„Независимият прокурор“ няма да гарантира ефективно разследване на обвинител №1

Бойко Борисов – Министър-председател
Снимка: Government.bg

Борис Митов е съдебно-криминален репортер. Анализът му е препечатан от „Свободна Европа“.

Правителството предлага нова фигура на „независим прокурор“ със 7-годишен мандат, който оглавява отдел „Инспекторат“ във Върховната касационна прокуратура (ВКП) и има ексклузивни правомощия да разследва главния прокурор, без да му докладва.

Създава ли този вариант работещи гаранции срещу фактическата недосегаемост на обвинител №1, както вече 10 години настояват Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), Комитетът на министрите и Венецианската комисия към Съвета на Европа, а и Европейската комисия?

Според мнението на редица известни юристи в България, тази промяна не само няма да даде възможност за ефективно разследване на главния прокурор, но е противоконституционна и при сезиране на Конституционния съд (КС) би трябвало да бъде отменена.

Причината е че представените в събота промени на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) са в противоречие на член 126 от основния закон, според който „структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата“ и „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Звено с подобни правомощия в системата на съдилищата не съществува. Освен това според действащата конституция няма обвинител, който да не е пряко подчинен на главния прокурор и актовете му да не могат да бъдат отменяни от него.

Какво точно предлагат управляващите?

„Досега, ако има сигнал или е заподозрян главният прокурор, негов подчинен го разследва и накрая му докладва. С изменението, което правим днес, създаваме ново звено – абсолютно независим прокурор, който разследва и не докладва на главния прокурор до внасянето на обвинението „, обяви премиерът Бойко Борисов по време на извънредното правителствено заседание, посветено на последното становище на Венецианската комисия по темата.

„Гаранциите за неговата независимост са в това, че той се избира отделно – от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) с квалифицирано мнозинство от две трети и с мандат от 7 години. Освен това по отношение на него не може главният прокурор да упражнява пълномощия по надзор за законност – на неговите актове“, добави правосъдният министър Данаил Кирилов, подчертвайки, че „тези предложени промени са изцяло в конституционната рамка“.

От тези изявления се разбра, че новият „независим прокурор“ ще е със статут, подобен на този на главния. Такава възможност в конституцията обаче не съществува, а Законът за нормативните актове е категоричен, че „нормативният акт трябва да съответства на конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен“.

Не стана ясно и как членовете на прокурорската колегия, чието кариерно развитие след края на мандата им във ВСС е в пряка зависимост от волята на главния прокурор, ще успеят да изберат на този пост човек, който би бил „абсолютно независим“. Актуален пример в това отношение беше изборът на Иван Гешев за главен прокурор, който предварително бе подкрепен от действащия му ръководител Сотир Цацаров, номиниран от цялата прокурорска колегия и избран с мнозинство от 20 на 4 гласа в Пленума на съвета.

Какво премълчаха Борисов и Кирилов?

Именно заради влиянието на главния прокурор във ВСС, Венецианската комисия препоръча комплект от мерки, които засега управляващите не са коментирали в цялост. Сред тях беше възможността членове на съдийската колегия на съвета също да предложат отстраняване и разследване на главния прокурор. Както и мнозинството в Пленума, необходимо за одобряване на такова предложение, да бъде по-малко от 17 гласа.

Освен това Борисов и Кирилов премълчаха острата резолюция на Комитета на министрите, приета по отношение на България, успоредно с препоръките на Венецианската комисия. В нея органът на Съвета на Европа подчертава „значимостта конституцията да бъде тълкувана по начин, който да позволява решаване на проблеми, свързани с върховенството на правото“.

„Подобни тълкувания биха могли да включват, между другото, предоставяне на възможност магистрати извън прокуратурата да упражняват някои правомощия, упражнявани обикновено от прокурорите, възможност за съдебен контрол на по-широк кръг от прокурорски постановления, както и за изключения от правомощията на главния прокурор да се намесва в решенията на подчинени прокурори. В случай, че се установят непреодолими конституционни пречки, Комитетът би могъл да насърчи властите да предложат необходимите изменения на конституцията, които да бъдат приети от обикновено Народно събрание.“

Управляващите обаче очевидно искат да избегнат този вариант. И вместо да обсъждат промени в основния закон, предлагат овластяване на старо звено, известно с това, че никога не е било независимо от главния прокурор в работата си.

Какво представлява отдел „Инспекторат“ на ВКП?

„Създаваме нов субект, нова правна фигура във връзка с реализирането на отговорността на главния прокурор и на неговите заместници. Обособяваме и даваме статут на прокурор, завеждащ отдел „Инспекторат“ във ВКП“, обяви правосъдният министър в събота, но пропусна да спомене, че това звено действаше от 2006 до 2013 г. и ръководителят му бе изцяло подчинен на главния прокурор.

То бе създадено от предшественика на Цацаров – Борис Велчев, а идеята му беше да проверява сигнали за злоупотреби на прокурори. Какво стана с инспектората на ВКП след началото на 2013 г., когато настоящият главен прокурор го разформирова, не е публично известно. Известно е обаче, че отстраняването на ръководителката му Малена Филипова бе сред първите приоритети на Цацаров, след като встъпи в длъжност на 10 януари 2013 г.

„Аз не желая такъв инспекторат. Сигурно 80% от прокурорите също не желаят“, обяви три седмици по-късно настоящият главен прокурор, след като по негово разпореждане част от стаите на прокурорските инспектори бяха запечатани и претърсени.

Три месеца по-късно Цацаров информира медиите, че проверката е установила множество нарушения на Филипова, сред които незаконни действия спрямо съдии, неспазване на принципа за случайно разпределение на преписките, неоснователно възлагане на действия по проверки на ГДБОП и ДАНС, както и проверяване на въпроси, нямащи общо с дейността на магистрати. Година по-късно вече бившата ръководителка на инспектората бе понижена, но така и не получи официални обвинения.

Междувременно единствената проверка на това звено на ВКП, която бе обявена публично, бе тази на тайния запис от разговора между Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор на София Николай Кокинов в Банкя, в който обвинителят произнесе емблематичната реплика по отношение на Цацаров: „Не ми се подсмихвай, ти си го избира…“ Не е тайна, че въпросната проверка не доведе до последствия за никого от замесените.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам