Речни корита и долчинки са затлачени от боклуци. Канавки и паркове са осеяни с кенчета, кофички и торбички. Мръсните пейзажи на България са признак както за некадърността на властите, така и за културата на нацията.
Снимка: скрийншот БНТ, архив
„За истината“ публикува текст на Емилия Милчева за „Дойче веле“. Заглавието е на „За истината„.
Ако някой иска да знае как мирише България това лято, отговорът гласи: на пушек и смрад. Пушек от димящите законни и незаконни сметища. И смрад от разлагащи се свински трупове.
Боклуците са навсякъде, а мостът на магистрала “Струма”, сериозно повреден заради нерегламентирано депо за отпадъци, за кратко освети проблема – всеки хвърля и складира боклуци където си иска и никой никому не търси отговорност. Нито пък разчиства боклука.
Много боклучава работа
Мостът на недостроената “Струма” бе опожарен заради струпани под него боклуци, които не бива да са там – по всякакви писани закони. Но се трупат отдавна – по неписаните. На това място години наред се складират отпадъци, но нито община Дупница, нито Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), нито Регионалната инспекция по опазване на околната среда (РИОСВ) са се погрижили да ги премахнат от района, който по-късно попада в сервитута на магистралата. Всяка от тях публично си намери някакво оправдание. А фирмата, на която е незаконното депо, е с изтекло разрешително за работа. Но въпреки това е горяла отпадъците в ТЕЦ, която пък няма оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) и замърсява въздуха. “Собственикът на склада за отпадъци, който се запали под виадукта, заяви, че тоновете пластмаса били само временно там, защото ТЕЦ “Бобов дол” спрял да ги приема. А кой разреши без ОВОС “Бобов дол” да гори отпадъци? Ако беше проведена процедура по ОВОС, не мисля, че щяхте да видите тонове пластмасови отпадъци под магистрала “Струма”, нито вагони с италиански отпадъци край Дупница”, коментира екологът Тома Белев.
Точно преди една година, след срутилия се мост в италианския град Генуа, премиерът Бойко Борисов разпореди проверки на всички мостове в страната. Те се извършват от Областните пътни управления и АПИ. Сега същата тази АПИ ще прави проверки има ли сметища и под другите мостове и виадукти. Явно при предишните обследвания, ако е имало такива, не са сметнали наличието им за застрашаващо конструкциите.
А боклукът се трупа
И тази година депото за твърди битови отпадъци в село Шишманци горя. Но за първи път Районната прокуратура в Пловдив се самосезира и ще разследва дали е извършено престъпление, довело до вредни последици за околната среда. Вероятно защото този път димът от пожара стана твърде видим и задушлив, а местните хора с протести настояват инсталацията за преработка на отпадъци да спре работа.
Гръмко нареченият Завод за преработка на твърди битови отпадъци бе сред първите, на които Борисов резна лентата в първия си мандат – още през октомври 2009 година. Проектът за предприятието, заченат при Тройната коалиция и лансиран от изчезналата вече “царска” партия, е свързан с оръжейния бос Николай Гигов, близък до президента Георги Първанов. Въпреки скандалите и обвиненията в корупция и източване на европейски пари, заводът, изграден със средства на българските и европейските данъкоплатци и управляван от частен оператор, си работи.
Сметището в Свищов, което също горя, би трябвало да не е в експлоатация от 2016 година, когато е закрито. Но анкети и телевизионни кадри показаха точно обратното – че тук продължава да се изхвърля боклук. В същото време такса смет в община Свищов бе повишена, тъй като отпадъците на домакинствата де юре се возят до никополското село Санадиново.
На близо 50 декара в свищовската местност Ненова шатра са депонирани над 350 000 куб. м. отпадъци. През декември м.г. Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към екоминистерството одобрява 4 милиона лева за техническа рекултивация на депото в Свищов. Както и при други проекти, биологичната ще е за сметка на общината. През март местните власти получиха 3,1 милиона лева, а изпълнителят тепърва ще започва работа по закриване на сметището.
А боклукът се трупа – на уж закритите сметища и на всякакви други места. По-рано през годината министърът на околната среда Нено Димов заяви в парламента, че в момента нерегламентираните сметища в България са над 100, но нямало ресурс за рекултивацията на всичките едновременно. “Над 100” си е евфемизъм, защото край всяко селце има поне едно. В малките населени места контейнерите за боклук не достигат и хората хвърлят където сварят. Така в дере край сливенското село Гавраилово бе открита карантия от убити заради африканската чума домашни прасета.
Мръсно и миризливо
Речни корита и долчинки са затлачени от всякакви боклуци, крайпътни канавки, паркове и улици са осеяни с кенчета, цигарени кутии, пластмасови кофички, найлонови торбички, хартии и какво ли не още.
Да се преброят местата в България, където се изхвърлят боклуци, е работа за цялата национална статистика. Тези мръсни и миризливи ландшафти са илюстрация на некадърността и безсилието на властите – и белег за културата на нацията.
Европейската комисия вече осъди държавата заради незакрити общински сметища. 113 такива места трябваше да бъдат затворени до 2009 година. След като България, в лицето на Тройната коалиция, не се справи, Брюксел определи нова дата – 1 януари 2018 година. Но не се справиха и правителствата на Борисов, а за 2019 година за целта са предвидени 70 милиона лева. Докато си чака парите за рекултивация, сметището край Ихтиман например на няколко пъти горя, като при един от пожарите димът предизвика верижна катастрофа по магистрала “Тракия”, при която сериозно пострадаха хора. Кого трябваше да осъдят ранените: държавата, екоминистерството, управата в Ихтиман, АПИ – или всички накуп? Боклукът превзема България.
