Снимката ни е изпратена от граждани на Гълъбово
Административният съд в Стара Загора отложи декемврийското заседание на делото, образувано по жалба на ТЕЦ „Брикел“ срещу заповедта на директорката на РИОСВ Стара Загора Диана Искрева за принудително спиране на работата на централата. Сега то е насрочено за края на февруари 2023 г. с мотиви, че експертизите, поискани от ищеца и назначени от съда все още не са готови.
Едва ли някой, който следи дейността на дружеството, свързвано с енергийния олигарх Христо Ковачки, е очаквал друго. Това дело ще продължи максимално дълго, а до произнасянето на съда централата ще продължи да трови въздуха на хората в Гълъбово, ако междувременно старите и амортизирани котли не се разпаднат или взривят. Което може да има непредвидими щети за региона.
Липсата на ефективен контрол от страна на държавата и/или други обстоятелства позволяват ТЕЦ „Брикел“ не само да работи, въпреки че не покрива европейските норми за вредните емисии, но и да получава публични средства за поддържане на студения резерв на енергийната ни система.
Затова изпратихме на РИОСВ Стара Загора няколко въпроса по Закона за достъп до обществена информация. От отговорите, които получихме, разбираме, че през 2021 г. експерти на инспекцията са извършили 25 проверки в ТЕЦ „Брикел“, при които са констатирани 11 нарушения на Закона за опазване на околната среда и/или на комплексното разрешително на централата. През 2022 г. проверките са 71, нарушенията – 16. Издадените наказателни постановления за двете години са общо 27 и всички те са обжалвани от „Брикел“ ЕАД. Към края на ноември тази година всички те са в съдебна фаза – 24 са в Районния съд в Гълъбово, останалите три(отменени на първа инстанция) са в Административния съд в Стара Загора.
Според информацията от регионалната инспекция на МОСВ наказателните постановления са паднали в съда или
заради недоказани административни нарушения и/или заради допуснати нарушения на процесуални правила.
Съдебната практика по тези дела, всички до едно неприключили, поставя множество въпроси. Един от тях е за (не)подкупността на съдиите. Но ако в Районния съд в Гълъбово има двама съдии, а наказателните постановления обикновено минават през единия от тях и подобна практика може да създава условия за корупция, то в Административния съд в Стара Загора се произнасят трима магистрати, което, разбира се не може автоматично да свали подозрения за влияние върху съдийските състави.
Вторият въпрос е доколко компетентно МОСВ и нейните регионални инспекции осъществяват контрол върху дейността на големите горивни инсталации в страната и в частност върху ТЕЦ “Брикел“. Според юристи, които познават в дълбочина екологичното законодателство има няколко правила и формални особености, които трябва да бъдат спазвани при съставянето на наказателните постановления. Но ако съдът прецени, че те са били нарушени при издаването на всичките 27 през последните две години, за които е справката по ЗДОИ,
това показва или, че екоинспекцията е обрасла от корупция, или крещяща некомпетентност на всички нива в нея–
веднъж на експертите от РИОСВ-Стара Загора, които са констатирали нарушенията и са написали постановленията, втори път-на юриста и на директора на дирекцията, с когото е съгласувано постановлението, преди то да бъде издадено. Може би това е и една от причините сегашната директорка на РИОСВ Дияна Искрева, назначена от министър Борислав Сандов, да освободи юристката на инспекцията и да плаща на външни юристи за консултации и съдебните дела.
Щом за последните две години няма влязло в сила нито едно наказателно постановление на ТЕЦ „Брикел“ е съвсем логично да мислим, че същото се отнася и за предишните години. Което освен, че ощетява бюджета, е много лоша атестация не само за РИОСВ-Стара Загора, но и за МОСВ. В случая е съвсем нормално да си зададем въпроса
що за министър е този, който вижда, че контролиращата функция на неговото ведомство – най-важната в пълномощията му – е бламирана тотално, а той не реагира адекватно или може би дори не реагира?
Защото ако мисли, че проблемът е свързан с непознаване на правилата, е редно да предложи методическа помощ на екоинспекциите и алгоритъм, който трябва да бъде спазван при съставянето на едно наказателно постановление. Ако това беше сторено, но нямаше резултат, би трябвало да е сигнал към министъра, че най-вероятно става дума за корупция. И да реагира с цялата строгост на закона. Освен ако и той самият не е замесен в такава схема.
Гъсти черни облаци от ТЕЦ „Брикел“ скриха небето над Гълъбово (видео) – тук
Какво би трябвало да мислим за един министър, който не приема за нарушение на комплексното разрешително неорганизираните емисии, каквито всекидневно ТЕЦ“Брикел“ разпространява в атмосферата, щом автоматичната станция на Изпълнителната Агенция „Околна среда“ в Гълъбово не регистрира замърсяване. При положение, че в различни закони и директиви е посочено, че изпускането на емисии във въздуха трябва да става само организирано.
Което автоматично означава, че неорганизираното е неразрешено и в нарушение на закона.
Подобен стил създава атмосфера на недоверие в колективите на РИОСВ. Как те да санкционират спокойно оператора на ТЕЦ “Брикел“, когато знаят, че последното й комплексно разрешително е подписано от Росица Карамфилова, въпреки че централата не отговаря на изискванията на европейското екологично законодателство? И когато съдът, дори и ВАС, приема, че е достатъчно операторът да заяви намерение да спазва нормите в бъдеще след инвестиране в пречиствателни инсталации, независимо колко често в настоящето е отчетено замърсяване на околната среда.
Кого защитава ВАС – обществените или олигархичните интереси? – тук
Недоверие към МОСВ се генерира и в обществото. И се засилва, когато гражданите виждат как енергетиката се превръща в поле за политически битки. Или когато разберат, че собственикът на „Брикел“ ЕАД е платил концесионната такса за осем години назад и други задължения към бюджета и община Гълъбово едва след като осъди държавата за повече от 30 мл. лева, заради отказани квоти на дружеството. Или като виждат как РЗИ и Инспекцията по труда си затварят очите за отровната среда, в която работят около 1500-те работници в дружеството. Или как МЗ, уплашено от първите резултати, спря здравния скрининг на населението.
Така със свои различни действия и бездействия същата тази държава демонстрира как е разпънала най-широкия си чадър над олигарха Христо Ковачки, предполагаемия собственик на ТЕЦ“Брикел“ и на още множество енергийни и топлофикационни дружества. А хората от Старозагорски регион от години очакват тази централа да бъде затворена. И продължават да се надяват, че един ден и това ще се случи. Все едно дали формалният й собственик ще е гражданин на Великобритания на пределна възраст или също толкова неизвестна американска компания (Ultimate Energy Investment Group LLC), заявила пред Комисията за защита на конкуренцията в България намерението си да придобие неясно колко големи дялове от „Брикел“ ЕАД и ТЕЦ „Бобов дол“.
