Снимка: ЕМО „Етър„
На 7 септември 2024 музей „Етър“ отбелязва 60 години от своето откриване.
В юбилейния ден ще се проведе второто издание на Националния фолклорен конкурс „Обредна трапеза“. Проявата се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, в рамките на „Празник на пестила“ и е част е от програмата на „Европейски дни на наследството“ – инициатива на Европейския съюз и Съвета на Европа.
Същата вечер на голямата сцена ще има безплатен концерт на Нина Николина и виртуозните музиканти Калин Вельов – барабани и перкусии, Таня Първанова – вокал, Дамян Йорданов – кавал, Петър Миланов – китара.
На 7 и 8 септември в „Етъра“ се провежда и осмото издание на „Празник на пестила“ или както габровци го наричат „фалшив шоколад“.
Пестилът, изработен от сини сливи по традиционна технология, е включен в Световната книга на уникалните храни „Арка на вкусовете“. С „Празник на пестила“ музей „Етър“ спечели класацията Годишни награди в туризма 2018 в категорията „Духът на България“.
Технологичният процес на приготвяне на пестил е продължителен.
Подбират се здрави, чисти, добре узрели, едри месести сливи и се насипват в големи бакърени пестилджийски тави, чиято вместимост е между 200 и 300 кг. Сварената и прецедена през дърмон или сито смес се разлива равномерно върху букови дъски. Поливката от гъстата сливова каша, с дебелина около 7–8 мм, се оставя на силно слънце на двора. За два-три дни тя изсъхва и се вари нова каша, която се разстила върху първата смес. Тази операция се повтаря 7–8 пъти до получаване на желаната дебелина на пестила. Добре изсъхнал, пестилът се одира с огрибка.
Снимка: ЕМО „Етър“
За по-лесно отлепване и за сладост в първата каша се сипват няколко шепи джанки. Готовият пестил се навива на руло и се съхранява в сухи проветриви места. Около Коледа вече е готов за консумация. В миналото в Габровско се варят по 20 тона сливи, от които се изкарва 7 тона пестил. Добре изсушен и съхраняван при подходящи условия, пестилът имал трайност до 10 години.
Идеята за създаването на музей „Етър“ принадлежи на габровеца Лазар Донков.
Изграждането на архитектурния комплекс от сгради започва през 1963 г. с реставрация на съществуващите по поречието на река Сивек (приток на Янтра) воденица-караджейка, валявица и тепавица. Към тях от села в околностите са пренесени ножарска работилница и воденица-долапкиня.
Музеят отваря врати на 7 септември 1964 година. През следващите години се създават нови обекти, които представляват архитектурни образци на къщи, занаятчийски работилници, сгради и съоръжения, разкриващи старинните техники, поминъка, бита и духовната култура на населението, живеещо в централните части на Стара планина от края на XVIII до началото на XX век. Това население, наречено балканджии, е една от седемте етнографски групи в България.
Единствената в България колекция от действащи водни съоръжения се намира в музей „Етър“
Колекцията включва две воденици, тепавица, две валявици, бичкиджийница, гайтанджийска одая, два струга за гаванки и за бъклици, точило.
Архитектурният ансамбъл Занаятчийска чаршия представя главна градска улица с постройки от XIX век,
в които има действащи занаятчийски работилници, дюкяни, кафене и жилища на занаятчии и търговци. Ансамбълът от къщи включва пресъздаване на съществували в Габрово и околностите му оригинални архитектурни образци.
В текста е използвана информация, публикувана на официалната страница на музей „Етър“.
