BG | EN

Непосилната лекота на кампанията „още от същото“

„За истината“ препубликува анализ на Веселин Стойнев от „Дойче Веле“.

След тригодишно отстъпление ГЕРБ иска да влезе във властта през парадния вход. Сериозният проблем за ПП-ДБ пък е първо как да консолидира собствените си избиратели. Ще успеят ли?

Предизборната кампания за поредните предсрочни парламентарни избори ще е доста по-различна от досегашните. Защото в центъра ѝ ще застанат не противници, а съперници, които са бивши, но и потенциално бъдещи партньори в общо управление. Това предполага тя да бъде едновременно предвидима и неатрактивна, но също и зависима от постоянни искри и дори от неочаквани финални обрати, какъвто бе и преждевременният край на сглобката между ПП-ДБ и ГЕРБ. 

В центъра на кампанията ще са ГЕРБ и ПП-ДБ не само защото са първите две политически сили и най-вероятно ще си останат такива. А и защото няма време да се появи нова извънпарламентарна алтернатива, която да заеме централно място. Дори партия от досегашната парламентарна опозиция в лицето на „Възраждане“ или БСП да получи мощен прилив на изборни гласове, няма как да е партньор в едно бъдещо управление с ГЕРБ или с ПП-ДБ. ДПС пък се състезава на собствената си етно-електорална писта, а в национален мащаб може да е само брокер или спирачка на коалиционно управление. 

Кампания в среда на масова умора и омерзение

Предизборната кампания ще се води в среда на масова умора и омерзение. Защото мнозинството от хората не искаха предсрочни избори. Защото са омърлушени и изненадани от неочаквания провал управлението да бъде продължено с още 9 месеца. И защото основният залог на вота е да има ли още от същото, по същия или малко по-различен начин. 

Омерзението и объркването постепенно ще се уталожат до разгара на кампанията, а ако изборите са две в едно, заедно с европейските, и избирателната активност може да не е чак отчайващо ниска. Въпросът е кой какво може да предложи на избирателите си, за да си гарантира участието поне на собствения електорат.

С какво ще излезе ГЕРБ на изборите

След тригодишно отстъпление ГЕРБ иска да влезе във властта през парадния вход. Партията на Борисов ще мобилизира поддръжниците си с разказ за прелялата чаша на търпението към ПП-ДБ заради прекомерните им претенции за власт. Това няма да е особено трудно, защото за избирателите на ГЕРБ и особено за управленските кадри и бизнесите, свързани с партията, властта сама по себе си е далеч по-разбираем мотив за политическа мобилизация, отколкото целите, за които тя ще се употребява. Неслучайно при преговорите за ротацията ГЕРБ изтъкваше като ключов спора за министерски постове, а не за споразумението за продължаване на управлението, което била готова да подпише, но така и не подписа, а Мария Габриел внесе при президента кабинет без споразумение. 

Бойко Борисов обаче остави отворена врата за последващо партньорство с ПП-ДБ след изборите, защото дори и да ги спечели, не е ясно дали ще може да сформира друго мнозинство – само гласовете на ДПС едва ли ще са достатъчни, а и никак няма да е прилично да е единствено в коалиция с ДПС. Освен това прелегитимирането на ГЕРБ във вътрешен и международен план никак не е завършено с евроатлантизма – антикорупционната му част минава само през сътрудничество с ПП-ДБ. Повторни опити за поглъщане на партньора, както стана с Реформаторския блок или с употребата на евтината козметика на присъдружната абревиатура СДС вече нито са възможни, нито вършат работа.

Затова най-логично е ГЕРБ да води позитивна кампания на партия със самочувствие, която е била стабилна в дългите години на власт, проявила е търпение и е отстъпвала в последните три години, но е време отново да поведе хорото. А за да си гарантира, че ПП-ДБ ще се стопи на чувствителна дистанция след нея, ще нанася умерено агресивни удари по отделни политики и лидери на досегашното управление, водено от ПП-ДБ. Не е ясно обаче каква би била поносимата дозировка на атаките, отвъд която ПП-ДБ биха отговорили със същото, което да направи невъзможна последваща повторна сглобка.  

