На кино като сън в майска нощ, ухаеща на липи

Създателят на Фестивала Магдалена Ралчева и председателят на журито Анри Кулев и двама от членовете- Стеван Филипович – Сърбия и Матис Кажа – Латвия (отдясно на ляво)
Снимка: Международен Филмов Фестивал „Златната липа“

В Стара Загора завърши деветото издание на фестивала за ново европейско кино „Златната липа“. То трябваше да е юбилейно десето, но заради Covid пандемията през 2020 г. фестивалът тогава не се проведе.

Преди десет години режисьорката Магдалена Ралчева създаде този културен форум в родния си град с много страст и гледаше на него почти като на авантюра, чийто край е неизвестен. Защото да се направи подобно нещо в провинцията, където публиката повече от 25 години може да гледа кино единствено в моловете, а само поколенията над 40 годишна възраст помнят студийните филми, кинолекториите, срещите с творци и кинокритици и краткия живот на филмотечното кино в Стара Загора, е наистина предизвикателство пред всекиго.

В първите няколко издания на фестивала създателите му се радваха, когато в залата на операта и на Регионалната библиотека имаше по петдесетина човека, въпреки че със съдействието на общината филмите се показват безплатно. Сега, десет години по-късно, някои от прожекции минават при пълни салони. Старозагорци чакат фестивала, някои киномани си вземат отпуск, за да могат да видят повече творби. С една дума „Златната липа“ за тези години си създаде публика и „пусна корени“ в града на липите.

Снимка: Международен Филмов Фестивал „Златната липа“

Публиката търси различни филми и разбира се не винаги е подготвена да разбере и хареса някои трудни драматургични образи и естетически решения. Но това също е нормално.

Тази година фестивалът показа 43 филма от 20 европейски страни – игрални, документални, анимационни. Силно представено беше френското кино, по традиция и датското, не липсваха и копродукции, а за първи път беше представено и киното на Албания. Селекцията е прецизна, както при всяко издание, а филмите в конкурсната програма оценяваше международно жури, председателствано от професор Анри Кулев – доайен на българската анимация. 

Разбира се наградите са част от фестивалната тръпка. „Златната липа“ за най-добър филм и тази година замина за Италия. Взе я режисьора Нани Морети за „Три етажа“ – безспорен фаворит сред останалите девет творби, селектирани в конкурса по достойнство. Този филм доказва, че езикът на голямото кино е разбираем не само за професионалната, но и за всяка друга публика, както и неговите послания.

Снимка: Международен Филмов Фестивал „Златната липа“

„Морети е мъдър, но не проповядва, голямото кино не се нуждае от друго“, коментира избора на журито Анри Кулев. По думите му „филмите са неравностойни, но критериите са едни. Това жури взе това решение и то е в полза на фестивала“, категоричен бе на заключителната пресконференция професорът. Като качество на „Златната липа“ той изтъкна факта, че не се раздават много награди. Ето и тазгодишните:

Наградата за режисура получи Андрей Паунов за „Януари“, направен по мотиви от пиесата на Йордан Радичков. Фиона Хау – кинематографист и композитор от Великобритания, и член на журито оцени опита на режисьора да търси нов пластичен език. Този филм остана може би най-неразбраният и неоценен от публиката, но нямаше как да е другояче. Защото  експериментална естетика и по-сложните драматургични образи и идеи съвсем естествено затрудняват зрителя, който просто обича да гледа всяка вечер телевизионни сериали. Но ако комерсиалното кино върви към зрителя, във филми като „Януари“ публиката трябва да върви към твореца, макар шансовете им да се срещнат да не са големи, както коментира и Анри Кулев.

Наградата на Съюза на българските филмови дейци този път беше избрана от журито. И тя е за Йосиф Сърчаджиев и актьорските му превъплъщения в „ Януари“ и „Жените наистина плачат“. Двете роли са много различни, в женския филм мъжете са обругани, в това число и бащата, чийто образ в сценария е доста схематичен, затова Сърчаджиев трябваше да запълва драматургични празнини. Затова пък мъжкият „Януари“ му даде много повече шансове.

Наградата „Златна липа“ за най-добра мъжка роля взе Арон Молнар за изпълнението си във филма на Габор Херенди „Токсикома“. Творбата е създадена по мемоарите на Дьозьо Сабо – унгарски актьор, който описва трудната битка с наркотичната си зависимост. Молнар надгражда образа сцена след сцена, епизод след епизод без да драматизира излишно и много убедително в стилистиката на филма.

Снимка: Международен Филмов Фестивал „Златната липа“

Журито избра да даде наградата за най-добра женска роля на Ралица Стоянова за участието й във филма „Жените наистина плачат“ на Мина Милева и Весела Казакова. В спорната за кинокритиката и публиката творба, в която има предизвикателни, но самоцелни от естетическа гледна точка сексуални сцени и овулгарен език, Ралица има силно екранно присъствие и излъчване. Актрисата получи статуетката си на сцената на старозагорската опера лично от сръбския режисьор Стефан Филипович – член на журито. Тя и Казакова бяха гости на фестивала и се радваха два дни на вниманието на публиката и на журналистите. Една от следващите роли на актрисата ще бъде в нов филм на Магдалена Ралчева, чийто снимки ще започнат наесен.

В конкурсната програма внимание заслужават френската екранизация на Балзак „Йожени Гранде“, както и копродукцията на Франция-Германия-Белгия-Швеция „Островът на Бергман“.

Филмите извън конкурса бяха жанрово разнообразни, богати тематично и актуални като проблематика. В „Паралелни майки“ Педро Алмодовар отново ни показа блестящия си стил в един от поредните си разкази за жени, който на негово място много режисьори биха превърнали в банална мелодрама.

Продукцията на Беларус, Русия и Германия „Уроци по персийски“, сниман по действителен случай, представя удивителната история на един евреин, оцелял в концентрационен лагер, благодарение на съдбата. 

Испано-италианският „Алкарас“ на режисьорката Карла Симон не е филм, посветен на младата звезда в професионалния тенис Карлос Алкарас, а на една фермерска фамилия от Каталуния, която преживява драма от разпада на патриархалния си бит и нрави. Творбата дойде в Стара Загора със „Златна мечка“ от фестивала в Берлин, но не получи същите аплаузи като в Германия. И отново заради все това разминаване между публика и творец.   

Георги Мамалев получи наградата „Златна липа“ за цялостен принос в киното
Снимка: Международен Филмов Фестивал „Златната липа

Документалното ни кино, което никога не е отстъпвало по постиженията си на игралното, беше добре представено на фестивала. „Живот от живота“ на Стефан Командарев, „Гео Милев в лабиринта на времето“ на Костадин Бонев, „Стражарите на нашата съвест“ на Станислав Дончев са част от творбите, показани на „Златната липа“. 

Двайсет и седем минутният „Балада за Галилей“ на Ралица Димитрова е една прекрасна импресия, родена от срещата на режисьорката с художника Галилей Симеонов. В селската къща на своя дядо и баща, възстановил сам частично след опожаряването й, творецът пребивава сред руините със своите картини, а размишленията му за живота и изкуството са като бисери на мъдрец.

Разбира се един кинофестивал е много повече от наградите, които дава. Това са срещите на публиката с толкова различни национални култури, търсения и постижения, които тя съпреживя през петте фестивални дни. И в това е смисълът да събереш и покажеш толкова много творби за толкова кратко време.

Догодина Стара Загора отново ще стане сцена на новото европейско кино и на неговите последни образци. Ако е рекъл Бог!

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам