчев, който е доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, не е съгласен, че ГЕРБ и ДПС работят заедно „или са в някакъв тотален синхрон“. Според него, ДПС по-скоро се солидаризират с ГЕРБ „що се касае за управлението“, а не с ПП-ДБ. Той смята дори, че ДПС са по-активни от ГЕРБ за промените в Конституцията, а най-активен е Делян Пеевски.

Стойчев каза, че „ДПС имат и винаги са имали подобно поведение и интерес от подобна медийна комуникация, защото по този начин внушават на избирателите си, че ако не са с двата крака, са поне с единия крак в управлението“.