С какво ще излязат ПП-ДБ 

За ПП-ДБ тези избори от една страна няма да са толкова трудни като стратегия и организация. Вместо програмни обещания, те директно могат да вземат за предизборна платформа споразумението, което предлагаха на ГЕРБ. В него са ключовите реформи, които искат да осъществят, и по които вече извървяха немалък път. Сложните отношения между партиите в ПП-ДБ вече не са толкова тежко скърцащи – поради обречеността да са заедно и поради натрупания вече опит от вътрешно-коалиционните напрежения. 

Сериозният проблем за формацията е първо как да консолидира собствените си избиратели, които изначално са най-критични и част от които са двойно разколебани: веднъж заради самия компромис на участието в сглобката, втори път заради провала ѝ на ротацията („Казахме ли ви, че с онези общо дело не може да има?“). Пред ПП-ДБ стои тежката задача да убедят избирателите си, които вече и сами трябва „да са прихванали“ от натрупания политически опит, че смисълът на политиката е „за какво“, а не „с кого“. И че както не са отстъпили от ключовите си позиции пред ГЕРБ със споразумението, така няма да отстъпят и след изборите, ако започнат отново преговори с партията на Борисов. Но за да могат сами да налагат дневния ред и да отстояват позицията си, трябва да са първа политическа сила. Алтернативата да се върнеш на „праведния път“, изолирайки се в опозиция, не само закрива хоризонта за реализация на собствените политически цели, но и почти сигурно означава реставрация на старото статукво, което да ревизира и вече постигнатото. 

Трудно е да се мобилизира голяма електорална енергия не чрез мечта или от негодувание, а от рационална потребност да се довърши започнатото. „Още от същото“ не е въодушевяваща за избирателите перспектива, но ако те бъдат убедени, че са отговорни за собствените си политически интереси и накрая изборният резултат на ПП-ДБ е по-голям или близък до този на ГЕРБ, това ще е доказателство, че електоралното тяло на промяната е вече устойчиво.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

monsterid
Веселин Стойнев
Веселин Стойнев е дългогодишен журналист, колумнист на "Дойче веле".

Още от автора

В това служебно правителство няма почти нищо служебно

В новия служебен кабинет няма почти нищо служебно. Той е поредното доказателство колко фалшив е този формат в България. А задаващите се избори ще са може би най-трудните. Защото не предлагат ново бъдеще.

Кой е виновен да идем пак на избори. Отговорът е очевиден.

Може ли България изобщо да стане "нормална "държава"? Кой е виновен за това, че отиваме пак на избори? И може ли да има нова версия на управление от ПП-ДБ и ГЕРБ? Веселин Стойнев с важните въпроси и отговори.

Кой ще воюва, ако България бъде въвлечена във война

Изследване показа, че едва 30 на сто от българските граждани биха воювали с оръжие в ръка за страната си, ако бъде въвлечена във война, а 42% категорично отказват. Притеснителен ли е този резултат?

Още анализи

„И в двата варианта е неправилно“. Защо тайната среща между Коцев и Сарафов е проблем

Главен секретар на МВР говори с главен прокурор. Какъв е проблемът? Проблемът настъпва, когато първият може да се окаже потенциален обвиняем, но вторият му съдейства да остане само свидетел. Престъплението е хипотетично, но ситуацията е реална. И тя не изглежда добре, откъдето и да я погледне човек.

В това служебно правителство няма почти нищо служебно

В новия служебен кабинет няма почти нищо служебно. Той е поредното доказателство колко фалшив е този формат в България. А задаващите се избори ще са може би най-трудните. Защото не предлагат ново бъдеще.

„Бухалката“ на ДАНС и въпросът с часовника на Живко Коцев

ДАНС избра кога да нанесе удар по ръководството на митниците. Такива акции са "бухалки". Но избирателните действия на ДАНС са само едната страна на медала. Главният секретар на МВР със сигурност дължи публични обяснения.