Несвършващата година

Теодора Димова

На 1 септември започна Църковната нова година. Хората в храмовете са малко – странна е тази нова година на 1 септември. В Римската империя и във Византия на всички е било ясно, защото летоброенето се е извършвало по индиктион. Но календарът се променя, както всичко в този свят. Народите са ползвали различни календари, които са им вършили прекрасна работа, а днес са непознати и неразбираеми. Днес индиктионът е останал в употреба само в църквата като нещо архаично, но и като паметник, който ни свързва с миналото. Ала в него няма да открием истинският смисъл на Църковната нова година. Отговорът ще ни го даде Христос.

Духовният смисъл на Църковната нова година разбираме от евангелския разказ, който се чете на този ден. Както е в другите евангелски разкази, които четем и преживяваме, когато размишляваме над тях. Те се случват реално с нас. Случват се отново и отново и няма да имат край. Случват се с всеки човек, който поема върху себе си името на Христос и започва да се назовава с името на Христос, и започва да живее с това име. Събитията от евангелските разкази се случват с нас по различен начин, когато ги слушаме в храма или когато ги четем в усамотение.

На 1 септември се чете евангелския откъс, който разказва за Иисус след четиридесетдневния Му пост в пустинята, когато се прибира в Назарет и по обичая Си влиза в местната синагога. За Него вече се била пръснала мълва по цялата околна страна, а местните хора Го знаели като сина на дърводелеца Йосиф. В онази страна имало много пророци, разказите за тях се предавали от поколение на поколение, но това, което се говорело за Иисус, надхвърляло всичко познато от отеческите предания и граничело с легендарното. Иисус поучавал в синагогите и бил прославян от всички. И в този съботен ден влиза отново в синагогата, подават му книгата на пророк Исаия, Той разгръща свитъка и търси определено място от неговото пророчество, намира го и започва да чете: Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година.

Ето този откъс казва какво е Господнята година – благовестието на бедните, изцелението на съкрушените сърца, проглеждането на слепите, освобождението на измъчените и на пленените. Това не е календарна година, която се определя от въртенето на земята, това не са сменящите се годишни сезони, това не са дни и нощи, не са изгреви и залези. Господнята година е от съвсем различно естество, нейните измерения са духовни. Иисус завършва четенето с думите: днес се изпълни това писание, което чухте. Тоест тази нова Господня година започва от този момент, в този момент е поставено нейното начало. Пророчеството е стояло записано в книгата осем века, чело се е безброй пъти в синагогите, било е сякаш запечатано със седем печата и е чакало да се изпълни времето, чакало е този ден, когато Иисус ще влезе в синагогата, ще разгърне книгата, ще го прочете и ще каже: днес се изпълни това писание. В този ден е началото на Господнята година, която няма да има край, ще бъде вечна, както е вечно Божието битие, ще бъде без край, както безкрайно е Божието милосърдие. Това начало възпоменаваме и празнуваме на този ден, това е нашата нова година.

Когато Иисус прочел краткото пророчество и казал днес се изпълни това писание, което чухте, очите на смълчаните слушатели били насочени в Него. Те започнали да го разбират, да съзнават, че са прогледнали от духовната слепота, да усещат, че съкрушените им сърца са изцелени. Не били вече объркани от мълвата за Него. Те знаели древното пророчество наизуст, много пъти го били слушали в синагогата, но нямали и представа кога ще се сбъднат дивните предсказания. И ето, чули Го да казва: днес се изпълни това писание.

В назаретската синагога Иисус поставя началото на невечерния ден и на невечерната година. Днес се изпълни това писание означава, че всеки ден е днес, тъй като Църковната нова година всъщност е Новият Завет, който Бог сключва със своята Църква.

Новозаветната Нова година е есхатологична, затова и ние така би следвало да празнуваме – да бъдем на духовна трапеза, да бъдем опиянени от есхатологичното питие, което никога не свършва, да сме опиянени от духа на радостта и любовта – несвършващия пир на вярата.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам