За истината публикува позиция на Венелина Попова за случващото се в БНР от профила й във Фейсбук. Заглавието е на редакцията.
Не мога да мълча за това, което става с Националното радио, защото то беше моята съдба в продължение на 30 години – от 1990 г. до 2018 г., от които 18 години работих като кореспондент в Стара Загора за „Хоризонт“. Няколко поредни генерални директора прилагаха политиката „разделяй и владей“ и „осигури си спокойствието като платиш добре на тези, които могат да ти мътят водата“. Така постепенно деморализираха медията. И въпреки това, тя все още е една от най-свободните у нас. Така мисля, макар че повече от година вече не съм в кухнята на събитията. Но ако имаш професионално ухо, за да чуеш – в ефир всичко личи.
Това, което направи Светослав Костов със Силвия Великова беше тъпо отвсякъде. И мотива му, че я отстранява от ефир, заради това, че е назначена като „старши репортер“ в щатното разписание на радиото, е пробит отвсякъде. Защото, първо не знам в него да има длъжност „водещ“. Второ – ако Костов искаше да запази Силвия, можеше да я преназначи.
Очевидно, че това беше само претекс. Защо и кой е натиснал новият ген.директор да свали Великова от микрофон, не знам. Но обяснението, че превърнала ефира в протестърска мрежа също не хваща дикиш. Силвия е достатъчно опитна, за да не си позволи в ефир да говори директно срещу Цацаров, Гешев или който и да е от висшите магистрати и прокурори, още по-малко да агитира срещу тях.
Днешните събития в радиото имат дълга предистория и са се случвали и с други колеги. По-страшното е, че опитите да се заглуши всеки глас, който звучи по-силно и да се сложи намордник на журналистите (някои го правят сами) в една силно опорочена медийна среда, стават все повече и все по-нагли.
Неразбираемото в сагата с БНР е защо никой от гилдията в нея не изрази публично мнение при избора на Светослав Костов за генерален директор, че когато на такъв пост се поставя непознато лице (освен в спортните среди), човек без ясно изразени граждански и професионални позиции и без категорично обществено признание, първото нещо за което може да се сети човек е, че е поел ангажименти към управляващите. Каквито, между впрочем и всеки друг генерален директор преди Костов, е поемал. Затова разговорът е дълъг, но ще дойде време и за него.
