Николай Панайотов – „неканоничния“

Художникът Николай Панайотов заведжа съдебен иск срещу Великотърновска митрополия, за заличения стенопис върху фасадата на новатацърква „Света Петка“ в Севливо.

Николай Панайотов
Снимка: sevlievo-online.com

Историята започва преди около година. Панайотов, който от години живее и работи във Франция, прекарва лятото в севлиевсото село Стоките. Там преди години закупи старото селско училище и го превърна в място за изкуство, наречено „Бялото училище“, където организира творчески събития и изложби. Местните го познават като разговорлив и земен човек. В Севлиево дори се ласкаят, че новите си творби показва първо в севлиевска галерия, после в столицата.

Познавайки любовта му към Севлиево, миналото лято при него отишъл Стилиян – игуменът на Батошевския манастир, определен от Великотърновска митрополия за стопанин на строящата се в Севлиево църква „Света Петка“. Стилиян предложил на художника да изработи стенописа на фасадата на новия храм. Имал само едно условие – работата да приключи за Петковден, когато е храмовия празник на новата църква.

Проектът

„Приех, при условие, че първо ще изготвя проект, който да бъде одобрен и едва след неговото одобрение ще пристъпя към изпълнението му. След обстойно изследване на житията и съществуващите образци на образното третиране на Света Петка Търновска, направих проект, предадох го и по-късно получих уверения от отец Стилиан, че имам одобрението на Митрополит Григорий и мога да започна работа на стената“, разказва Панайотов.

Той е завършил стенопис в Националната Художествена Академия, а веднага след след това преподава седем години в същата специалност. „Това е периодът преди да се установя в Париж, където живея от 1990 г. Стил, композиция, канони, синтез с архитектурата, технологии на стенните изкуства са моята материя не само на преподаване, но и демонстрирани в множество стенописи, мозайки, фрески, гоблен и сграфито у нас и навън през годините. Имам опит и в конкретния случай с църквата „Света Петка Търновска” подходих внимателно към всички етапи от проектиране, през одобряване и накрая с изпълнението на проекта. Договор не беше необходим, тъй като поръчващите нямаха средства. Така се стигна до идеята за дарение“.

Стенописът, преди да бъде заличен
Снимка: Стойо Цонев

Извикал съсед от Стоките – Николай Попов, който заедно със сина си Георги, вдигнали скелето. Безвъзмездно. Работата започнала и приключила в срок. На 14 октомври, Петковден, митрополит Григорий отслужил празнична литургия по случай храмовия празник. И на излизане от църквата, точно под новия стенопис, позира за снимка с художника, когото нарича „наш богоизбраний зограф“.

Каноничен или не?

В края на октомври Панайотов се прибира в Париж, а в България започва дискусия по канона или извън него е изографисана фасадата на църквата „Света Петка“. В интернет тръгва петиция срещу изобразената от Панайотов светица. Подписват се 114 души. Някои твърдят, че подписите стигнали 200, но тъй като петицията е закрита от нейния създател, днес няма как да знаем колко хора са се подписали в нея. Не е ясно и кой е инициаторът й. Линк към нея слагат в сайта „Пралославие“, който публикува мнението на богослова от ВТУ Тодор Енчев. Според него „стенописът няма нищо общо с традицията в православната иконография“, което е достатъчно приемането му за „каноничен“ да бъде отхвърлено.

Пак според Енчев стенописът върху фасадата на севлиевската църква не е и литургичен, т.е. той не изпълнява основните функции, които една икона трябва да има – „светецът да е разпознаваем, да е представен такъв, какъвто е обожен в рая и иконата да подпомогне вярващите в тяхната молитва“.

В същата публикация той засяга и далеч по-сериозния проблем за липсата на цялостна визия от страна на Българската православна църква относно изписването на храмовете – такава, която да важи за цялата ни Църква.
Според отец Стилиян – поръчителят на стенописа, той е получил няколко заплахи с ултиматум да заличи стенописа. „Звъняха ми по телефона, заплашваха ме, идваха нощем да тропат на портата на манастира“, казва той.

Заличаването

И така до 10 декември м.г., когато пред църквата отново е вдигнато скеле и започва заличаването на стенописа. Работата продължава докато боята не скрива напълно произведението на Николай Панайотов.

Той научава, че стената на църквата, която лично е изографисал, е вече бяла от снимки публикувани във Файсбук. Единствената му реакция от хиляди километри е в личния му профил в една от социалните мрежи, където написва: „Добро утро, фашизъм!“.

Панайотов не знае кой стои зад заличаването на стенописа. Нито дарителите, с чиито пари е вдигнат храма, нито местната управа и местните интелектуалци. А сдружението на бизнеса „Севлиево 21 век“, в което членуват близо сто души, дарили хиляди лева за църквата, издава годишния си календар, на чиято първа страница стои снимка на новата църква, изографисана от Николай Панайотов.

Отец Стилиан сам призна, че е организирал и участвал в замазването на фасадата. А до драстичната мярка се стигнало след сериозен натиск от богословите от Великотърновския университет и след решение на съвета на Търновската епархия. Причината е все същата – стенописът не е каноничен. „Решението не беше леко, каза Стилиан. Изпитвам вина към Николай Панайотов. „

Междувременно Православният богословски факултет на Великотърновския университет официално обяви, че не е инициирал подписка срещу начина, по който е изографисана Св. Петка върху едноименната севлиевска църква.

От тук нататък

Панайотов се обръща за съдействие към прокуратурата, на опитът му да търси справедливост по този начин пропада. Прокурор Десислава Христова от Районна прокуратура Севлиево отказва да образува досъдебно производство, тъй като липсват признаци на деяние от общ характер по смисъла на текста от Наказателния кодекс, който касае унищожаване или повреждане на чужда собственост. Според нея не е налице и хулиганство, а се касае за „канонически спор по повод направения стенопис на църквата, който е заличен лично от председателя на храма със съгласието на Епархийския съвет“.

Половин година по-късно Николай Панайотов тръгва на съдебна битка. Твърди, че с унищожението на оригинала на неговото произведение са нарушени авторските му права и търпи морални и материални щети.

„Унищожено е произведение на изкуството с публично предназначение, твърди в жалбата си до съда той. Фасадата е място, в което се срещат различни погледи и имат еднакво граждански права. Визуалната градска среда не принадлежи само на вярващите и църквата“, смята той.

Законодателят обаче не третира казус за авторски права върху несъществуващо произведение. Защото на практика днес Панайотов претендира за права върху несъществуващ стенопис.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам